Патологично дишане

› Въведение

› Възможни причини за нарушения на дихателния ритъм

› Видове патологично дишане

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Дишането е набор от физиологични процеси, чиято крайна цел е транспорта на кислород, както и отстраняването на въглероден диоксид.

Дихателната система включва дихателните пътища и белите дробове. В допълнение, мускулната и нервната система участват в процеса на дишане. Посредством диафрагмата, междуребрените и някои други мускули се извършват дихателни движения, настъпва промяна в обема на гръдния кош, което е необходимо условие за разширяване и свиване на белодробната тъкан по време на вдишване и издишване. Дихателният център се намира в централната нервна система, а именно в продълговатия мозък. Основната характеристика на функционирането на дихателния център е автоматичното генериране на импулси в него - тоест човекът не мисли за това, че трябва да си поеме въздух. В същото време дейността на дихателния център може да бъде потисната от по-високо разположени части на мозъка, например, човек може доброволно да задържи дъха си по време на гмуркане.

Дишането е активен процес и могат да настъпят различни процеси или заболявания, които затрудняват неговата ефективност.

Патологично дишане: състояния, при които се наблюдава промяна в честотата на дишане, изразяваща се в по-дълбоки и по-бързи вдишвания. Учестеното дишане се означава с термина тахипнея. Нормалните граници на дихателните движения за минута варират между 12 и 20.

Патологичното дишане може да се дължи на:

• Болести на дихателната система - астма, пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, хроничен бронхит, бронхиектазии, емфизем, дихателна недостатъчност.
• Болести на органите на кръвообращението - застойна сърдечна недостатъчност.
• Инфекциозни и паразитни болести - тежък сепсис.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - септичен шок.

Възможни причини за нарушения на дихателния ритъм

Непосредствената причина за нарушения на дихателния ритъм е промяна във функционирането на дихателния център. Дихателният център има многобройни връзки с други части на нервната система и с рецептори (нервни окончания), които възприемат промените във вътрешната среда на тялото: промени в концентрацията на кислород и въглероден диоксид в кръвта, киселинността на кръвта и други. Например, с намаляване на концентрацията на кислород в кръвта, повишаване на концентрацията на въглероден диоксид и подкисляване на кръвта, рецепторите, които активират дихателния център, се възбуждат. На свой ред, увеличаването на честотата и дълбочината на дишането компенсира промените в газовия и киселинно-алкалния състав на кръвта.

Дихателният център може да бъде пряко засегнат от някои токсични за мозъка вещества, циркулиращи в кръвта.

Нарушенията във функционирането на дихателния център възникват в резултат на структурни промени в съответната област на мозъка по време на инсулт, мозъчен оток и други.

Сред заболяванията, които водят до натрупване на токсични вещества в кръвта, които впоследствие могат да въздействат на дихателния център, са следните:

• Захарен диабет в стадия на декомпенсация, когато продуктите на въглехидратния метаболизъм се натрупват в кръвта; настъпва в началото на недиагностициран преди това захарен диабет или при недостатъчен контрол на заболяването по време на инсулинова терапия и глюкозопонижаваща терапия.
• Чернодробна недостатъчност, развиваща се остро на фона на хепатит (вирусен, алкохолен, автоимунна етиология и др.), токсично увреждане на черния дроб (например отравяне с парацетамол), както и хронична интоксикация с чернодробна недостатъчност на фона на цироза. Токсичното увреждане на мозъка при чернодробни заболявания се дължи преди всичко на факта, че патологично променения черен дроб не е в състояние да изпълнява бариерна функция (задържа и неутрализира вредните вещества) и следователно токсините се натрупват в кръвта.
• Бъбречна недостатъчност, която може да се прояви остро или да има дълготраен хроничен ход, се развива на фона на възпалителни заболявания (гломерулонефрит, тубулоинтерстициален нефрит и др.), токсично увреждане на бъбреците (например тубулна некроза) и други заболявания.
• Тежките инфекциозни заболявания могат да причинят тежка интоксикация или да доведат до директно увреждане на мозъка, например при вирусен или бактериален енцефалит.
• Нарушения на дихателния ритъм могат да възникнат при отравяне с лекарства от типа на опиум, които причиняват брадикардия и апнея.
• Структурни промени в мозъка се наблюдават при инсулти (остър мозъчно-съдов инцидент поради кръвоизлив или запушване на мозъчните съдове от кръвен съсирек), неоплазми и мозъчен оток.

Видове патологично дишане

Нарушенията на дишането могат да произтичат от аномалии във всеки компонент на дихателната система, включително дихателните пътища, алвеолите, централната нервна система, периферната нервна система, гръдната стена и дихателните мускули. Дишането се влияе от различни фактори, включително pH на кръвта (ацидоза или алкалоза), нива на въглероден диоксид (хиперкапния или хипокапния) и нива на кислород (хипоксия). Продълговатият мозък и мостът в мозъчния ствол играят ключова роля в регулирането на скоростта и дълбочината на дишането в отговор на тези фактори.

Клинично значимите патологични модели на дишане включват следното:

• Диспнея е усещането за трудно или затруднено дишане, често характеризиращо се с усещане за задух или недостатъчен въздушен поток. Пароксизмалната нощна диспнея е внезапна поява на тежък задух, който се появява през нощта, като обикновено събужда пациента от сън.
• Ортопнея е специфичен симптом или състояние, при което на пациентите не им достига въздух, когато са в легнало положение. Пациентите с ортопнея обикновено намират облекчение, като са изправени или заемат по-висока позиция, като например да бъдат подпрени с възглавници. Това състояние често се свързва със сърдечна недостатъчност.
• Чейн-Стоксово дишане се отнася до цикличен модел на дишане, характеризиращ се с апнея, последвано от постепенно повишаване на дихателната честота и дихателния обем, а след това последващ спад и в двете до настъпване на следващия период на апнея. Този модел се наблюдава често при пациенти със сърдечна недостатъчност.
• Брадипнея се отнася до необичайно бавна честота на дишане за човек в покой. Типичната дихателна честота при възрастни в покой варира между 12 и 20 вдишвания в минута. Брадипнея обикновено се определя като дихателна честота под 12 вдишвания в минута при възрастни, въпреки че този референтен диапазон може леко да варира в зависимост от източника на информация.
•  Тахипнея (учестено дишане) означава необичайно учестено дишане, често дефинирано като дихателна честота, надвишаваща нормалния диапазон за възрастта и физиологичното състояние на човека. Точният праг за това, което се счита за абнормно или тахипнея, може да варира, но обща референтна стойност за възрастни е честотата на дишане над 20 вдишвания/минута в покой.
• Хиперпнея включва увеличена дълбочина и скорост на дишане, обикновено свързана с повишена нужда от кислород или метаболитна активност. За разлика от хипервентилацията, която често показва прекомерна вентилация, непропорционална на метаболитните изисквания, хиперпнеята е физиологичен отговор на фактори като увеличена двигателна активност, треска или повишена скорост на метаболизма. По време на хиперпнея кръвните газове остават в нормални граници.
• Агонално дишане се проявява като неправилно или затруднено дишане, често в резултат на аноксично мозъчно увреждане. Агоналното дишане често е признак за животозастрашаващо състояние, като сърдечен арест. Този модел на дишане показва недостатъчност на сърдечните и дихателните функции на пациента, при което трябва да се започне кардиопулмонална ресуститация. Бързата намеса значително увеличава шансовете за оцеляване и възстановяване на тези пациенти.
• Апнея означава временно спиране или липса на дишане, с 2 значими вида: обструктивна сънна апнея и централна сънна апнея.
• Хипервентилация описва необичайно увеличаване на честотата и дълбочината на дишане, което води до намалена концентрация на CO2 в кръвта. Емоционален стрес, безпокойство, пристъпи на паника, треска или определени медицински състояния могат да предизвикат хипервентилация. Освен това хеморецепторната стимулация поради метаболитна ацидоза може да доведе до това състояние.
• Хиповентилация е недостатъчна вентилация, която не е в състояние да отстрани достатъчно CO2 от тялото. Хиповентилацията може да бъде признак на различни основни медицински състояния, включително респираторни заболявания (ХОББ или сънна апнея), нарушения на централната нервна система, определени лекарства (например опиоиди) или невромускулни състояния, увреждащи дихателните мускули.
• Кусмаулово дишане се проявява като дълбоко, учестено и трудно дишане. Този модел възниква при състояния, причиняващи метаболитна ацидоза, подтиквайки тялото да увеличи дълбочината и скоростта на дишане, за да изхвърли въглеродния диоксид и да намали нивата на кръвната киселина. Дишането на Kussmaul може да бъде резултат от нарушения като уремия или токсични поглъщания, като алкохол и салицилати.
• Дишане на Биот или клъстерното дишане също е периодично по природа. Характеризира се с периоди на неправилно дишане, които се редуват с периоди на апнея. Този модел на дишане се наблюдава при индивиди с лезии на моста. Опиатна интоксикация също може да доведе до модела на Биот.

Диагноза

Оценяването на вида и модела на дишане е от съществено значение за диагностицирането на спешни респираторни състояния. Неравномерното дишане е сериозен симптом, така че често първият специалист, който помага на пациента, е спешен лекар или реаниматор.

Ако нарушението на дихателния ритъм не представлява заплаха за живота, тогава диагнозата започва с изследване на пациента, по време на което лекарят установява възможните причини и рискови фактори за развитието на аритмично дишане.

Лабораторните тестове включват определяне на нивата на кръвната захар, кръвно-газов анализ и пълна кръвна картина.

Лечение

Лечението зависи от типа патологично дишане и причините за появата му.

Заглавно изображение: CCO Public domain