Дегенерация на мозъка

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Дегенерация на мозъка, наричана още мозъчната дегенерация, представлява прогресивна загуба на структура и функция на невроните, водеща до когнитивен спад, загуба на паметта и двигателни нарушения. Най-често е причинена от невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или болест на Паркинсон. Проявява се със симптоми, които се влошават с времето, като загуба на памет, объркване, двигателна дисфункция, тремор, скованост, затруднения при ходене, промени в личността. Ранното откриване е от решаващо значение, тъй като симптомите често се развиват постепенно.

Възможни причини са:

• Генетични- фамилна форма на Алцхаймер, болест на Хънтингтън.
• Натрупване на патологични протеини- болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, фронтотемпорална деменция, болест на Кройцфелд-Якоб.
• Съдови причини- съдова деменция, хронична исхемична болест на мозъка.
• Метаболитни- дефицит на B12, чернодробна енцефалопатия, хипогликемични увреждания
• Травма- поттравматична мозъчна дегенерация

Някои от основните видове дегенеративни мозъчни заболявания включват:

• Заболявания от типа на деменцията- причиняват прогресивно увреждане на различни области на мозъка, причинявайки смъртта на неврони в няколко области на мозъка. Това може да причини широк спектър от симптоми. Те включват много състояния, като болестта на Алцхаймер, фронтотемпорална деменция, хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ), деменция с телца на Леви и лимбично преобладаваща възрастово-свързана TDP-43 енцефалопатия (LATE).
• Демиелинизиращи заболявания- включват увреждане или загуба на миелин, което засяга предаването на нервни сигнали. Примерите включват множествена склероза (МС) и невромиелитно оптично спектрално разстройство (НМОСР).
• Заболявания от типа на Паркинсонизъм- появяват поради увреждане на специфични неврони в мозъка, които помагат за управлението на координацията и прецизния контрол на мускулните движения. Това включва болестта на Паркинсон и други форми на паркинсонизъм (общият термин за състояния, подобни на болестта на Паркинсон).
• Заболявания на двигателните неврони- появяват се, когато има увреждане на мотоневроните. Примерите включват амиотрофична латерална склероза и прогресивна супрануклеарна парализа (ПСП).
• Прионови заболявания- вид заболявания на неправилно сгъване на протеини, което причинява сериозно увреждане на мозъка за относително кратко време  Болестта на Кройцфелд-Якоб е най-често срещаната и повечето случаи се появяват по неизвестни  причини. Тя може да бъде и генетична.

По-чести причини

Болест на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, което започва с появата на натрупване на протеини под формата на амилоидни плаки и неврофибриларни сплетения в мозъка. Това води до смъртта на мозъчните клетки с течение на времето и увреда на мозъка. Болестта на Алцхаймер се причинява от комбинация от генетични фактори, начин на живот и фактори на околната среда. Няма лечение за болестта на Алцхаймер. В напреднали стадии загубата на мозъчна функция може да причини дехидратация, неправилно хранене или инфекция. Тези усложнения могат да доведат до смърт. Хората с болестта на Алцхаймер могат да изпитват:

• Повтаряне на твърдения и въпроси отново и отново.
• Забравяне на разговори, срещи или събития.
• Губене на предмети.
• Объркване и дезориентация на места, които са познавали добре.
• Забравне на имената на членове на семейството и предмети от ежедневието.

• Депресия.
• Загуба на интерес към дейности, които преди са представлявали интерес.

• Промени в настроението.
• Недоверие към другите.
• Гняв или агресия.

Рискови фактори за развитие на Алцхаймер:

• Липса на физическа активност.
• Затлъстяване.
• Тютюнопушене или излагане на пасивно пушене.
• Високо кръвно налягане.
• Висок холестерол.
• Неконтролиран или погрешно лекуван диабет тип 2.

Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон или просто Паркинсонова болест, е невродегенеративно заболяване, засягащо предимно централната нервна система, засягащо както двигателните, така и немоторните системи. Болестта на Паркинсон включва постепенно увреждане и загуба на неврони, произвеждащи допамин в мозъчна област, наречена substantia nigra. Неправилно сгънатите протеини, като алфа-синуклеин, се агрегират и образуватструктури- телца на Леви. Натрупването на протеини стимулира освобождаването на провъзпалителни молекули от микроглията, което представлява защитна реакция, която може да причини възпаление, по-нататъшно увреждане на мозъчните структури и нарушаване на функциите на мозъка.

• Неволно треперене на определени части на тялото (тремор)
• Забавено движение.
• Сковани мускули.
• Депресия и тревожност.
• Проблеми с равновесието.
• Проблеми със съня. 
• Проблеми с паметта.

Амиотрофична латерална склероза

Амиотрофичната латерална склероза е заболяване на нервната система, което засяга нервните клетки в мозъка и гръбначния мозък. Известна още като AЛС, болестта води до мускулна слабост и се влошава с времето. AЛС често започва с мускулни потрепвания и слабост в ръката или крака, затруднено преглъщане или неясен говор. Засягат се мускулите, необходими за движение, говорене, хранене и дишане. Няма лечение за АЛС, но изследванията за нови терапии продължават.

Симптомите могат да включват:

• Проблеми с ходенето или извършването на обичайните ежедневни дейности.
• Спъване и падане.
• Слабост в краката, стъпалата или глезените.
• Слабост или тромавост на ръцете.
• Неясен говор или затруднено преглъщане.
• Слабост, свързана с мускулни крампи и потрепвания в ръцете, раменете и езика.
• Плач, смях или прозяване в неподходящи моменти. 
• Промени в мисленето или поведението.

Симптоми

Симптомите, придружаващи мозъчната дегенерация могат да варират значително, дори сред хората с едно и също състояние. Има няколко причини за това:

• Мозъкът на всеки човек е уникален. Няма два мозъка, които да се формират или работят по абсолютно един и същи начин. Това означава, че едно и също състояние може да засегне двама души по различен начин.
• Невродегенеративните заболявания се появяват по много различни причини и чрез различни механизми.
• Симптомите зависят от това коя част на мозъка е засегната. Увредените части определят симптомите на тези състояния.

Някои от по-честите симптоми на невродегенеративни разстройства могат да включват:

• Чувство на тревожност.
• Възбуда.
• Апатия.
• Затруднено движение.
• Забравяне.
• Загуба на памет.
• Промени в настроението.
• Тремор. 

С напредване на заболяването симптомите прогресират до тежък когнитивен дефицит и могат да се нарушат жизненоважни функции.

Диагноза

Диагностицирането на мозъчна дегенерация варира в зависимост от причиняващото състоянието. Важно е да се извърши обикновен неврологичен преглед и снемане на анамнеза. Други състояния се диагностицират със специфични тестове. Някои от тях включват:

• Лабораторни изследвания- кръвни изследвания и генетични тестове понякога са достатъчни за диагностициране на определени невродегенеративни състояния.
• Образни изследвания- компютърната томография (КТ), магнитно-резонансната томография (ЯМР) и други образни изследвания често са много важни при диагностицирането на невродегенеративните заболявания. Те позволяват оценяването на мозъка и да определят дали има увреждания или промени, които показват, че има заболяване с мозъчна дегенерация или да изключат други причини. 
• Хистопатология (микроскопски анализ на тъкани) след смъртта: Някои невродегенеративни състояния, като болестта на Пик или хроничната травматична енцефалопатия могат да бъдат диасгностицирани само след смъртта.

Лечение

Повечете заболявания, които причиняват дегенерация на мозъка към момента са нелечими или трудно се контролират. Терапиите са насочени към забавяне на прогресията на състоянието, облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот.

• При Паркинсон- прилага се леводопа и допаминови агонисти.
• При Алцхаймер- инхибитори на ацетилхолинестеразата, NMDA-рецепторни антагонисти.
• При амиотрофична латерална склероза- предписват се медикаментите рилузол и едаравон. 

Симптоматичното лечение включва антидепресанти, антипсихотици, и сън-регулиращи медикаменти, когато са необходими.

Превенция

Превенцията на дегенерация на мозъка не е винаги възможна, но спазването на следните ежедневни практики може да намали риска:

• Балансирана диета- храната може да влияе върху здравето на мозъка. Лошата диета може да направи мозъка по-уязвим към развитие на невродегенеративно разстройство.
• Поддържане на физически активност и здравословно тегло.
• Добър график за сън.
• Умерена и редовна физическа активност.
• Ограничаване на приема на алкохол.

Заглавна снимка: freepik.com