Оман, Бял оман, Чернокос оман

Оман (Inula helenium, Inula racemosa), известен още като Elecampane (английско име), horse-heal (лекуващ коне) или като marchalan (мархалан в Уелш). Познат е още като Бял оман и Чернокос оман. Той е многогодишно тревисто растение. Принадлежи към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae).

Имена на оман в различни държави: elfdock, aunee (Франция), inula campana (Испания), echter alant (Германия), enula campana (Италия).

Специфичното име на растението „Helenium”, произлиза от името на Елена от Троя. Според легендите оман е поникнал там където са паднали сълзите й. Той е свещен и за древните келти, затова са го нарекли „elfwort” - жълта фея, жълт елф, жълта самодива и др.

Устройство на оман

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката на височина достига от 90 см до 1,5 метра. Стъблото й във връхната си част е разклонено, покрито с къси власинки. Листата в основата им са големи, продълговато-елипсовидни, назъбени, с дълги дръжки и разперени. По-нагоре разположените са прибрани и обхващащи го. Към върха листната маса става дребна, с яйцевидна, широко яйцевидна, сърцевидна форма. Връхните листа са зелено оцветени отгоре, притежаващи редки, къси власинки, а отдолу са в сив цвят, меко влакнесто напластени.

Коренището се състои от много на брой, подобни на грудки, задебелени, лепкави корени. Те са с горчив вкус, камфороподобен мирис със сладникави флорални оттенъци.

Съцветията представляват едри, златистожълти кошнички, широки около 5 см., разположени в люспеста зелена чашка, на дълга здрава дръжка. Чашката задържа разположените периферно женски, езичести, тризъби на върха, дълги, тънки, подобни на лъчи цветчета, заобикалящи подобните на дискове, тръбести цветове в средата на съцветието. Цветовете са двуполови. Цъфтежът на растението е през месеците юли - август.

Разпространение на оман

Среща се във Великобритания, цяла Централна и Южна Европа, в Азия, достигайки на изток до Хималаите. Той е натурализиран в Северна Америка. В България растението вирее на влажни, сенчести места, из крайречни храсталаци и гори, предимно в източната част на страната.

Химичен състав на оман

Оманът съдържа - етерично масло (състоящо се от сесквитерпенови лактони: алантолактон, изоалантолактон, дихидроалантолактон, азулен и др.), инулин (до 44%), псевдоинулин, инуленин, малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчиви съставки, смоли, стероли, пектин, натрий и др. До 3% етерични масла се съдържат в стъблото на билката.

В коренът на растението се откриват - инулин, полимер на фруктозата, хеленин и стеароптен, които могат да бъдат извлечени под формата на бели иглести кристали, неразтворими във вода, но лесно разтворими в алкохол.

Използваема част на оман

Изображение: Rabe19 at German Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използва се коренът, цялото коренище, листата, цветът на растението. Цялата надземна част на омана се прилага като добавка към фуража на преживните животни.

Коренът се нарязва и изсушава на сянка или при температура до 40 градуса. Подходящи корени за приготвяне по посочения начин, са тези, които са взети от растение на възраст от 2 до 3 години и не по-голямо. Цветът на изсушените коренища е сиво-кафяв отвън, а отвътре е белезникав с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът с горчиви следи.

Лечебни свойства и приложение на оман

Свойства на билката

• противомикробно;
• противопаразитно (срещу вътрешни паразити - глисти);
• противокашлично;
• отхрачващо;
• успокояващо лигавиците действие;
• потиска функциите на бронхиалните жлези;
• задържане на водата в организма;
• жлъчегонно;
• диуретично;
• антибактериално;
• противогъбично;
• адстрингентно;
• тонизиращо действие;
• затоплящо;
• релаксиращо;
• подобрява храносмилането;
• седативно.

Приложение на билката при

• бронхити, грип, настинки, туберкулоза;
• ларингит и фарингит;
• астма;
• язва, гастрит;
• липсваща или болезнена менструация;
• като помощно средство при жлъчни и чернодробни заболявания;
• застойна сърдечна недостатъчност;
• хемороиди;
• кожни заболявания (краста, сърбеж с различен произход, херпеси и др.);
• при задух;
• при гадене и повръщане;
• при газове и подуване на корема;
• бронхиална конгестия;
• неврити;
• храносмилателни проблеми;
• болки от ухапване от животни и втрисане;
• лечение на отоци;
• лечение на белези от акне;
• анемия.

Екстрактът от оман е доказано, че има пряк ефект върху настроението и помага при борбата с негативните чувства и депресията, също облекчава стреса, напрежението и главоболието. Благодарение на своите диуретични ефекти, той детоксикира тялото и облекчава ревматизма. Екстрактът може да подхранва косата и ноктите, като им предоставя кислород.

Изображение: Tsyganov Sergey, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Той стимулира растежа на полезните бактерии в дебелото черво и потиска растежа на вредните, и така бива полезен в предотвратяване рака на дебелото черво. Горчивият му вкус има тонично действие, стимулиращо апетита, моториката на чревния тракт и помагащо при лечение на изтощителни състояния на организма.

В народната медицина, оманът се използва при: бяло течение, главоболие, болки в гърлото, задух, възпаление на простатата, епилепсия, трудно уриниране. Оказва благоприятно влияние върху матката и предпазва от преждевременно раждане. Оманът се прилага и за понижаване нивото на холестерола, за пречистване на кръвта и за предотвратяване образуването на язви. Под формата на отвара се употребява за гаргара при зъбобол и редица стоматологични неразположения.

Оманът намира приложение в парфюмерийната, пивоварната, сладкарската промишленост. А във ветеринарната медицина се дава като хранителна добавка към фуража на преживните животни, с цел увеличаване на млекодобива. В миналото се е прилагал при кожни инфекции при коне и овце.

Във Франция и Швейцария се използва в производството на пелин. Включен в храни и напитки, оманът им придава определен вкус. Използва се и като ароматизираща съставка на козметични средства и сапуни.

При изследвания в Технологичния университет на Корк, Ирландия, се открива, че екстракти от оман убиват метицилин-резистентен Staphylococcus ауреус (MRSA ), както и широк спектър от други бактерии. Джон Джерард препоръчва употребата на оман при "недостиг на въздух".

Споменато още от Плиний в „Natural History 19.29”, коренът е бил използван от древните народи, като лекарство и подправка, а в Англия е имал популярността на ароматен тоник и стимулант на секреторните органи. Като лекарство, коренът от оман, днес рядко се използва. Билкари го предписват като отхрачващо средство, при задържане на вода в организма и като спомагащо средство за поява на менструация.

Форми на приложение на оман в медицината: отвара или тинктура от корена, таблетки за смучене, в състава на сиропи за кашлица, като насипна билка за приготвяне на чай, билков екстракт, билкови капсули, като горчива бира, бонбони, капки.

Начин на употреба

• отвара - към 1 супена лъжица нарязани коренища се добавя 0,5 литра вода и се вари 10 минути. Получената отвара се прецежда, пие се по 1 винена чаша, 4 пъти на ден, преди ядене;
• приготвяне на оманово вино - 1 литър червено вино се смесва със 100 грама корени. 8 дни се киснат корените във виното, като сместа често се разклаща. След 8-я ден, тя се прецежда и се приема в количество по 1 кафена чашка преди ядене, а за децата по 1 супена лъжица;
• рецепта с оман при копривна треска и краста - ситно счукани коренища смесени със зехтин в съотношение 1:10, приети вътрешно в определено количество посочено от лекар или човек занимаващ се с билкарство и билколечение;
• синя боя от оман - натрошени и смачкани корени от оман се смесват с пепел и черна боровинка.

Оманът в кулинарията

Изображение: Cephas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В миналото, древните римляни са използвали варени листа от оман като подправка. В момента приложението им в този вид е много рядко. Захаросаните корени на растението, се консумират като бонбони. Инулинът в него, като заместител на захарта, е подходящ за консумация от диабетици. Оманът се приема като естествен ароматизатор.

Ако го използвате в ястия, трябва да се накисне във вода, половин час преди приготвянето му, за да се намали съдържанието на натрий в него. Прилага се и като подправка при правенето на сладкиши.

Оманът може да се използва и в сушени цветни аранжировки.

Внимание!

Възможни са прояви на алергични реакции при приема на оман. Хора, които страдат от алергии към членове на семейството, от което е оманът (маргаритка, амброзия , астри, слънчоглед и т.н.), трябва да се консултират с лекар, преди да го използват. Лица, страдащи от сърдечни проблеми или високо кръвно налягане, трябва да приемат билката не повече от веднъж седмично. При прием на прекомерни количества от нея могат да се появят странични ефекти като повръщане, спазми и диария.

Противопоказания при употреба на оман

Бременни и кърмещи жени не трябва да използват растението. Диабетиците не трябва да го приемат без да се консултират с лекар.

Заглавно изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons