Трихостронгилоидоза МКБ B81.2

При инвазия с нематодите от род Trichostrongylus на семейство Trichostrongylidae, се развива относително рядко срещаната хелминтоза трихостронгилоидоза.

Източници на инфекцията са различни видове тревопасни животни. Развитието на ларвите на хелминтите се благоприятства при подходящи физични и географски условия, като изложени на най-висок риск от развитие на инвазия са децата, животновъдите и селскостопанските работници.

Хората се заразяват по перорален механизъм, при поглъщане на контаминирани с инвазиоспособни ларви хранителни продукти и вода.

В организма на човек паразитират следните видове трихостронгилоиди:

• Trichostrongylus columbriformis

• Trichostrongylus axei

• Trichostrongylus probolurus

• Trichostrongylus orientalis

• Trichostrongylus vitrinus

Етиологичните агенти имат характерни морфологични особености:

• тялото им е с форма на конец
• размерите им варират от 4 до 30 милиметра
• на предния край имат устно отвърстие, обикновено без капсула
• мъжките индивиди притежават полова бурса със спукули и губернакули

Възрастните полово зрели представители се развиват в интестиналния тракт на едрите и малките тревопасни животни, също и човека. Оплождат се в червата и продуцират яйца, които ембрионират във външната среда.

При подходящи условия на околната среда (висока влажност, оптимална температура и аеробни условия) изхвърлените с фекалните маси яйца, се излюпват и претърпяват метаморфоза до инвазиоспособни ларви.

При поглъщането им от крайните гостоприемници, в интестиналния тракт достигат полова зрялост и продуцират яйца.

Биологичният цикъл на всички видове трихостронгилиди е идентичен.

Патогенетичните механизми на болестта не са напълно изяснени. Паразитите оказват предимно механично и токсично въздействие върху макроорганизма и водят до развитие на различни алергични прояви.

Тежестта на клиничното протичане се определя в зависимост от вида на конкретния причинител, интензивността на инвазията и състоянието на макроорганизма.

Обикновено се наблюдават някои от следните признаци:

• безапетитие
• тежест и дискомфорт в епигастриума
• гадене и повръщане
• метеоризъм
• безсъние
• раздразнителност
• нормохромна анемия
• диспептични прояви
• диария

Заболяването обикновено протича доброкачествено и рядко се развиват сериозни усложнения. При много пациенти се наблюдава напълно безсимптомно протичане.

Диференциалната диагноза се извършва с останалите хелминтози и някои бактериални и автоимунни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Диагностицирането на състоянието се основава на информацията, получена при разпита и физикалния преглед на пациента, както и от извършените параклинични и паразитологични изследвания. Рядко се налага провеждане на образни и инструментални изследвания. Диагнозата се потвърждава при откриване на паразитните яйца в материал от фекални проби, като видовото типизиране на причинителите се извършва по морфологичните им особености.

Лечението на пациентите с трихостронгилоидоза се осъществява предимно медикаментозно, с противопаразитни средства от различни фармакологични групи (основно пирантел, ивермектин и представители на бензимидазолите), както и със симптоматични медикаменти.

Болните подлежат на диспансерно наблюдение и профилактични изследвания за период от една година.