Преходна церебрална исхемична атака, неуточнена МКБ G45.9

Острото нарушение на мозъчното кръвообращение с продължителност от 2 минути до 24 часа и с  клиника на общомозъчна и огнищна симптоматика, което завършва с пълно възстановяване се обозначава като преходна церебрална исхемична атака, неуточнена.

Етиологията на преходните нарушения на мозъчното кръвообращение предполага предимно атеросклеротични изменения в съдовете, осигуряващи мозъчното кръвообращение, спондилартроза (шипове), употреба на симпатикомиметици, спазъм на церебрална артерия, особено при рязко повишение на артериалното налягане, васкулити - при заболявания на съединителната тъкан, местни травми, употреба на наркотични вещества. При деца клиниката се дължи предимно на вродени сърдечни заболявания с церебрален тромбоемболизъм, вродени съдови малформации, фибромускулна дисплазия, различни васкулити, болест на Марфан, рядко при коагулационни нарушения.

Патофизиологията на преходна церебрална исхемия БДУ се характеризира с временно намаляване или прекратяване на мозъчния кръвоток в дадена мозъчна област в зависимост от засегнатия съд с преходна мозъчна исхемия.

Клиниката на преходната церебрална исхемична атака се владее предимно от общомозъчна симптоматика - главоболие, повишение на мозъчното налягане и огнищната симптоматика - в зависимост от засегнатия съдов басейн и областта с временна хипоперфузия (намалено кръвоснабдяване).

При преходни нарушения в каротидната система налице са моно- или хемипарези съчетани със симптоми от страна на 7 и 12 черепномозъчни нерви и рядко с парализи. Засягането на черепномозъчни нерви се характеризира с лицева асиметрия - парализа на лицевата мускулатура в долната половина на лицето в страната противоположна на огнището, изгладена назолабиална гънка, отклоняване на езика странично, затруднено преглъщане. Чести са зрителните нарушения поради исхемия в басейна на офталмичната артерия, като засегнатите лица съобщават за спонтанна загуба или замъглено зрение на едното око. Възможни са говорни нарушения - при засягане на доминантната хемисфера с дизартрия, афазия, рядко са отбелязва наличие на психични симптоми - обърканост, халюцинации.

При преходни нарушения във вертебро-базиларната система симптомите са от страна на малък мозък, ствол и окципитален дял. Налице са двигателни нарушения по типа на моно-, хеми- или квадрипарези. Типични са координационните нарушения със загуба на равновесие, нестабилна походка, световъртеж, шум в ушите, атаксия, нистагъм, дизартрия, тилно главоболие, диплопия (двойно виждане), хемианопсия (загуба на зрението в част от зрителното поле), намалено зрение, скотоми (тъмни петна в зрителното поле), фотопсии. Редки са т.нар drop attacks - внезапно падане на земята без загуба на съзнание поради хипоксична дисфункция на ретикуларната формация.

Характерна особеност на преходната церебрална исхемична атака е внезапното начало и внезапния край на симптомите, като продължителността им не надминава 24 часа и липсват всякакви остатъчни симптоми.

Диагнозата на състоянието се основава на данни снети от пациента за началото и кратността на инцидента - пациентите съобщават за внезапно начало с внезапно отшумяване на симптомите, като налице е често друго предразполагащо заболяване. Необходим е преглед от невролог за установяване наличието на остатъчна симптоматика, важно е диференцирането от острото нарушение на мозъчното кръвообращение. В помощ на диагнозата могат да се използват невроизобразяващи техники като компютърна томография, магнитен резонанс - обикновено не се установяват морфологични промени, но след чести инциденти могат да се развият лакунарни инфаркти. Необходимо е използване и на други изследвания като мозъчна ангиография на мозъчните съдове, доплер сонография - налице са данни за стенози, обтурации, изследване показателите на кръвта и очните дъна.

Диференциална диагноза се прави предимно с острото нарушение на мозъчното кръвообращение - мозъчен инфаркт и мозъчна хеморагия, туморен процес в мозъка, възпалителни мозъчни заболявания, мигрена, хипертонична енцефалопатия.

Лечението на преходната церебрална исхемична атака, неуточнена е в зависимост от патогенезата. При наличие на хемодинамично значими стенози - над 70% от просвета на съда се предприема оперативна интервенция.

Прогнозата е неблагоприятна, тъй като преходните исхемични атаки често рецидивират, като се увеличава риска от усложнение с остро нарушение на мозъчното кръвообращение.