Акалифа индика, Индийска акалифа

Акалифа индика, Индийска акалифа (Acalypha indica) представлява тревисто едногодишно растение, което принадлежи към семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Известно е още като индийски живак, индийско месо, индийска коприва. Коренът му е привлекателен за домашните котки и се използва с различни медицински цели. Важно лечебно растение е на островите в Индийския океан, както и в Индия, където се култивира за ядливи издънки.

Устройство на акалифа индика

Изображение: SURJODOY BOSE, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката може да нарастне до 1,2 метра височина при благоприятни обстоятелства, но обикновено е по-малка. В редки случаи може да достигне ръст от 2,5 метра. Листата й са яйцевидни, с дължина от 1,2 см до 6,5 см и широчина от 1 см до 4 см. Листната основа е закръглена, а листният ръб е фино назъбен, завършващ с остър или тъп връх. Листната дръжка е от 1,5 до 5,5 см дълга. Погледната от горе, листната маса образува розетка.

Акалифа индика развива съцветие от малки бели, сгушени в чашките си цветчета. Съцветията са с дължина 2,5-6 см. В горната част на съцветието са разположени малките мъжки цветя, с бяло-зелен цвят, а в долната му част се развиват зелените женски цветчета. Образува плод с големина от 1,5 до 2 милиметра големина. Разделен е на три дяла.

Разпространение на индийска акалифа

Тя расте на странни места, като опустели, замърсени земи, отстрани на пътищата, в пукнатини на стените. Развива се и по скалисти хълмове, горски покрайнини и речни брегове. Предпочита влажни и сенчести места. Вирее от морското равнище до 1350 метра надморска височина.

Acalypha indica се среща широко в тропиците на Стария свят. Расте в Нигерия, Западна Африка, тропическа Африка и островите в Индийския океан. Също така се среща в Индия и индийски субконтинент, Югоизточна Азия, Йемен и Океания; Китай, Мианмар, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипините, Нова Гвинея. Тя е въведена в тропиците на "Новия свят".

Често се приема като инвазивен и вреден вид извън пределите на родният й ареал на разпространение.

Използваема част на акалифа индика

Коренът на билката се употребява с медицински цели. В Индия и Индонезия растението се отглежда за годни за консумация леторасти и листа, които се приготвят като зеленчук.

Химиен състав на акалифа индика

Изображение: Plague, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Индийската коприва съдържа редица медицински активни съставки, включително етерично масло, смола, танини и алкалоиди. Въздушните части на растението съдържат цианогенен гликозид, наречен акалифин (производно на 3-цианопиридон), както и флавоноиди, като камферолните гликозиди мавритинин, клиторин, никотифлорин и биоробин. Танини, бета-ситостерол, акалифамид, аурантиамид, сукцинимид и флиндерин (пиранохинолинонов алкалоид), също са изолирани от билката.

Химикалите, които привличат котки, са иридоидните съединения isodihydronpetpetalactone и isoiridomyrmecin.

Лечебни свойства и приложение на индийска акалифа

Acalypha indica расте във влажни, умерени и тропически региони, предимно по линията на екватора на Земята. Там се счита от повечето хора за плевел и лесно може да се намери в тези райони. Въпреки това е призната от тях и като полезна в лечението на някои заболявания. Те консумират части от билката при различни болести, както и като антихелминтно, противоязвено, антиастматично и антибактериално средство. Прилагат го и при бронхит и с цел заздравяване на рани.

Въз основа на проучвания е установена способността на билката да служи като антихелмитно, противовъзпалително, антибактериално, противораково, антидиабетно, антихиперлипидемично, противозатлъстяващо, противовъзпалително, хепатопротективно, хипоксично и стимулиращо зарастването на рани лекарство. Тя притежава значителни антибактериални и противогъбични свойства, както срещу човешки, така и срещу растителни патогени.

Растението има много традиционни медицински приложения. В Мадагаскар, наситнено се използва при кожни паразитози. В Мавриций, сокът от натрошени листа, смесени със сол или отвара от билката, се използва при краста и други кожни проблеми. В Източна Африка сок от листната маса се прилага при очни инфекции. Листата Acalypha indica се използват в традиционната медицина на Индия като лекарство срещу жълтеница.

Acalypha indica е изброена в Индийската фармакопея като отхрачващо средство за лечение на астма и пневмония. По-рано е отразена в Британската фармакопея. Това растение се държи с голямо уважение в традиционната медицина на Тамил Сидха, тъй като се смята, че подмладява тялото. Консумира се като зеленчук в Африка и Индия.

Корените на билката притежават лаксативни свойства. В Сейшелите и Реюнион се пие инфузия или отвара от корена при астма, както и за почистване на черния дроб и бъбреците. Кореновата отвара се взема и при чревни паразити и стомашна болка. Инфузия заедно с корените на Tylophora indica се приема в Реюнион като еметик в случай на отравяне.

Листата се използват широко като традиционно лекарство. За тях се твърди, че притежават повръщателни, слабителни, противопаразитни и насочени към очното здраве свойства. Инфузия от тях и корена на Jumellea fragran се приема за лечение на бронхит. В съчетание с корените на Tylophora indica се използва в случаи на отравяне. Външно, сокът се използва като капки за очи за лечение на очни инфекции. Листният прах, понякога смесен със сол, се прилага външно върху заразени с червеи рани, кожни паразити и други кожни проблеми. Отвара от листа се използва като масажен крем за лечение на болки в ставите.

Запарка, направена от цялото растение, се прилага върху рани и отоци и също така се използва за лечение на главоболие.

100 грама от билката съдържат: вода 80 г, енергия 64 ккал, протеин 6,7 г, мазнини 1,4 г, въглехидрати 6 г, влакна 2,3 г, калций 667 мг, фосфор 99 мг, желязо 17 мг и аскорбинова киселина 147 мг.

Трябва да се внимава, когато се използва този вид като зеленчук, тъй като съдържа няколко алкалоида, както и циановодородна киселина.

Внимание!

Някои от химическите съединения в Acalypha indica предизвикват тъмно шоколадово-кафяво оцветяване на кръвта и стомашно-чревно дразнене при зайци. Поглъщането на Acalypha indica може да доведе до хемолиза при хора, страдащи от дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа.

Акалифинът, изолиран от билката се използва като заместител на ипекакуана - дехидратиращо вещество, отхрачващо и еметично средство.

Заглавно изображение: ??. ?????????????, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons