Вътречерепен и вътрегръбначен абсцес и гранулом при болести, класифицирани другаде МКБ G07*
Абсцесът представлява патологично оформена кухина, ограничена от околната тъкан с капсула и изпълнена с гнойна материя.
Грануломът представлява огнищно клетъчно струпване, характерно за хронични възпалителни специфични и неспецифични процеси.
В рубриката вътречерепен и вътрегръбначен абсцес и гранулом при болести, класифицирани другаде се включват:
- амебен абсцес на главния мозък
- гонококов абсцес на главния мозък
- туберкулозен абсцес на главния мозък
- гранулом на главния мозък при шистозомиаза
- туберкулом на главния мозък
- туберкулом на мозъчните обвивки
Амебен абсцес на главния мозък
Етиологичен причинител на заболяването е паразитът Entamoeba histolytica. Заболяването амебиаза е характерно за тропическите и субтропически страни. Заразяването на човек става при поглъщане на зрели цисти на паразита, като заболяването протича с интестинални (чревни) и екстраинтестинални прояви - в резултат хематогенна разсейка на амеби и образуване на амебни абсцеси в различни органи, в това число и амебен абсцес на главния мозък.
Макроскопски мястото на абсцеса в мозъка изглежда хиперемирано, оточно, след срез изтича шоколадово съдържимо, но липсва паразит. Микроскопски се открива литична некроза, видоизменени тъканни клетки, еритроцити и левкоцити.
Клинично амебният абсцес на главния мозък е рядко срещана форма на амебиазата, често се съчетава с абсцеси и в други органи - предимно в черния дроб и белия дроб. Характеризира със симптоми на пространствозаемащ процес в мозъка. Налице са неспецифични оплаквания на упорито главоболие, гадене, повръщане, дементни състояния и огнищни прояви в зависимост от локализацията - парализа на черепно-мозъчни нерви, нарушено равновесие, афазия (нарушен говор), гърчови припадъци, нарушаване на съзнанието, хиперкинезии, хемипарези. При преглед на очните дъна се установява двустранен папиледем (оток на папилите на зрителния нерв). Температурата е умерено повишена.
Диагнозата се поставя сравнително лесно - анамнеза за скорошно пътуване в ендемична територия или предхождаща чревна или белодробна амебиаза - упорита диария или кашлица, биопсия от гастроинтестиналния тракт, паразитологично изследване на фекалии, компютърна томография и серологични изследвания.
Диференциална диагноза се прави с цистицеркоза, неспецифичен абсцес на мозъка, мозъчен кръвоизлив.
Лечението на амебен абсцес на главния мозък е с противопаразитни препарати, симптоматично повлияване на мозъчния оток, гърчовите пристъпи и другите симптоми.
Подробна информация за oстра амебна дизентерия можете да прочетете тук:
Гонококов абсцес на главния мозък
Гонококите или Нейсерия гонореа са Грам-отрицателни диплококи от род Нейсерия, аероби, силно взискателни към външната среда, притежаващи свойството ендоцитобиоза - криене в други клетки като трихомони, левкоцити. Заразяването с гонококция става изключително по полов път.
Подробна информация за гонококова инфекция можете да прочетете тук:
Клинично гонококовият абсцес на главния мозък спада към екстрагениталните прояви на гонореята и протича в хода на урогенитална гонококова инфекция. Налице е ограничена с фиброзна капсула кухина в мозъка, като в зависимост от локализацията има различна изявеност на симптомите. Клиниката се съпътства от общомозъчна симптоматика със силно главоболие, възбудни и отпадни огнищни симптоми - парези, парализи, атаксия, афазия, парализа на черепно-мозъчни нерви, може да има менингитни и менингоенцефалитни прояви.
Диагнозата е на база анамнестичните данни – рисков полов контакт, микробиологичното изследване - културелна, биохимична и имунологична идентификация на гонококите, серологична диагноза.
Лечението на гонококовия абсцес на главния мозък е с пеницилинови препарати, при липса или противопоказание – хинолони, макролиди, цефалоспорини. Необходим е контрол на лечението с микробиологични проби.
Подробна информация за други гонококови инфекции можете да прочетете тук:
Туберкулозен абсцес на главния мозък
Туберкулозният абсцес на главния мозък е вторична форма на туберкулозата, характеризира се с капсулирано огнище на мозъчен разпад с живи туберкулозни бактерии. Главният мозък е рядка и сериозна локализация на туберкулозната инфекция. Проникването на инфекцията е най-често при хематогенно дисеминиране на белодробна туберкулоза или по съседство при отогенен произход.
Подробна информация за туберкулоза можете да прочетете тук:
Клиниката на туберкулозен абсцес на главния мозък е нехарактерна – на доброкачествен туморен процес в мозъка с типичните симптоми на повишено вътречерепен натиск с упорито главоболие, огнищни симптоми. В хода на заболяването се наблюдават периоди на изостряне и ремисия. Абсцесът има тенденция към увеличаване на размерите според анатомичните особености на структурата, в която са разположени. Лабораторните изследвания на кръвта показват данни за възпалителен процес – левкоцитоза, повишено СУЕ, но те не са патогномични. Показателно е ликворното изследване – повишен брой клетки, леко повишен белтък, могат да се открият и Микобактерии.
Диагнозата се поставя след преглед от невролог, проба на Манту, цитологично изследване на храчка, компютърна томография на мозъка, 17-FDG PET скенер - налице са данни за студен абсцес.
Подробна информация за туберкулоза на нервната система с друга локализация можете да прочетете тук:
Гранулом на главния мозък при шистозомиаза
Шистозомиазата е широко разпространена хелминтоза в тропическите и субтропически страни. Причинители са S. haematobium, S. manson, S. japonicum, S. intercalatum, които причиняват четири различни форми на заболяването. Инфектирането става при къпане или прием на замърсени с хелминта сладководни басейни. В крайния гостоприемник - човека трематодите навлизат през кожата и се превръщат в половозрели форми. Инфекцията има остър и хроничен стадии, като хроничния може да продължи десетилетия. Заболяването се характеризира с еозинофилия, субфебрилитет, смущения от страна на храносмилателната система - диария, язвени промени, фиброзни промени на черния дроб; отделителната система - дизурия, хематурия, калцификати на пикочния мехур. Локализацията на шистозомите в нервната система се смята за нетипична локализация на заболяването. Често заболяването протича асимптомно. Клиниката се дължи на формиране на грануломи в нервната система и налице е неспецифична симптоматика на трансверзален миелит (при локализация в гръбначния мозък), епилептиформени припадъци, отпадна мозъчна симптоматика.
Диагнозата гранулом на главния мозък при шистозомиаза се поставя след откриване на хелминта в биологичен материал, имунологични методи на изследване - ELISA, Western blot.
Лечението е с противопаразитни средства.
Подробна информация за шистозомиаза [билхарциоза] можете да прочетете тук:
Туберкулом на главния мозък
Туберкуломът на главния мозък е вторична микобактериална инфекция при разпространение на бактерии от първичното огнище в нервната система. Наличието на туберкуломи свидетелства за добри защитни сили и това е форма на защитен процес, при който организма се опитва да отграничи и локализира инфекцията.
Туберкуломът е кръгло или овално туберкулозно огнище характеризиращо се с казеозен център и отделено от околния паренхим с фиброзна капсула. Туберкуломите биват единични или множествени.
Клиниката на туберкуломът на главния мозък е нехарактерна и без данни за контакт с туберкулозно болен или прекарана в миналото туберкулозна инфекция диагнозата е затруднена. Засегнати са предимно лица във възрастта 30-40 години т.е дълъг латентен период след първичната инфекция. Неврологичните симптоми са оскъдни, породени от наличието на пространствозаемащ процес в мозъка и притискането на мозъчни структури. Клинично има данни за общомозъчен синдром на повишено вътречерепно налягане с упорито главоболие, което не се успокоява от приема на аналгетици, може да има позиви за повръщане, при прегледа на очните дъна се открива двустранен папиледем. Огнищната симптоматика е в зависимост от локализацията на туберкулома – налице са гърчови припадъци, отпадна симптоматика от лезии на черепномозъчни нерви, парези и парализи на крайници, афазия, атрофия на зрителния нерв. Други симптоми насочващи към диагнозата са загуба на апетит, продължителен субфебрилитет, обилно нощно изпотяване, загуба на тегло, липса на концентрация. При случаен профилактичен преглед и провеждане на проба на Манту резултатите са силно положителни.
Диагнозата е на база анамнеза за предшестваща туберкулоза, положителна проба на Манту, положителна цитология на храчка, компютърна томография на мозъка, ликворна диагностика, патоанатомичен анализ.
Диференциална диагноза се преви с мозъчен абсцес, мозъчен кръвоизлив.
Лечението е с противотуберкулозни препарати, при усложнени случаи се налага хирургично лечение.
Подробна информация за туберкулоза на нервната система с друга локализация можете да прочетете тук:
Туберкулом на мозъчните обвивки
Туберкуломът на мозъчните обвивки е рядка локализация на вторичната туберкулозна инфекция. Налице е неспецифична симптоматика в резултат притискане на подлежащите мозъчни структури. Според локализацията симптомите са от страна на главния или гръбначен мозък. Клиниката е на общомозъчен синдром с повишено интракраниално налягане, огнищни симптоми от притискането на мозъка, като най-често първи признаци насочващи към диагнозата са гърчови припадъци или парези и парализи на крайници.
Диагнозата се поставя след преглед от невролог, цитологично изследване на храчка, проба на Манту, компютърна томография на мозъка, ликворна диагностика. Диагнозата е трудна без данни за прекарана в миналото туберкулоза.
Диференциална диагноза се прави с другите видове вътречерепен и вътрегръбначен абсцес и гранулом при болести, класифицирани другаде.
Лечението е в комбинация от противотуберкулозни средства с продължителност над 6-9 месеца.
Подробна информация за менингеална туберкулома можете да прочетете тук:
Коментари към Вътречерепен и вътрегръбначен абсцес и гранулом при болести, класифицирани другаде МКБ G07*