Чревни хелминтози със смесена етиология МКБ B81.4

При инвазия, предизвикана от няколко различни вида хелминти, се касае за чревни хелминтози със смесена етиология.

Състоянието се наблюдава относително често, особено в ендемичните за различните паразитози географски райони.

С висока честота се срещат в страните с тропически климат и нисък социално-икономически статус, предимно в Азия, Субсахарска Африка, Северна и Южна Америка.

Най-честите етиологични агенти са представителите на род Schistosoma, Echinococcus, Taenia, Diphyllobothrium, Ancylostoma, Enterobius, Ascaris.

Характеризират се с определени морфологични особености и жизнен цикъл, като обитават предимно гастро-интестиналния тракт на човека.

Хората се заразяват обикновено по перорален механизъм, при консумиране на контаминирани с яйца на паразитите хранителни продукти и вода. Възможно е предаване на инфекцията и по контактно-битов път, посредством замърсени ръце и битови предмети.

Важни преносители на много от заболяванията са различни насекоми и членестоноги, предимно мухи и хлебарки.

Важно епидемиологично значение имат безсимптомните заразоносители, при които липсват клинични прояви на инвазията, но могат да предизвикат ендемични огнища.

Клиничните прояви зависят предимно от вида на конкретните причинители, степента на инвазията и имунологичната реактивност на гостопеимника. Смесените хелминтози обикновено протичат по-тежко, в сравнение със самостоятелно проявените инфекции.

Паразитите оказват предимно механично, травматично и токсично въздействие. Водят до нарушение на целостта на чревната стена, развитие на възпаление, хеморагии, в резултат от предизвиканите от тях микролезии.

Отделяните в резултат на метаболизма им токсични субстанции водят до сенсибилизация и алергизиране на макроорганизма, които клинично се проявяват с полиморфен обрив, оточен синдром и неспецифични алергични признаци, а лабораторно обикновено се установява еозинофилия.

При чревни хелминтози със смесена етиология обикновено се наблюдават някои от следните клинични признаци:

• гадене и повръщане
• намаление на апетита
• редукция на телесното тегло
• диария
• перианален сърбеж
• болка, дискомфорт и тежест в коремната област
• фебрилитет
• хепатомегалия
• общо неразположение

При тежко и хронично протичане, освен интестиналните прояви, се наблюдават и системни признаци, включващи кожни промени, белодробен синдром, неврологични нарушения, увеличение на лимфните възли, анемичен синдром.

При миграция на паразитите могат да се засегнат и очите, с развитие на различни нарушения в зрението, сълзене, парене, периорбитален оток, целулит.

При малките деца смесените хелминтози протичат по-тежко и водят до изоставане в развитието и тежки промени в различни органи и структури.

Диагнозата се основава на епидемиологичната анамнеза за пребиваване в ендемичен район, физикалните находки, параклиничните и паразитологичните изследвания.

Често се установява еозинофилия, удължено протромбиново време, намаление на желязото, еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. При засягане на черния дроб, се установяват промени в нормалните нива на билирубина и чернодробните ензими.

Паразитологичните изследвания включват микроскопско откриване на яйцата на хелминтите в материал от перианален секрет, фекални проби, дуоденално съдържимо, храчки. Прилагат се и серологични и имунодиагностични методи.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на състоянието от другите хелминтни болести.

Лечението при смесените хелминтози включва приложение на противопаразитни средства от различни фармакологични групи, в по-високи дози и определен режим на приложение.

Основните профилактични и превантивни мерки включват повишаване на личната и обществената хигиена и подобряване на здравната култура и информираност на населението.