Пулсова диагностика в традиционната медицина

Пулсовата диагностика е техника, използвана в различни лечебни системи за определяне на здравословното състояние и курса на лечение при различни нарушения и заболявания. Използва се в Аюрведическата медицина и Традиционната китайска медицина (ТКМ), които са едни от най-старите в света. Акупунктурата, като клон на Традиционната китайска медицина отдавна си служи с пулсовата диагностика като основно средство за определяне курса на лечение.

В конвенционалната медицина, лекарите измерва пулса като поставят пръстите на ръката си върху точно определено място на китката и чрез директно слушане посредством стетоскоп. Основно, пулса се изследва за нарушения в ритъма и скоростта, които може да са признак за проблеми със сърцето, вътрешни кръвоизливи, както и повишена температура.

При по-старите лечебни системи – Аюрведа и Традиционна китайска медицина, практикуващите измерват пулса точно, както лекарите го правят, но те използва много сложна система от характеристики на установения пулс и разчитат на внимателни наблюдения. Това прави пулсовата диагноза по-скоро вид изкуство, отколкото точна наука и са нужни дълги години обучение, за да се овладее и да се прилага ефикасно. Съществуват редица публикувани наблюдения, документиращи ефикасността на пулсовата диагностика, приложена от обучени експерти, сравнявайки техните диагнози с диагнозите, установени чрез модерните технологии.

Каква информация може да ни даде пулсът? Опитните лекари по алтернативна медицина чрез пулса могат да определят с голяма точност кой орган е с нарушена функция.

Пулсовата диагностика в Аюрведичната медицина

Измерването на пулса, в конвенционалната медицина се извършва на радиалната артерия – кръвоносен съд, намиращ се от вътрешната страна на китката.

В Аюрведическата медицина, пулсовата диагностика се нарича нади парикша (nadi pariksha). Аюрведичните лекари използват три пръста, за да усетят пулса и отделните му особености се определят в зависимост от характеристиките, които всеки пръст усеща. Аюрведа лекарите смятат, че пулсът показва как прана или жизнената артерия, преминава през всички системи на пациента и отразява състоянието на вътрешните органи. Пулса се проверява на двете китки, защото всяка страна на тялото дава различни индикации.

Аюрведичните лекари могат да използват и други точки по тялото за измерване на пулса. Тези точки включват брахиалната артерия от вътрешната страна на ръката над лакътя, сънната артерия в основата на шията, феморалната (бедрената) артерия от вътрешната страна на крака, импулсни точки по слепоочията, по глезените и в горната част на краката. Освен това, използват и други диагностични инструменти във връзка с анализа на пулса, като интервюиране на пациента и внимателно наблюдение на физическите характеристики на езика, гласа, кожата, очите, външния вид.

Пулсовата диагностика в Традиционната китайска медицина

Пулсовата диагностика в Традиционната китайска медицина (ТКМ) има някои прилики с аюрведическата медицина. При ТКМ пулсовата диагностика се използва, за да се провери състоянието на кръвта и на енергията Чи (жизнената енергия, която се движи по канали из цялото тяло). Използвайки пулсовата диагностика, лекарите по Традиционна китайска медицина определят състоянието на вътрешните органи и описват условията съгласно Ин и Ян (студен или горещ, празен или пълен, слаб или силен и т.н).

В традиционната китайска медицина се определят 3 вида повърхностен и 3 вида по-дълбок пулс. Лявата ръка е водеща, но се изследва и пулсът на дясната ръка. На всяка от тези 12 пулсови точки отговоря един плътен орган - джан, и един дълбок, кух орган - фу. Когато се измерва пулса трябва да се следи за пълнотата му, ритмичността му и състоянието на съответните доши. Пулсът се измерва последователно, 3 пъти на различни дълбочини: повърхностна, междинна и дълбока.

Измерването на пулса започва първо на лявата ръка. Всеки един от пръстите служи за определяне на една от трите „доши“. Показалецът се използва за определяне състоянието на „Вата” (показалецът се поставя най-близо до китката, на мястото съответстващо на радиалната артерия). Средният пръст се поставя на малко разстояние от показалеца и може да получи информация за дошата „Питта“, а безименният пръст се поставя на малко разстояние от средния пръст. Безименният пръст е отговорен за получаване на информация от дошата „Кафа“.

На дясната ръка също се "слуша" 3 вида повърхностен и 3 вида дълбок пулс. В първа позиция са тоновете, които отговорят за бял дроб - дебело черво. Втората точка, за стомах - далак - панкреас. Тя има отношение към пикочно-половата система, безплодието, болестите на костите и кръвта. Стомахът, по принцип, е свързан с нервната система и е важен орган, който диктува доброто емоционално и физическо състояние, не само според китайските лекари.

Практикуващите пулсова диагностика може да измерват пулса и в други места по тялото, като най-често това е каротидната артерия в основата на шията.

В традиционната китайска медицина, пулсовата диагностика е един от оригиналния набор от общо 4 диагностични метода, описани като съществена част от ТКМ. Останалите три метода са:

Инспекция: включва общи наблюдения на пациента, включително изражение на лицето, цвят и текстура на кожата; общ вид и форма, цвят и отличителни знаци на езика и наличие или липса на обложение по него; миризма на тялото (включва всяка необичайна миризма на тялото, устната кухина и урината.

Слушане: включва качество на речта (ниво на адекватност към зададен въпрос, бързина на говор, обем на гласа); характер на дишане; кашлица; бълбукане на червата.

Питане: получаване на информация за медицинската история на пациента, проявените симптоми и оплаквания. При жени, питането може да включва още информация за менструалния цикъл, бременност и други акушеро-гинекологични състояния.

След анализиране на получената от пулса информация, лекарят по Традиционна китайска медицина се опитва да локализира меридиана или акупунктурната точка, върху която има блокаж и енергията „Чи“. Установените блокажи с помощта на пулса, могат да се деблокират чрез акупунктура.

Подготовка за пулсова диагностика

За най-точни резултати, пулсът трябва да се изследва при нормално състояние на организма – не след физически упражнения или натоварване, къпане, масаж, обилно хранене или прекомерен глад, пиене, секс. Стаята в, която ще се изследва пулса трябва да бъде с оптимална температура нито много топла, нито много студена. Всеки практикуващ КТМ и пулсова диагностика е наясно с факта, че съществуват множество естествени и физиологични промени в рамките на тялото, които да предизвикат известни вариации на нормалното състояние на пулса. Подобни отклонения, обаче са в рамките на определени граници и носят основни характеристики на нормалното състояние на пулса. В допълнение към традиционните фактори и съображение, които трябва да се имат предвид и някои сравнително нови фактори, като употреба на наркотици и лекарства.

Видове пулс и тяхното значение

Точният брой и видове пулс все още не е точно определен. Някои учебници изброяват само десетина, според други те са 12, 16, 28 или 40. Като цяло, съществуват около 20 вида пулс, които са добре познати от повечето практикуващи:

Разпръснат пулс (sanmai) – неравномерен пулс, едва доловим, среща се в критични случаи, показващи изчерпване на енергията Чи. Това са случаи, в които пациентът е в критично състояние, често са хоспитализирани. В тези случаи пулсът показва, че пациентът е силно изтощен.

Пулсиращ пулс (daimai) – забавен пулс, който прекъсва през определени интервали. Често се среща при тежка травма или стрес. Както разсеяния пулс, се наблюдава най-вече, когато пациентът е в болница или е достигнал напреднал стадии на болестта. Понякога е индикация за сериозно сърдечно заболяване.

Бърз пулс (jimai) - Пулсът е бърз, над 120-140 удара в минута. Често се среща при остро фебрилно състояние, туберкулозни условия. Обикновено се установява лесно и налага измерване на телесната температура.

Празен пулс (koumai) – усеща се плаващ, голям, мек. Установява се на повърхностно и дълбоко ниво, но трудно на междинно ниво. Среща се при масивна загуба на кръв.

Изтощен пулс (weimai) – едва доловим, мек и показва крайно изтощение. Липсва обем и сила на импулса и разкрива изчерпване на запасите на тялото. По-слаб е от слабия (ximai) пулс.

Вълнов пулс (hongmai) – усеща се като леки вълни с добре изразен покачване и постепенно отслабване. Силата на импулса обикновено показва, че състоянието е във връзка с прекомерна топлина (излишък на Чи), отколкото излишък на течноти.

Неясен пулс (fumai) – импулсът се усеща само при натискане към костта. Разположен е по-дълбоко отколкото xianmai , често се установява при синкоп или силна болка, които обикновено се установяват лесно и без изследване на пулса.

Възлест пулс (jiemai) – забавен пул, който прекъсва през определени интервали. Често се среща в застой на Чи и кръв.

Забързан пулс (cumai) – укорен пулс с неравномерни прекъсвания. Често се дължи на прекомерна топлина със  застой на кръв и Чи, задържане на храчки или неусвоена храна. Представлява по-голям вариант на Възлест пулс (jiemai). Бързината на импулса показва топлина, а неравномерността показва застой или натрупване.

Дълъг пулс (changmai) – импулс с дълъг обхват и продължителен удар. Дълъг пулс с умерено напрежение може да се установи при нормални хора, но дълъг и твърд показва излишък на Ян, особено на черния дроб. Пулсът се усеща лесно при младите хора и в трите позиции на пръстите, което е особена характеристика на този пулс. Удълженият ход на пулса показва, че съдовете са едновременно здрави и гъвкави. Твърдостта на пулса показва определено ниво на напрежение, съответстващо на чернодробен синдром. В случаи на остро заболяване, дълъг пулс ще се установи, при остра конфронтация между съпротивителните сили на организма и патогенния фактор.

Къс пулс (duanmai) – пулс с малка дължина. Кратък и силен импулс се среща често при застой на Чи , а кратък и слаб предполага изразходване на Чи.

Тънък или едва доловим пулс (ximai) – пулса се усеща като тънък конец  и показва недостиг на Чи, кръв и други дефицитни състояния. Въпреки че, недостигът в организма лесно може да бъде установен чрез други методи и изследвания, някои пациенти могат да изглеждат напълно здрави на външен вид, като същевременно страдат от значителен дефицит. Съществен дефицит, дължащ се на хронично заболяване може да доведе до този тип пулс.

Колеблив или неравномерен пулс (Semai) – импулсът идва и преминава с бавно, колебливо темпо (наподобява остъргване на бамбук с нож).  Както при охлузване на бамбук с нож, се усеща вибриране и неравномерно движение напред. Показва мудно кръвообращение поради недостиг на кръв, застой на Чи и кръв.

Хлъзгав пулс (Huamai) – наподобява търкаляне на мъниста по плоча. Установява се при пациенти с храчки – натрупване на течности или храна, а понякога и при нормално състояние (при по-пълни хора). Може да означава, че имате повишена секреция на солна киселина в стомаха, която е предпоставка са неправилно смилане на храната и заболявания на стомаха. Може да бъде сигнал за бременност. Понякога се означава като гладък пулс.

Отпуснат или свободен пулс (huanmai) – импулс с намалено напрежение, установяващ се при условия свързани с прекомерна влага или недостатъчна функция на далака.

Умерен пулс (huanmai) – равномерен пулс с умерено напрежение, който е показател за нормално състояние. Подобен е на свободния пулс (китайското име е същото), с изключение на това, че има по-добро напрежение, което е показател, че енергията Чи е в оптимални нива. Като нормален пулс, показва, че болестта, която се лекува, е точно локализиране и не е нарушена сериозно функцията на вътрешните органи.

Напрегнат пулс или стегнат пулс (jinmai) – пулсът се усеща като опъната връв и най-често е показател за студ или болка. Наподобява xianmai ,но е удължен. И докато болката може да бъде лесно установена (пациентът да съобщи за нея), студовият синдром понякога остава скрит зад локални симптоми на топлина; този пулс може да е индикация за външно или вътрешно охлаждане.

Жилав пулс (xianmai) – усеща се прав и дълъг, подобно на струна на музикален инструмент. Обикновено се среща при нарушения или болка в черния дроб и/или жлъчния мехур. Наподобява jinmai, но е по-дълъг и по-треперещ. И докато болката може лесно да бъде локализирана или заявена, жилавият пулс потвърждава черния дроб или жлъчния мехур като фокусна точка на вътрешна дисхармония. Може да означава психично пренапрежение или силна болка.

Изпълнен или енергичен пулс (shimai) – пулсът се усеща силно и убедително, което може да се тълкува като прекомерност или излишък. Нужни са обаче допълнителни изследвания, за да се установи характера на излишъка.

Слаб, неустойчив пулс (ruomai) – усеща се дълбок и мек. Обикновено се дължи на недостиг на Чи и кръв. Подобен е на ximai, но има по-меки характеристики. Може да е признак за слабост на Чи на далака, следователно и на кръвта. Определя се като противоположност на shimai.

Влажен пулс (rumai) – повърхностен, тънък и мек пулс, който може да се усети като нишка, плуваща по водата. Показва условие на недостиг или задържане на влага. Подобен е на ximai и ruomai. Усещането при леко докосване дава впечатление, че лесно се мести, като че ли плува по вода. Може да показва недостатъчност на Чи на далака с натрупване на влага.

Немощен пулс (xumai) – усеща се слаб и нищожен, което показва недостиг на Чи и кръв или нарушение на телесните течности. Подобен е на ruomai, ximai, weimai. Установява се, когато недостатъкът на кръв е по-тежък, отколкото в случаите на на ruomai, ximai, но не толкова недостатъчен колкото при weimai.

Бърз пулс (shoumai) – пулс с повишена честота (над 90 удара в минута), обикновено показващ наличие на топлина. Обикновено е леко по-ускорен от нормалния и настъпва предимно при наличие на серизоно заболяване и треска. Този пулс може да се установи и в резултат на повишена физическа активност преди извършване на изследването.

Бавен пулс (chimai) – импулс с честота под 60 удара в минута. Обикновено,  посочващ вътрешна студенина или хлад. Може да се установи при лица в състояние на покой, които обикновено са с високо ниво на физическа активност, поради което може да са необходими и допълнителни диагностични процедури.

Хлътнал пулс (chenmai) – пулс, който може да се усети само чрез дълбок натиск. Обикновено показва, че заболяването обхваща дълбоките тъкани и органи в тялото. Циркулацията на Чи и кръвта от вътрешността към повърхността е слаба.

Плаващ пулс (fumai) - който се усеща с леко докосване и се увеличава слабо при натиск. Най-често показва, че нарушението засяга външната част на тялото. Циркулацията на Чи и кръвта е съсредоточена в повърхността на тялото, за да се справи с външния патогенен агент. Вътрешната циркулация е временно пренебрегната, за да може патогенът да се елиминира, преди да навлезе по-дълбоко в тъканите и да предизвика проблеми на висцерално (отнасящо се до вътрешните органи) ниво. Понякога, при твърде изтощени пациенти, плаващият и слаб пулс показва невъзможност да се запазят Чи и Ян във вътрешността поради недостатъчна функция на жизненоважни органи.

Това са само част от известните видове пулс, като понякога се откриват големи разлики по начина, по който те са описани (и преведени). Често това е твърде объркващо за начинаещите, тъй като разликата между някои категории не е толкова явна и за правилната интерпретация са нужни дълбоки познания и опит. Опитният лекар по ТКМ трябва да познава добре всички основни категории и да може да разграничи по-фините вариации, за да прилага този метод за диагностика.

Едно от най-сериозните възражения спрямо пулсовата диагностика е, че характерът на пулса се определя от практикуващия, а това е твърде субективно. От особено значение е това как лекарят поставя пръстите си върху китките, натискът който оказва и как интерпретира усещанията. Възможно е различни лекари да тълкуват пулса на един пациент по различен начин. Поради тази причина, съвременните изследователи в Китай целят да илюстрират и стандартизират стойностите на изследвания на пулса и да сведат до минимум субективния фактор.