Менингеална туберкулома (G07*) МКБ A17.1

Туберкуломът е гранулом, който се развива в паренхимни органи (мозък, бели дробове, черен дроб) и е резултат от инфекция с туберкулоза.

В развиващите се страни туберкулома на мозъчните обвивки е сериозен проблем, причиняващ неврологични проблеми. Менингиалната туберкулома се среща по-често при имунокомпрометирани пациенти (СПИН).

Туберкуломът е лечим и при ранна диагностика помага за предотвратяване на заболеваемостта и смъртността.

В голяма степен обаче протича скрито и в голям процент от случаите има неспецифични прояви.

Туберкулома на мозъчните обвивки е свързан с хематогенна дисеминация на инфекцията от първично огнище.

Попаднал в мозъчните обвивки бактерията расте и се капсулира след латентен период от време и прогресира.

Клиниката е разнообразна, свързана с възбудна или отпадна мозъчна симптоматика. Налице е и грануломатозен васкулит, имунен, в резултат на запушване на лумена на съда. Това обяснява трудното проникване на туберкулостатиците в мозъка и преминаването на хемато - енцефалната бариера.

Туберкуломът е основна патоанатомична структура на туберкулозното възпаление. Представлява туморовидно образувание, в средата на което им казеозна некроза, туберкулозни бактерии, заобградени от клетки на възпалението.

Самият туберкулом е заобиколен от гъста фиброзна капсула.

Клиничните прояви на менингиалният туберкулом се изявява с:

• офталмогична симптоматика (засягане на черепно - мозъчни нерви),
• повишено вътречерепно налягане,
• атрофия на зрителния нерв,
• оток на папилата,
• хемиплегии,
• хемипарези,
• церебрални синдроми,
• епилептични припадъци.

В диференциално диагностичен план доказване на туберкулома е трудно ако не е известно първично огнище на туберкулозна инфекция.

На компютърна томография или ядрено магнитен резонанс (ЯМР) се откриват лезии. Те могат да имат калцификати, а по-често са неразличими от абсцеси, неоплазми.

Туберкуломът се отличава макроскопски и най-вече хистологично.