Церебелит

› Въведение

› Какво представлява церебелит?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Церебелитът представлява рядко срещано възпалително заболяване на малкия мозък, който контролира равновесието, координацията и точността на движенията. То може да възникне по време на инфекция, след преболедуване или вследствие на автоимунен процес. Най-характерните прояви са внезапна нестабилност, нарушена походка, некоординирани движения, тремор и промени в говора. При много пациенти настъпва пълно възстановяване, но тежките форми могат да причинят мозъчен оток, хидроцефалия и притискане на жизненоважни структури.

Какво представлява церебелит?

Церебелитът представлява рядко срещано в клиничната практика възпалително заболяване на малкия мозък (церебелума). Малкият мозък се намира в задната част на черепа и участва основно в поддържането на равновесието, координацията и точността на движенията, мускулния тонус, движенията на очите и ясното произнасяне на думите. Поради това неговото възпаление може да доведе до внезапна нестабилност, нарушена походка, некоординирани движения, тремор, неясен говор и други неврологични прояви.

Заболяването обикновено започва остро, в рамките на часове или дни, и се среща по-често при деца, но може да засегне и възрастни. Възпалението може да възникне по време на инфекция, непосредствено след нея или вследствие на неправилно насочена реакция на имунната система.

При много деца заболяването е леко и настъпва пълно възстановяване. В редки случаи обаче възпалението и отокът могат да доведат до притискане на съседни мозъчни структури, повишено вътречерепно налягане или нарушено оттичане на ликвора. Поради ограничения обем на задната черепна ямка тежкият, фулминантен церебелит представлява спешно и потенциално животозастрашаващо състояние.

Причини и рискови фактори

Причините за церебелит са разнообразни, като най-често заболяването е свързано с инфекция или с имунна реакция, развила се след преболедуване. В немалка част от случаите не се открива конкретен причинител.

При инфекциозния церебелит микроорганизмът засяга пряко централната нервна система и предизвиква възпаление на малкия мозък. Най-често се установява връзка с вирусни инфекции, сред които варицела-зостер вирус, Epstein–Barr вирус, вируси на грип, ентеровируси и Coxsackie вируси, вируси на морбили и паротит, херпес симплекс вирус, цитомегаловирус, респираторно-синцитиален вирус и други.

По-рядко церебелитът може да бъде свързан с бактериални инфекции, включително инфекции с Mycoplasma pneumoniae, Streptococcus pneumoniae и Borrelia burgdorferi. Описани са и редки случаи, причинени от гъбички или други инфекциозни агенти, предимно при хора с потисната имунна система.

При постинфекциозния церебелит симптомите се появяват след отзвучаване на инфекцията, обикновено след няколко дни или седмици. Смята се, че в тези случаи малкият мозък не се уврежда непосредствено от причинителя. Вместо това имунната система погрешно атакува структури на нервната тъкан.

Церебеларно възпаление може да възникне и като част от автоимунно заболяване, при което се образуват антитела срещу структури на малкия мозък. То може да бъде свързано с автоимунен енцефалит, остра дисеминирана енцефаломиелопатия и други имунно-медиирани заболявания на нервната система.

Церебелитът може да възникне при човек без установени рискови фактори, но вероятността е по-висока в детска възраст, особено в предучилищния период, след скорошна вирусна или бактериална инфекция, при отслабена имунна защита поради заболяване или имуносупресивно лечение, при наличие на автоимунно заболяване.

Симптоми

Симптомите при церебелит обикновено се развиват остро, в рамките на няколко часа или дни. Клиничната картина зависи от степента на възпалението и от това кои области на малкия мозък са засегнати. Началото може да бъде предшествано от вирусна или бактериална инфекция, но понякога липсва ясна връзка с наскоро прекарано заболяване.

Сред основните клинични признаци на церебелит се включват:

• нарушения на равновесието и координацията: най-характерната проява е атаксията (нарушена координация на волевите движения), която може да се прояви с нестабилна походка, залитане и чести падания, невъзможност за самостоятелно стоене или ходене, нарушена координация на ръцете и краката, затруднения при извършване на прецизни движения, неточно достигане или хващане на предмет, тромавост и изпускане на предмети
• промени в говора и движенията на очите: засягането на малкия мозък може да доведе до дизартрия (забавен, неясен или насечен говор). Възможно е гласът да стане монотонен, а отделните срички да се произнасят с неравномерна сила. Може да се наблюдава и нистагъм (неволеви, повтарящи се движения на очите). Някои пациенти съобщават за замайване, усещане за въртене, замъглено или двойно виждане
• други възможни прояви: освен типичните нарушения на координацията могат да се появят още и главоболие, гадене и повръщане, замайване или световъртеж, тремор, намален мускулен тонус, обща слабост и лесна уморяемост, повишена температура, раздразнителност, сънливост или необичайна отпадналост

Внезапно възникналата нестабилност или загуба на координация изискват спешна лекарска оценка, тъй като подобни симптоми могат да се наблюдават и при инсулт, мозъчен кръвоизлив, тумор, интоксикация, менингит или енцефалит.

Усложнения

При много пациенти церебелитът завършва с пълно възстановяване. Въпреки това заболяването не бива да се подценява. Тежестта му може да варира от преходно нарушение на координацията до бързо прогресиращо и животозастрашаващо възпаление.

Сред възможните усложнения се включват:

• оток на малкия мозък: едно от най-сериозните усложнения е изразеният мозъчен оток. Увеличаването на отока може да доведе до силно главоболие, многократно повръщане, нарастваща сънливост, нарушено съзнание и влошаване на неврологичното състояние
• обструктивна хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане: подуването на малкия мозък може да притисне четвъртото мозъчно стомахче и да възпрепятства нормалното движение на ликвора. В резултат може да се развие обструктивна хидроцефалия, водеща до повишено вътречерепно налягане
• притискане на мозъчния ствол: при тежък, фулминантен церебелит отокът може да причини притискане или вклиняване на структури в задната черепна ямка. Засягането на мозъчния ствол може да наруши съзнанието, дишането, сърдечната дейност и други жизненоважни функции. Това е рядко, но критично усложнение, което изисква лечение в интензивно отделение
• трайни неврологични нарушения: при част от пациентите възстановяването може да бъде непълно. Възможните остатъчни прояви включват продължителна нестабилност и нарушена походка, затруднена координация на крайниците, тремор, нарушения на говора, проблеми с фината моторика, нистагъм или други нарушения на очните движения, лесна уморяемост и затруднения при ежедневни дейности

Малкият мозък участва не само в двигателния контрол, но и в някои когнитивни, езикови и емоционални процеси. След по-тежко заболяване са възможни промени в концентрацията, обработването на информация, ученето, поведението или емоционалната регулация.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при церебелит се основава на клиничните прояви, неврологичния преглед, образните и лабораторните изследвания:

• разпит и преглед: важни са данните за времето и начина на възникване на симптомите, наскоро прекарана инфекция, температура или обрив, контакт с инфекциозно болен, прием на лекарства, алкохол или възможно излагане на токсични вещества, поставени наскоро ваксини, наличие на автоимунно или онкологично заболяване. Неврологичният преглед оценява походката, равновесието, координацията на крайниците, точността и плавността на движенията, мускулния тонус, говора и движенията на очите. Проверяват се също съзнанието, рефлексите, сетивността, мускулната сила и функцията на черепно-мозъчните нерви
• магнитнорезонансна томография: магнитнорезонансната томография на главния мозък е предпочитаното образно изследване. Тя може да установи оток и увеличен обем на малкия мозък, възпалителни промени в едното или двете му полукълба, хидроцефалия или притискане на мозъчния ствол, засягане и на други области на централната нервна система. Компютърната томография е по-бърза и може да бъде използвана в спешни ситуации за откриване на кръвоизлив, голяма структурна лезия или хидроцефалия
• лумбална пункция и изследване на ликвор: изследването на цереброспиналната течност може да покаже увеличен брой левкоцити и повишена концентрация на белтък, но резултатите понякога са нормални. Чрез микробиологични, серологични и молекулярни методи, включително полимеразна верижна реакция, може да се търси инфекциозен причинител
• лабораторни и други изследвания: в зависимост от клиничната картина могат да бъдат назначени пълна кръвна картина и маркери на възпалението, кръвна захар, електролити и показатели за чернодробна и бъбречна функция, кръвни култури при съмнение за бактериална инфекция, серологични и PCR изследвания за определени вируси и бактерии, токсикологичен скрининг, особено при деца или при необяснима промяна в съзнанието

Церебелитът трябва да бъде разграничен от остра постинфекциозна церебеларна атаксия, менингит и енцефалит, остър дисеминиран енцефаломиелит и други демиелинизиращи заболявания, исхемичен инсулт или мозъчен кръвоизлив в областта на малкия мозък, тумор, абсцес или друга структурна лезия в задната черепна ямка, интоксикация с лекарства или други вещества, включително алкохол, антиепилептични средства, бензодиазепини и седативи, синдром на Guillain–Barré и други.

Лечение

Лечението при церебелит зависи от причината, тежестта на симптомите и наличието на усложнения. Поради ниската честота на заболяването липсват универсални терапевтични схеми, приложими при всички пациенти.

Пациентите с изразено главоболие, повръщане, промени в съзнанието, гърчове, данни за церебеларен оток или бързо влошаване трябва да бъдат лекувани в болница. При тежко протичане е необходимо наблюдение в интензивно отделение.

Основните терапевтични мерки включват:

• поддържащо и симптоматично лечение: леките постинфекциозни форми могат да се подобрят спонтанно и понякога изискват само наблюдение и поддържащи грижи. Те включват достатъчен прием на течности и корекция на електролитните нарушения, лекарства срещу гадене, повръщане, болка и температура, предпазване от падания и травми, подпомагане при хранене и придвижване, проследяване на съзнанието и неврологичния статус
• лечение на инфекцията: когато е установен или силно се подозира конкретен инфекциозен причинител, се назначава подходящо антимикробно лечение, включително противовирусни средства при определени вирусни инфекции, антибиотици при бактериален причинител, противогъбични средства при гъбична инфекция. При съмнение за херпесен енцефалит или бактериален менингоенцефалит емпиричното лечение може да започне незабавно, преди да са готови всички резултати
• противовъзпалително и имуномодулиращо лечение: при изразено възпаление и оток на малкия мозък, постинфекциозен или автоимунен механизъм могат да бъдат приложени кортикостероиди. Те потискат възпалителната реакция и могат да ограничат нарастването на отока. При тежки, прогресиращи или неподдаващи се на кортикостероиди случаи може да се обсъди лечение с интравенозни имуноглобулини или плазмафереза
• лечение на повишеното вътречерепно налягане: при церебеларен оток, хидроцефалия или притискане на мозъчния ствол са необходими интензивно наблюдение и мерки за контрол на вътречерепното налягане. В зависимост от състоянието могат да бъдат приложени противооточна терапия, подпомагане на дишането и други реанимационни мерки

След овладяване на острото възпаление някои пациенти се нуждаят от кинезитерапия за подобряване на равновесието и походката, ерготерапия за възстановяване на фините движения и ежедневните умения, логопедична терапия при нарушения на говора или преглъщането, невропсихологична оценка при когнитивни или поведенчески промени.

Прогноза

Прогнозата при церебелит зависи от причината, тежестта на възпалението и своевременното лечение. Повечето деца с лек постинфекциозен церебелит се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици или месеци. При възрастни и при тежко протичане възстановяването може да бъде по-продължително, а понякога остават нарушения на равновесието, координацията или говора. Фулминантният церебелит е рядко, но животозастрашаващо състояние.

Изображения: freepik.com