Колко мозъчни клетки има човек?

› Въведение

› Колко мозъчни клетки има човек?

› Какви видове мозъчни клетки има?

› Възстановяват ли се мозъчните клетки?

› Какво уврежда мозъчните клетки?

› Как можем да поддържаме мозъчните клетки здрави?

Въведение

Мозъкът е най-сложният орган в човешкото тяло и съдържа милиарди клетки, които работят съвместно, за да управляват мисленето, паметта, движенията, емоциите и жизненоважните функции на организма. Дълги години се смяташе, че мозъчните клетки не могат да се възстановяват, но съвременните изследвания показват, че мозъкът притежава ограничена способност да образува нови неврони и да създава нови връзки между тях. Познаването на устройството и функциите на мозъчните клетки помага да разберем как да поддържаме мозъка здрав през целия живот.

Колко мозъчни клетки има човек?

Човешкият мозък съдържа приблизително 170 милиарда клетки, като около 86 милиарда от тях са неврони, а останалите са глиални клетки, които осигуряват структурна и функционална поддръжка на нервната система. Тези стойности се основават на съвременни научни изследвания и са значително по-точни от широко разпространеното в миналото схващане, че мозъкът съдържа около 100 милиарда неврони.

Невроните са специализирани клетки, които приемат, обработват и предават информация чрез електрически импулси и химични сигнали. Те образуват изключително сложна мрежа, в която всяка нервна клетка може да осъществява хиляди връзки с други неврони. Смята се, че общият брой на тези връзки (синапси) достига стотици трилиони, което обяснява огромния капацитет на човешкия мозък за обработка и съхраняване на информация.

Различните области на мозъка съдържат различен брой клетки. Например малкият мозък (церебелум) съдържа повече от половината от всички неврони в мозъка, въпреки че представлява сравнително малка част от неговия обем. Това се дължи на високата плътност на нервните клетки в тази структура, която играе ключова роля за координацията на движенията и поддържането на равновесието.

Какви видове мозъчни клетки има?

Мозъчните клетки условно се разделят на две основни групи, а именно неврони и глиални клетки. Макар невроните да са най-известните клетки на нервната система, и двата типа са еднакво важни за нормалната функция на мозъка:

• неврони: невроните са основните функционални клетки на нервната система. Те приемат информация от околната среда и от други нервни клетки, обработват я и я предават чрез електрически импулси и химични посредници, наречени невротрансмитери. Всеки неврон е изграден от клетъчно тяло, дендрити, които приемат сигнали, и аксон, който ги предава към други клетки. Благодарение на сложната мрежа от връзки между невроните мозъкът контролира движенията, възприятията, паметта, ученето, емоциите, мисленето и всички останали функции на организма
• глиални клетки: глиалните клетки са значително по-малки от невроните, но са почти равни по брой. В продължение на години се е смятало, че единствената им функция е да поддържат невроните, но днес е известно, че те участват активно в работата на мозъка

Сред основните видове глиални клетки са астроцити (осигуряват хранителни вещества, регулират химичната среда около невроните и участват в кръвно-мозъчната бариера), олигодендроцити (образуват миелиновата обвивка около нервните влакна и ускоряват предаването на нервните импулси), микроглия, която изпълнява ролята на имунна защита на централната нервна система, като отстранява увредени клетки, микроорганизми и клетъчни отпадъци и епендимни клетки, които покриват мозъчните кухини и участват в образуването и циркулацията на цереброспиналната течност.

Въпреки че невроните обработват и предават информацията, без глиалните клетки те не биха могли да функционират нормално. Днес се приема, че работата на мозъка зависи от непрекъснатото взаимодействие между двата типа клетки, а нарушенията в това взаимодействие участват в развитието на редица неврологични и психиатрични заболявания.

Възстановяват ли се мозъчните клетки?

Дълги години се смяташе, че мозъчните клетки не могат да се възстановяват и че загубените неврони никога не се заменят. Днес е известно, че това твърдение не е напълно вярно.

При възрастните хора в определени области на мозъка продължава да протича процес, наречен неврогенеза или образуване на нови неврони. Той е доказан най-вече в хипокампуса, структура, която има ключова роля за ученето, паметта и пространствената ориентация. Въпреки това способността за образуване на нови нервни клетки е ограничена и не може напълно да компенсира големи увреждания на мозъка.

Освен чрез неврогенеза мозъкът разполага и с друг важен механизъм, а именно невропластичност. Това е способността на нервната система да се адаптира, като създава нови връзки между съществуващите неврони, променя силата на вече съществуващите синапси и пренасочва определени функции към незасегнати мозъчни области. Благодарение на невропластичността е възможно частично възстановяване след инсулт, черепно-мозъчна травма или други увреждания, особено ако лечението и рехабилитацията започнат навреме.

С възрастта способността на мозъка да образува нови неврони и да се адаптира постепенно намалява, но не изчезва напълно. Редица фактори като редовната физическа активност, достатъчният сън, умствените занимания и балансираното хранене могат да подпомогнат запазването на мозъчната функция и да стимулират невропластичността.

Какво уврежда мозъчните клетки?

Мозъчните клетки са чувствителни към различни външни и вътрешни фактори. Част от тях са естествена последица от стареенето, докато други могат значително да ускорят увреждането на нервната тъкан и да повишат риска от неврологични заболявания.

Сред най-честите фактори, които увреждат мозъчните клетки, са:

• стареене: с напредването на възрастта постепенно намалява броят на някои неврони и се забавя предаването на нервните импулси. Това е нормален процес, който обикновено протича постепенно
• инсулт: прекъсването на кръвоснабдяването води до недостиг на кислород и хранителни вещества, вследствие на което нервните клетки могат да загинат само за няколко минути
• черепно-мозъчните травми: при удари, падания или пътнотранспортни произшествия могат да настъпят директни увреждания на невроните и техните връзки
• невродегенеративните заболявания: болести като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, амиотрофичната латерална склероза и болестта на Хънтингтън се характеризират с прогресивна загуба на нервни клетки
• алкохол и наркотични вещества: продължителната злоупотреба може да увреди както невроните, така и връзките между тях, което води до нарушения в паметта, концентрацията и координацията
• хроничен стрес: продължително повишените нива на кортизол могат да окажат неблагоприятно влияние върху хипокампуса и да нарушат процесите на учене и запаметяване
• липса на сън: качественият сън е необходим за възстановяването на мозъка, укрепването на синаптичните връзки и отстраняването на натрупаните отпадни вещества. Продължителното недоспиване се свързва с нарушения в концентрацията, паметта и когнитивните функции
• някои хронични заболявания: артериалната хипертония, захарният диабет, затлъстяването и високите нива на холестерола увреждат кръвоносните съдове и могат да влошат кръвоснабдяването на мозъка

Въпреки че част от мозъчните клетки могат да бъдат необратимо увредени, здравословният начин на живот, контролът на хроничните заболявания и редовната умствена и физическа активност могат значително да намалят риска от преждевременно увреждане на мозъка и да подпомогнат запазването на когнитивните функции с напредването на възрастта.

Как можем да поддържаме мозъчните клетки здрави?

Макар процесите на стареене да са неизбежни, редица научни изследвания показват, че ежедневните навици оказват съществено влияние върху здравето на мозъка. Здравословният начин на живот може да подпомогне запазването на когнитивните функции, да стимулира невропластичността и да намали риска от невродегенеративни заболявания.

За поддържане на мозъчните клетки в добро състояние се препоръчва:

• редовна физическа активност: движението подобрява кръвоснабдяването на мозъка, увеличава доставката на кислород и стимулира отделянето на вещества, които подпомагат оцеляването и функционирането на невроните
• балансирано хранене: хранителен режим, богат на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, ядки и ненаситени мастни киселини, осигурява необходимите витамини, минерали и антиоксиданти за нормалната работа на нервната система
• достатъчен и качествен сън: по време на съня мозъкът обработва информацията, укрепва паметта и елиминира натрупаните отпадни вещества
• умствена активност: четенето, ученето на нови умения, решаването на логически задачи, изучаването на чужди езици и социалните контакти стимулират мозъчната дейност и подпомагат изграждането на нови невронни връзки
• контрол на хроничните заболявания: поддържането на нормални стойности на артериалното налягане, кръвната захар и холестерола намалява риска от съдови увреждания на мозъка
• отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола: тези мерки подобряват кръвоснабдяването на мозъка и намаляват риска от преждевременно увреждане на нервните клетки
• ограничаване на хроничния стрес: техники за релаксация, достатъчно време за почивка, физическа активност и социална подкрепа могат да окажат благоприятно влияние върху мозъчната функция

Нито една отделна мярка не може напълно да предотврати възрастовите промени в мозъка.

Комбинацията от здравословно хранене, движение, качествен сън, интелектуална активност и контрол на рисковите фактори обаче е най-ефективният подход за поддържане на мозъчните клетки и когнитивното здраве през целия живот.

Изображения: freepik.com