Как да приготвим лекарства от билки в домашни условия

За да се приготвят лечебни чайове у дома е необходим рационален подбор на билки (такива, които не са силно отровни), подходящи за съответния здравословен проблем. Начинът, по който се приготвят билковите лекарства зависи от химичния състав, на съдържащите се в лечебните растения вещества; от разтворимостта им в различните разтворители (вода, спирт); както и от използваемата част на растението (семена, корени, коренище, стрък, листа, кора, цветове и други).

Правилно съставената рецепта, компетентното й приготвяне, строгото спазване на начина, по който се приема приготвеното лекарство и комбинирането с диетолечение и климатолечение максимално подобряват състоянието.

Терапията протича благоприятно, когато заедно с билколечението се използват и други природосъобразни методи като правилен режим на хранене, достатъчно излагане на слънчева светлина, водолечение, физикална терапия, рехабилитация, иглотерапия, цветолечение, аеротерапия.

Най-често приготвяни и прилагани във всеки дом са водните извлеци. Те се наричат още студен извлек, запарка и отвара. За приготвянето им растителните части се надробяват за по-пълно и бързо извличане на действащите вещества. Големината на тревите, листата и цветовете не бива да е над 5 мм. (изключение правят листата на мечото грозде и кожестите листа, които не трябва да надвишават 1мм.), а на стъблата, корените, коренищата, корите не трябва да е над 3мм., семената и плодовете трябва да са до 0,5 мм.

Билките, които се използват за приготвянето на лечебни чайове трябва да имат добър външен вид, характерен цвят и миризма, и да са без други примеси.

Приготвяне на билкови лекарства

Приготвяне на запарка

Класически метод. Използва се специален съд наречен инфундирка (цилиндър с плътно прилепващ капак). В миналото тези съдове са се изработвали от неръждаема стомана, мед или порцелан. Отвътре съдът е разграфен обемно.

Билките се насипват в нея, заливат се с определеното в рецептата количество вода със стайна температура и инфундирката се затваря с капак. Поставя се на вече кипяща водна баня, където престоява около 15 минути, като често се разклаща. Ако течността е повече (1-3 литра) времето за престой на водната баня се увеличава на 25 минути. След това съдът се изважда и се оставя да изстива на стайна температура (за около 45 минути). Когато запарката изстине напълно се прецежда и се долива с вода ако това е необходимо.

В днешно време много рядко се използва този съд и най-често запарките се приготвят като в емайлиран, порцеланов или стъклен съд. В него се завира предписаното в рецептата количество вода, след което се добавя билковата смес и се поставя капак. Съдът се отдръпва от котлона и се оставя билките да се запарят за посоченото в рецептата време.Приготвяне на отвара

Отварата е воден извлек получен след варене на билкови смеси в продължение на 5-10-15 или повече минути и последващото им киснене за 15-30-60 и повече минути. Така приготвена тя се охлажда и прецежда, след което се добавя допълнително количество вода, ако е указано в рецептата.

По принцип отвари се приготвят от по-плътни растителни части като корени, стъбла, кори, тъй като съдържащите се в тях вещества са по-устойчиви на нагряване.

Отвари приготвени от листа на мечо грозде, коренища кървавиче, дъбови кори и други суровини, съдържащи дъбилни вещества се прецеждат веднага след варенето, а тази от листа на сена след пълно охлаждане.

За приготвянето на отвара също може да се използва инфундирка. Билковата смес се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути инфундирка на водна баня. Залива се с вода със стайна температура и се оставя на водната баня в продължение на 30 минути (ако обема на течността е по-голям 1-3 литра - 40 минути). След като времето изтече инфундирката се изважда, оставя се да изстине за 10 минути и течността се прецежда. Ако билките съдържат дъбилни вещества (танини), по изключение отварата се прецежда веднага – преди да са изтекли 10-те минути.

Едно от основните изисквания към отварите и запарките е да се приготвят по възможност ежедневно, да се съхраняват на тъмно и прохладно място (хладилник), за не повече от 3 денонощия, тъй като бързо се развалят.

Отвари и запарки от растителни суровини със силно действие се приготвят само по предписание на лекар или специалист по билколечение!

Добре е извлеците от лечебни растения да бъдат приготвени с емайлирани, порцеланови или стъклени съдове, тъй като в металните се създават неблагоприятни условия за изменение на активните съставки.

Освен като запарки и отвари лечебните растения в медицинската практика се използват и под други форми: студен извлек, настойка, екстракт, лапи.

Приготвяне на студен извлек

Под тази форма се приготвят дроги, съдържащи слузести вещества, нишесте или етерични масла. За направата на извлек е необходимо билките да се залеят с дестилирана ипи преварена вода (с температура 15-18 градуса) и да се оставят да киснат в продължение на 4-12 часа на стайна температура.

Допълнително в рецептата се указват: начин на приемане (1-3-6 пъти дневно), количество на един прием, време от деня, когато се приема (сутрин; преди ядене; след ядене; вечер преди лягане). Приемът на домашно приготвени билкови лекарства има посочено определено време, тъй като резорбцията на лечебните съставки е различна в зависимост от киселинността в стомаха. Усвояването на съставките е по-пълно и по-бързо, когато приготвеният чай се приема преди хранене, но киселинността в стомаха, тогава е по-висока и някоя от полезните вещества може да претърпи химични промени. Доказано е, че сутрин в стомаха има най-малко киселини и тогава резорбцията на лечебни вещества е най-пълна. Установено е също, че настъпва известен баланс ако част от дозата за един прием се изпие преди хранене, а останалата след хранене.

За да се избегнат дразнения върху стомашната лигавица, от натрупването на определени активни съставки, лечението се провежда с прекъсвания за определен период от време.

Приготвяне на настойки

Настойките наричани още тинктури представляват течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини. Те се получават без нагряване. За целта растителните суровини се поставят в подходящ съд (обикновено стъклен), заливат се със спирт (най-често 40 или 70 градусов), затварят се с капак и се оставят да престоят далеч от слънчева светлина, около 7 денонощия, при често разклащане.

В домашни условия не бива да се приготвят настойки от отровни и силно действащи растения!
Съхранението на тази лекарствена форма е по-продължително. Тя се използва в по-малки количества, обикновено на капки.

Приготвяне на лапи

За да се приготви лапа е необходимо съответните лечебни растения да се оситнят възможно най-много (може да бъдат смлени или счукани) и да се залеят с топла вода (около 30 градуса), за да образуват гъста каша. Получената каша се намазва върху парче плат (тензух) и се налага на съответното болно място.

Най-често прилагани са лапите от синапено семе. За деца с по-чувствителна кожа синапеното брашно се смесва с пшеничено и едва тогава се приготвя лапа.

Приготвяне на лекарствени сборове или чайове с филтърни опаковки

В днешно време в билковите аптеки могат да бъдат закупени готови пакетчета от билки или сбор от такива. Те са точно дозирани и правилно оситнени. Най-често се приготвят под формата на запарки или отвари за вътрешна или външна употреба (промивки, бани на краката, гаргара и други).

Вкусът им може да се подобри чрез прибавяне на захар, мед или друг вид подсладител.

Приготвяне на екстракти

Това са концентрирани извлеци от растителни части, които според консистенцията си могат да бъдат – течни, гъсти или сухи (с не повече от 5% съдържание на влага). Тъй като методът на тяхното приготвяне е по-сложен не се препоръчва да се осъществява в домашни условия. За извличането на полезните съставки от растенията са необходими вода, спирт с различни концентрации, етер, понякога киселини, основи, глицерин, хлороформ и други. Екстрахирането трябва да се извършва от фармацевт при спазване на определени правила.

От лечебните растения могат да се приготвят и други лекарствени форми, като глобули (за вагинална употреба), супозитории (за анална употреба), пилюли, таблети, захарни или шоколадови дражета и други видове хапчета, емулсии, суспензии, пластири. Всички тези лекарствени форми, обаче, изискват специални условия и познания за приготвянето им. То се извършва от фармацевти при подходящи условия за работа.

Терапията с билки най-често се прилага при хронични заболявания, затова обикновено е доста по-продължителна – няколко месеца. При такова лечение се препоръчва след всеки месец да се прави почивка от 1-2 седмици. В хода на лечението при някои заболявания се налага и смяна на лечебните растения със сходни по действие.

По време на терапия приготвените отвари и запарки трябва да са винаги пресни. Да се съхраняват на тъмно и прохладно място и да не се приготвят в големи количества. Това е от особено значение при употребата на растения, съдържащи гликозиди, те трябва да се използват в рамките на 24 часа след приготвянето им. Лекарствени форми, съдържащи витамин С се изпиват веднага.
Подслаждането на отварите и запарките се извърша непосредствено преди изпиването им.

Употребата на билковите лекарства, обикновено става по схема според възрастта: