Други чревни хелминтози, некласифицирани другаде МКБ B81

Рубриката други чревни хелминтози, некласифицирани другаде, включва заразяването с представители на различни видове хелминти.

Анизакиоза се развива при инвазия, предизвикана от личинкова форма Anisakis. Хората се заразяват единствено по перорален механизъм, консумирайки контаминирана риба, сурова или недостатъчно термично обработена.

Особено висока е честотата на заболяването в Япония, Холандия и Скандинавия, като не се наблюдават различия в честотата на засягане между половете и отделните възрастови групи.

Паразитите притежават характерен жизнен цикъл, протичащ със смяна на различни гостоприемници.

Крайните гостоприемници (различни видове морски бозайници) отделят яйца, които се излюпват във водата, превръщат се в ларви и се поглъщат от различни ракообразни.

Рибите се заразяват, хранейки се със заразените ракообразни, като в техния организъм продължава съзряването на ларвите. Морските бозайници, хранейки се с контаминираните риби, поглъщат и ларвите на паразитите и се инфектират.

Хората са случайни гостоприемници и не служат за разпространение на заболяването, тъй като ларвите не могат да достигнат полова зрялост в организма на човека.

Основните клинични прояви са свързани с алергизирането на макроорганизма от отделените от паразитите токсични субстанции. Развиват се диспептични нарушения, общо неразположение, лек фебрилитет, алергичен синдром.

Чревна капилариоза се развива при инвазия, предизвикана от нематодния хелминт Capillaria philippinensis.

Заболяването се среща предимно в Тайланд и Филипините, като хората се заразяват по перорален механизъм.

Във водната среда паразитните яйца ембрионират и биват погълнати от различни видове сладководни риби.

Заразяването на човек се осъществява след консумация на контаминирана риба или рибни продукти, непреминали достатъчна термична обработка.

Основните клинични прояви се състоят в развитие на водниста диария, ентеропатия, малабсорбционен синдром, редукция на теглото и оточни прояви.

Трихостронгилоидоза се развива при инвазия с хелминтите от род Trichostrongylus, принадлежащи към семейство Trichostrongylidae.

В организма на човек могат да паразитират различни представители на рода, като възрастните паразити инвазират предимно тревопасните животни.

Човек се заразява при консумация на заразени с паразитни яйца хранителни продукти или вода.

Паразитите достигат полова зрялост в интестиналния тракт и водят до развитие на разнообразни диспептични нарушения, метеоризъм, нормохромна анемия, диария, безсъние. Много често състоянието протича напълно безсимптомно или с леки прояви.

Чревна ангиостронгилоидоза се развива при инвазия на макроорганизма, предизвикана от нематодните представители Parastrongylus costaricensis. Състоянието е ендемично в някои райони на Тихоокеанския басейн и Азия.

Биологичният цикъл на паразитите протича със смяна на два гостоприемника, като крайните гостоприемници са плъховете и някои видове гризачи, а междинни гостоприемници и вектори на заразата са някои видове охлюви.

Хората са случайни гостоприемници и клиничните прояви се дължат на загиването на ларвите на хелминтите. Наблюдават се гадене, повръщане, коремна болка, диария, субфебрилитет. Възможно е засягане на очите и централната нервна система.

Чревни хелминтози със смесена етиология се развиват при инвазия на организма с различни представители от хелминтите. Висока е честотата в страните с топъл и влажен климат, нисък социален статус и лоши санитарно-битови условия.

Етиологичните агенти най-често са представители на някои от следните родове:

• Schistosoma
• Taenia
• Echinococcus
• Diphyllobothrium
• Ascaris
• Enterobius
• Ancylostoma

Смесените хелминтози се асоциират с тежко клинично протичане, развитие на анемичен синдром, диария, перианален сърбеж, отслабване на тегло, фебрилитет, хепатомегалия, общо неразположение. Често се наблюдават различни усложнения, като обструкция или перфорация на интестиналната стена, перитонит, жълтеница.

Други уточнени чревни хелминтози включват инвазията, предизвикана от представителите на вида Oesophagostomum от семейство Strongyloidae.

Заразяването се осъществява обикновено перорално, а клиничните прояви включват различни диспептични и интестинални симптоми.

Диагнозата при други чревни хелминтози, некласифицирани другаде, се основава на информацията, получена при епидемиологичната анамнеза, данните от клиничния преглед, лабораторните и паразитологичните изследвания. Параклинично при много пациенти се установява еозинофилия, намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита.

Диагнозата се потвърждава при откриване на паразитите или техните яйца в материал от фекални проби, перианален секрет, дуоденално съдържимо, храчки и други телесни течности.

Терапията се осъществява с прием на противохелминтни средства, най-често пирантел, ивермектин и бензимидазолови препарати (албендазол, мебендазол), в достатъчно високи дози и в определен режим на лечение. Прилагат се и симптоматични средства, антихистамини и витамини.

Прогнозата при отделните хелминтози варира и се определя основно от степента на инвазията и общото имунологично състояние на макроорганизма.

Профилактиката и превенцията се състоят в подобряване на здравната култура, повишаване на личната и битовата хигиена, достатъчна термична обработка на месото от риба.