Други видове белодробна аспергилоза МКБ B44.1

Аспергилозата е микотична инфекция, която се причинява от различни представители на род Aspergillus, като най-често се ангажира респираторният тракт.

Болестта протича често под формата на инвазивна белодробна аспергилоза, но е възможно развитие на други видове белодробна аспергилоза:

• аспергилом
• алергична бронхопулмонална аспергилоза
• хронична некротизираща белодробна аспергилоза

Най-често изолираният причинител е Aspergillus fumigatus, относително често се изолира и Aspergillus niger, докато Aspergillus flavus и Aspergillus clavatus се изолират рядко.

Човек се заразява по инхалаторен механизъм, след вдишване на форми на гъбичките и попадането им в дихателната система.

Макрофагите и неутрофилите представляват една от основните защитни линии на организма срещу различни патогени, но действието им се обезврежда от продуцираните от гъбичките токсични метаболити.

Болестта се среща най-често при пациенти с дефицит на имунната система с различна етиология:

• вродени или придобит имунодефицитни състояния
• след трансплантация на органи или костен мозък
• при пациенти с хронични заболявания на респираторния тракт, като астма, муковисцидоза, хронична обструктивна белодробна болест
• при левкемия, неутропения
• след продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди

Алергичната бронхопулмонална аспергилоза се среща предимно при пациенти с кистична фиброза или бронхиална астма.

В клиничната картина доминират влажната кашлица, наличието на хрипове и повишението на телесната температура. Възможно е обостряне на основното заболяване, както и хемоптизис.

Характерните признаци при наличието на аспергилом се откриват предимно посредством образната диагностика и при много пациенти болестта протича безсимптомно или субклинично.

При част от засегнатите лица се наблюдава хемоптиза, която може да доведе до сериозни усложнения.

Обикновено тази форма на аспергилоза се развива при пациенти с туберкулоза, саркоидоза или белодробни некротизиращи процеси.

При хронична некротизираща белодробна аспергилоза се наблюдава фебрилитет, кашлица, редукция на теглото, нощно изпотяване.

Често протича като подостра пневмония, с прогресивен характер и формиране на каверни. Трудно подлежи на терапия. По-често се развива при пациенти, лекувани продължително с кортикостероиди, както и при алкохолици.

Чести усложнения са влошаването на общото заболяване, развитието на респираторен дистрес синдром и дихателна недостатъчност.

При поставянето на диагнозата значение имат следните фактори:

• анамнеза за наличен имунен дефицит
• влошаване на основното заболяване
• положителен кожен тест за Aspergillus fumigatus
• увеличение на серумното ниво на имуноглобулин Е над хиляда международни единици на милилитър
• откриване на причинителите посредством серологични и хистологични методи в материал от храчка и бронхоалвеоларен лаваж
• образна диагностика: компютърна томография, рентгенография на гръдния кош

Винаги при имунокомпрометирани пациенти с инфилтративни изменения в белия дроб трябва да се подозира аспергилоза.

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на състоянието от следните заболявания:

• зигомикоза
• нокардиоза
• туберкулоза
• саркоидоза
• астма
• грануломатоза на Wegener
• бактериална или вирусна пневмония

Терапията при други видове белодробна аспергилоза се определя в зависимост от формата на болестта.

Алергичната бронхопулмонална аспергилоза се лекува успешно с перорални кортикостероиди, хирургична резекция и локална терапия с антимикотични средства.

При аспергилом част от пациентите се повлияват от перорална употреба на итраконазол. Добри резултати се постигат след хирургична резекция и последваща антимикотична терапия.

Хроничната некротизираща белодробна аспергилоза се третира продължително време с комбинация от противогъбични средства и стабилизиране на имунния статус на пациента.

Прогнозата и при трите форми на микозата е относително неблагоприятна. Етиологичните агенти бързо развиват резистентност към приложените медикаменти и често се развиват рецидиви.