Ангиостронгилоидозa, предизвикана от Parastrongylus cantonensis МКБ B83.2

При ангиостронгилоидоза, предизвикана от Parastrongylus cantonensis, се развива еозинофилен менингоенцефалит.

Етиологичният агент принадлежи към род Angiostrongylus, тип Nematoda. Заболяването е ендемично в много географски райони на Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн, Хаваи, Бразилия, като възприемчивостта е всеобща, без съществени различия в честотата на засягане между отделните възрастови групи и между представителите на двата пола.

Инфекцията показва нарастващо разпространение, благодарение на процесите на глобализация и пренасянето на паразитозата в отдалечени страни чрез векторите на заразата и чрез плъховете.

Заразяването се предава посредством някои видове охлюви, които служат като вектори на инфекцията.

Човек се заразява по перорален механизъм, при консумиране на контаминирани хранителни продукти, немита салата или замърсена вода.

Крайни гостоприемници на представителите от род Angiostrongylus са плъховете и някои видове дребни гризачи.

Човек се заразява случайно и не може да послужи като резервоар на инфекцията, тъй като в неговия организъм паразитите не могат да завършат своя жизнен цикъл и да се превърнат във възрастни форми.

Като вектори на заразата служат охлювите от вида Achatina fulica, Pila и някои други, както и сладководни раци, скариди и ракообразни.

Нематодите Parastrongylus cantonensis представляват малки кръгли черви, с дължина на тялото приблизително 20 до 25 милиметра и с характерни морфологични и структурни особености.

Възрастните паразити се локализират в пулмоналните артериални съдове на гризачите, където се възпроизвеждат.

След излюпването на яйцата в артериите, ларвите мигрират до фаринкса, поглъщат се повторно и попадат в интестиналния тракт, откъдето се изхвърлят във външната среда с фекалните маси.

При наличие на благоприятни условия в околната среда, ларвите попадат в междинните гостоприемници и съзряват до втори и трети ларвен стадий.

Плъховете, както и хората, се заразяват при поглъщане на заразени междинни гостоприемници. След преминаване през стомашно-чревния тракт, паразитите навлизат в системната циркулация и при засягане на централната нервна система най-често се развива еозинофилен менингоенцефалит. Уврежданията се дължат на травматичното и токсичното действие, което ларвите оказват върху структурите на мозъка.

Инкубационният период варира между 7 и 47 дни, като първите прояви на заболяването включват:

• силна и постоянна коремна болка

• гадене и повръщане

• слабост и общо неразположение

• фебрилитет

Няколко дни след появата на тези начални признаци, се развива неврологична симптоматика, мъчително главоболие и вратна ригидност. Наблюдават се когнитивни нарушения, забавени реакции, загуба на съзнание, невропатична болка.

Тежкото протичане се асоциира с развитие на квадрипареза, арефлексия, мускулна атрофия, дихателна недостатъчност, парализа на някои черепно-мозъчни нерви.

Леталитетът е висок при масивна инвазия на организма, нисък имунологичен статус, наличие на придружаващи заболявания и неоплазми, продължително предшестващо имуносупресивно лечение.

Диагнозата при пациенти с ангиостронгилоидоза, предизвикана от Parastrongylus cantonensis, се основава на разпита и находките от физикалния преглед, лабораторните, паразитологичните и образните изследвания.

С особено висока информативна стойност е епидемиологичната анамнеза, за посещение и престой в ендемичен район. Параклинично при много пациенти се установява еозинофилия и промяна в нормалните нива на някои от имуноглобулиновите фракции. Прилагат се серологични и имунодиагностични методи за откриване на паразитите. Необходимо е извършване на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс на мозъка, както и лумбална пункция за откриване на паразитите в цереброспиналната течност.

Лечението при еозинофилен менингоенцефалит включва комбинация от противопаразитни, кортикостероидни и обезболяващи средства. Обикновено се прилагат антихелминтни агенти от групата на бензимидазолите, предимно мебендазол и албендазол, в достатъчно високи дози и продължителни курсове. Целта на кортикостероидната терапия е ограничаване на възпалителната реакция и последствията от нея. Симптоматичната терапия цели овладяване на болката, гаденето и повръщането, както и главоболието.

Прогнозата при ранно откриване на заболяването, леко засягане на централната нервна система и адекватна терапия е относително благоприятна.