Чейн-Стоксово дишане

› Въведение

› Дихателен модел на Чейн-Стоксово дишане

› Други симптоми

› По-чести причини

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чейн-Стоксово дишане е неравномерно патологично дишане, характеризиращо се с епизоди на апнея (липса на дишане) и хиперпнея (повишено и учестено дишане) с цел компенсиране на променените серумни нива на кислород и въглероден двуокис в кръвта.

Чейн-Стоксовото дишане може да се дължи на:

• Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания – кома.
• Болести на органите на кръвообращението – тежка хронична сърдечна недостатъчност, инсулт, кръвоизлив в мозъка, левокамерна недостатъчност, мозъчносъдови болести, хипертонична енцефалопатия.
• Новообразуваня – тумор в мозъка.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини – травма на главата, отравяне с въглероден диоксид.
• Болести на дихателната система – бронхопневмония, инфекции на дихателните пътища.
• Болести на пикочо-половата система – бъбречна недостатъчност, уремия.
• Страничен ефект от прием на медикаменти - морфин.
• Други - хипоксия.

Дихателен модел на Чейн-Стоксово дишане

По време на Чейн-Стоксово дишане дихателният цикъл може да изглежда хаотичен, но се състои от три последователни фази:

• Брадипнея - много дълбоко, бавно дишане
• Тахипнея - бързо, плитко дишане
• Апнея - временно спиране на дишането

Всяка фаза продължава средно от 30 секунди до 2 минути. При някои хора апнеята се заменя с периоди на изключително повърхностно дишане, наречено хипопнея.

Епизодите на неравномерно дишане най-често се появяват, докато човек спи (особено по време на REM сън, когато човек сънува). Епизодите обикновено са по-тежки, когато човек спи по гръб.

Дишането на Чейн-Стокс може да се появи, докато човек е буден. Този неравномерен модел на дишане е често срещан в последните дни и часове от живота, когато човек умира.

Други симптоми

Пациенти, при които Чейн-Стоксовото дишане се появява през нощта, имат поне пет фази на апнея или хипопнея на нощ, обикновено придружени от симптоми като:

• Силно хъркане
• Затруднено дишане
• Внезапни пристъпи на кашлица
• Внезапни движения на крайниците или "потрепвания" по време на сън
• Прекомерна умора и сънливост през деня
• Недостиг на въздух в легнало положение (ортопнея)

По-чести причини

Механизмите, влияещи върху дишането на Чейн-Стокс, не са напълно изяснени, но се смята, че са свързани с проблеми с дихателната, кръвоносната и централната нервна система.

Дишането на Чейн-Стокс е вид компенсаторно дишане, което означава рефлекс, който променя дишането, така че тялото да може бързо да възстанови нивата на кислород.

Има много състояния, при които дишането на Чейн-Стокс е често срещано:

• Централна сънна апнея: Дишането на Cheyne-Stokes обикновено се появява заедно с централната сънна апнея. Това е вид сънна апнея, при която мозъкът временно спира да изпраща сигнали към мускулите, контролиращи дишането.

• Застойна сърдечна недостатъчност: Това е хронично и прогресивно състояние, при което сърцето не изпомпва достатъчно кръв, за да компенсира нуждите на тялото.
• Повишено вътречерепно налягане: Това е повишено налягане в черепа, причинено от мозъчни тумори, наранявания на главата, хеморагичен инсулт, менингит, енцефалит и други причини.
• Кардиогенен белодробен оток: Това е натрупването на течност в белите дробове, причинено от обратния поток на кръвта в сърцето, обикновено поради сърдечна недостатъчност.
• Отравяне с въглероден окис: Вдишването на токсичния газ може да доведе до асфиксия, състоянието, на което често е предшествано от нестабилно дишане.
• Хипонатриемия: състояние, което се характеризира със спад в нивото на серумния натрий под 135mmol/l.
• Внезапно увеличаване на надморската височина: Обитаване на място с голяма надморска височина (обикновено над 2400 метра), където нивата на кислород са ниски.
• Предозиране с лекарства: Примерът включва лекарства като морфин, които могат сериозно да потиснат централната нервна система, причинявайки повърхностно дишане, хипопнея и брадипнея.

Диагноза

Диагностицирането на дишането на Cheyne-Stokes изисква оценка на моделите на дишане. Когато дишането на Cheyne-Stokes е свързано с централна сънна апнея, е необходимо изследване, за да се оцени как моделите на дишане и други жизнени показатели се променят в тялото по време на сън.

Докато диагностицирането на респирациите на Cheyne-Stokes, които се появяват в будно състояние, е относително лесно поради техния уникален модел, тези, които се появяват по време на сън, често се диагностицират с помощта на изследване на съня, наречено полисомнография. Симптомите на Чейн-Стоксово дишане през нощта са много подобни на тези на обструктивната сънна апнеа, което прави полисомнографията важен метод при диагностициране на двете състояния.

Полисомнографията включва наблюдение на ЕЕГ активността, движенията на очите и мускулното напрежение и оценяване на етапите на съня въз основа на дейностите. Полисомнографията е за предпочитане вместо дихателната полиграфия за изследване на нарушенията на съня при деца.

Още информация по темата можете да намерите в:

» Полисомнография

Лечение

Лечението на дишането на Cheyne-Stokes обикновено е насочено към справяне с основната причина за необичайно дишане, като сърдечна недостатъчност или инсулт.

При хора с централна сънна апнея с дишане на Чейн-Стокс може да се използва допълнително лечение за подпомагане на дишането и нормализиране на нивата на кислород в кръвта.

Кислородна терапия: Подаването на кислород посредством кислородна маска или назална канюла се използва за осигуряване на допълнителен кислород за задоволяване на нуждите на тялото. Допълнителният кислород може да се използва самостоятелно или в комбинация с терапии с положително налягане на дихателните пътища (PAP).

Непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP): CPAP е форма на терапия с положително налягане в дихателните пътища, при която респираторният апарат изпомпва непрекъснат поток въздух в белите дробове по време на сън. CPAP обикновено е първият избор на лечение за хора с централна сънна апнея с дишане на Чейн-Стокс.

Двустепенно положително налягане в дихателните пътища (BiPAP или BPAP): BiPAP е друга форма на PAP терапия, при която дихателният апарат увеличава налягането на въздушния поток по време на вдишване и намалява налягането по време на издишване. BiPAP може да се препоръча, когато CPAP или допълнителната кислородна терапия не са ефективни за нормализиране на дишането през нощта.

Адаптивна сервовентилация: Адаптивната сервовентилация (ASV) е усъвършенствана форма на PAP терапия, която оценява дишането в реално време и съответно регулира налягането. ASV може да се използва при някои хора с централна сънна апнея, но не се препоръчва при някои хора със сърдечна недостатъчност.

Медикаментозна терапия: Има няколко доклада за случаи на прилагане на теофилин при дишане на Cheyne-Stokes с известен благоприятен отговор. Но това лекарство трябва да се разглежда с изключителни предпазни мерки и не е постоянно решение.

Нервна стимулация: Стимулацията на диафрагмалния нерв е лечение на централна сънна апнея, при което в тялото се имплантира медицинско устройство за регулиране на дишането. Устройството въздейства върху дишането чрез стимулиране на диафрагмалния нерв, което води до свиване на диафрагмата. Нервната стимулация обикновено се запазва, когато други лечения не са успешни.

Апаратите BiPAP имат редица потенциални приложения, включително за някои случаи на обструктивна сънна апнея, много други дихателни нарушения, свързани със съня, и някои дихателни проблеми. Решенията за това кой трябва да използва BiPAP машина винаги трябва да се вземат след консултация с лекар или специалист по съня.

Заглавно изображение: CCO Public domain