Мускулна атрофия

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Мускулната атрофия представлява състояние, което се характеризира с намаляване и загуба на мускулната маса. Това неизменно води до слабост на мускулите. Състоянието може да засегне определени мускули или мускулите на цялото тяло. Най-често се наблюдава при обездвижване. Може да се прояви с изтръпване, мравучкане, слабост. Лечението е насочено към справяне с основния проблем.

Мускулната атрофия може да се дължи на:

• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травма на мускули и сухожилия, травма на гръбначен мозък, изгаряне, контрактура на Фолкман (Volkmann's contracture).
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - старост, кахексия.
• Болести на органите на кръвообращението - инсулт, сърдечна недостатъчност, болест на Бюргер (Buerger's disease).
• Болести на нервната система - увреждане на нерв, алкохолна полиневропатия, диабетна полиневропатия, амиотрофична латерална склероза, мускулна дистрофия тип Дюшен (Duchenne muscular dystrophy), синдром на карпалния тунел, болестта на Паркинсон (Parkinson's disease), множествена склероза, мускулна дистрофия тип Бекер (Becker's muscular dystrophy), синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre syndrome).
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет, хиперкалцемия, недохранване, болест на Адисон (Addison's disease), синдром на Кушинг (Cushing's disease), хипертиреоидизъм, квашиоркор.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - ревматоиден артрит, остеоартрит, увреждане на междупрешленните дискове, остеомалация, некротизиращ васкулит, спондилоза, полимиозит, дерматомиозит, болест на Лег-Калве-Пертес (Legg–Calvé–Perthes disease).
• Болести на пикочо-половата система - бъбречна недостатъчност.
• Болести на дихателната система - хронична обструктивна белодробна болест.
• Инфекциозни и паразитни болести - полиомиелит, туберкулоза, инфекция с ХИВ, СПИН, инфекциозна мононуклеоза, шистозомиазата, малария, сифилис, херпес вирусна инфекция, токсоплазмоза, болест на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt-Jakob disease).
• Психични и поведенчески разстройства - анорексия невроза, алкохолизъм.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - саркоидоза.
• Новообразувания - злокачествено заболяване.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - остеогенезис инперфекта, вродена множествена артрогрипоза.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - странични ефекти след прием на медикаменти (пеницилин, стероиди), употреба на наркотици. 
• Други - продължително обездвижване.

По-чести причини

Начин на живот

Мускулната атрофия често се развива в следствие на заседнал начин на живот, продължително намалена физическа активност и обездвижване. Рискови фактори са работата в седнало положение, принудително легнало положение за дълъг период (при травма, след инсулт) и липса на редовна активност. Това води до намалено натоварване на мускулите и постепенно редуциране на мускулната маса. При възрастни хора има възрастово обусловена загуба на сила и мускулна маса.

Недохранването и недостатъчният пример на белтъци може да доведе до по-бързо разграждане на мускулната тъкан. Мускулна атрофия, свързана с недохранване, може да се развие в резултат на медицински състояния, които нарушават способността на организма да абсорбира хранителни вещества. Тези състояния включват:

• Синдром на раздразнените черва.
• Цьолиакия.
• Рак.

Синдром на Гилен-Баре

Синдром на Гилен-Баре е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува периферните нерви. Нарушено е провеждането на нервни импулси към мускулите, при което настъпва мускулна слабост, намалени рефлекси, мускулна атрофия. Причинява изтръпване, слабост и промени в усещанията. Първите симптоми са усещане на мравучкане в ръцете и краката. Може да прогресира до парализа. Обикновено преди проява на синдрома пациента е страдал от инфекция- гастроинтестинална или респираторна. Към момента лечението е симптоматично.

Някои от симптомите при синдром на Гилен-Баре включват:

• Усещане за бодежи в краката, пръстите на ръцете, глезените.
• Слабост в краката, която се разпространява и в останалите части на тялото.
• Нестабилна походка.
• Размазано виждане.
• Болка.
• Затруднено изкачване по стълби.

» Вижте още: Синдром на Guillain-Barre МКБ G61.0

Амиотрофична латерална склероза

Амиотрофичната латерална склероза е заболяване на нервната система, което засяга нервните клетки в мозъка и гръбначния мозък. Известна още като AЛС, болестта води до мускулна слабост и се влошава с времето. AЛС често започва с мускулни потрепвания и слабост в ръката или крака, затруднено преглъщане или неясен говор. Засягат се мускулите, необходими за движение, говорене, хранене и дишане. Може да прогресира до мускулна атрофия. Няма лечение за АЛС, но изследванията за нови терапии продължават.

Симптомите могат да включват:

• Проблеми с ходенето или извършването на обичайните ежедневни дейности.
• Спъване и падане.
• Слабост в краката, стъпалата или глезените.
• Слабост или тромавост на ръцете.
• Неясен говор или затруднено преглъщане.
• Слабост, свързана с мускулни крампи и потрепвания в ръцете, раменете и езика.
• Плач, смях или прозяване в неподходящи моменти.
• Промени в мисленето или поведението. 

Множествена склероза

Множествена склероза е заболяване, което причинява разрушаване на обвивката на невроните. Имунната система атакува защитната обвивка - миелин. Това води до затруднена комуникация между отделните неврони и между мозъка и останалата част от тялото. Нарушено е предаването на нервни импулси ктм мускулите, което води до мускулна слабост и намалени рефлекси. Може да причини изтръпване, слабост, проблеми с ходенето и зрението.

Видовете множествена склероза са:

• Пристъпно-ремитираща ПРМС - редуват се периоди на обостряне и периоди на възстановяване
• Първично-прогресираща ППМС - симптомите прогресивно се влошават, без периоди на възстановяване
• Вторично-прогресираща ВПМС

Някои от по-честите симптоми при множествена склероза са:

• Изтръпване.
• Мравучкане.
• Усещане за преминаване на електричен ток, особено при движение на врата.
• Липса на координация.
• Усещане за слабост.
• Замъглено виждане.
• Замаяност.
• Гадене. 

Рисковите фактори са: генетична предразположеност, някои видове предишни инфекции, женски пол, ниски нива на витамин D, затлъстяване.

» Прочетете повече по темата тук: Множествена склероза МКБ G35

Симптоми

Симптомите на мускулна атрофия се различават в зависимост от причината за вашето състояние. Най-очевидният признак на мускулна атрофия е намалената мускулна маса. Други признаци на мускулна атрофия могат да включват:

• Едната ръка или единият крак е по-малък от другия.
• Слабост в едната ръка или единия крак.
• Изтръпване или мравучкане в ръцете и краката.
• Затруднено ходене или балансиране.
• Затруднено преглъщане или говорене.
• Слабост на лицето. 
• Постепенна загуба на паметта.

Диагноза

Диагностицирането на симптома мускулна атрофия се извършва чрез снемане на анамнеза, физикален преглед и допълнителни изследвания. При анемнезата е важно да се уточнят началото и прогресията на симптома, травми, придружаващи заболявания, наличие на болка, намалена чувствителност. Физикалния преглед дава оценка на рефлексите, обема на движение на крайниците, пасивния и динамичния мускулен тонус, мускулна сила, нарушения в походката и движенията.

При нужда се прилагат и допълнителни изследвания:

• Лабораторен кръвен тест - пълна кръвна картина, креатинкиназа, възпалителни маркери.
• Мускулна или нервна биопсия.
• Електромиография (ЕМГ).
• Изследвания на нервната проводимост.
• Рентгенови снимки.
• Компютърна томография (КТ). 
• Магнитно-резонансна томография (ЯМР).

Лечение

Лечението на мускулна атрофия е насочено към справяне с основния проблем и спиране на прогресията на състоянието. Извършва се спрямо причината, степента на увреждане и общото състояние на пациента. Основните подходи включват:

Физикална терапия и рехабилитация - упражнения, които да заздравят мускулатурата, повишаване на физическата активност, възстановяване на мускулна маса.

• При синдром на Гилен-Баре - вливане интравенозно на имуноглобулини или плазмафереза.
• При множествена склероза - рехабилитация и имуно-модулираща терапия. 
• При недохранване - високобелтъчна диета и прием на хранителни добавки.

Превенция

Превенцията на мускулна атрофия не е винаги възможна, но спазването на следните практики може да намали риска от развитието на това състояние:

• Поддържане на редовна физическа активност.
• Избягване на продължително обездвижване.
• Балансирана диета.
• Раздвижване след операции и травми.
• Контрол над хроничните заболявания.
• Избягване на употребата на алкохол и токсични вещества.

Заглавна снимка: freepik.com