Хистоплазмоза капсулати, неуточнена МКБ B39.4

При инфекция с хистоплазмоза капсулати, неуточнена, наричана още Американска хистоплазмоза, се касае за микотично заболяване на организма с неопределена локализация.

Специфичните етиологични причинители са представители от вида Histoplasma capsulati, които представляват диморфни гъбички. Съществуват като сапрофити в почвата и като паразити при попадане в човешкия организъм.

Особено благоприятни за развитието им в почвата условия са наличието на висока влага и достатъчно органични субстанции. Такива са почвените среди, в непосредствена близост до пещери, водоеми, строителни обекти.

Ендемични области са описани в умерените географски райони в Азия, Африка, Европа, САЩ.

Болестта засяга предимно представителите на крайните възрастови групи (ранна детска и старческа възраст), поради намалената активност на имунните им защитни механизми.

Не се наблюдават различия в честотата по отношение на пол и етническа принадлежност.

Заразяването на хората се осъществява предимно по алиментарен път, след консумация на контаминирани с почва нискостеблени плодове и зеленчуци, замърсена вода, при ниска лична хигиена.

Възможно е заразяване и по въздушно-капков път в ендемичните райони, тъй като спорите на гъбичките се пренасят с въздушните течения.

От заразяването до изявата на първите клинични признаци (така нареченият инкубационен период) са необходими средно една до две седмици.

Над 90 % от заразените лица не развиват никакви признаци на болестта и при тях състоянието протича безсимптомно.

Клинична симптоматика се развива обикновено при имуносупресираните лица, като тежестта на болестта зависи от степента на инвазия и общото състояние на макроорганизма.

Рискова група са пациентите с придобит или вроден имунен дефицит, след продължителна антибиотична или кортикостероидна терапия, както и след трансплантация на солидни органи.

При тях заболяването протича с различни клинични прояви, като най-често се наблюдават някои от следните:

• фебрилитет
• слабост и общо неразположение
• главоболие и световъртеж
• болка в гърдите
• дискомфорт в коремната област и диспептични нарушения
• затруднено дишане и кашлица
• наличие на слуз и кръв в храчките
• увеличение на регионалните лимфни възли
• хепатоспленомегалия (увеличение на слезката и черния дроб)
• полиморфни кожни лезии

При американската хистоплазмоза симптоматиката често е неспецифична и протича като тежко грипоподобно състояние, придружено с ангажиране на кожата, сърдечно-съдовата система и различна по тежест неврологична симптоматика.

При малка част от пациентите са налице ревматологични промени, енцефалит или менингит, зрителни нарушения, перикардит, плеврален излив.

В ендемичните райони е особено важно разграничаването на състоянието от други, протичащи идентично заболявания, като например туберкулоза, саркоидоза, кокцидиоидомикоза, аспергилоза, злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани, някои малигнени неоплазми на белия дроб.

За поставяне на диагнозата при хистоплазмоза капсулати, неуточнена, е необходимо анализиране на информацията, получена от:

• разпит на болния: епидемиологичната анамнеза за посещение или престой в ендемичен район, както и данните за наличие на подлежащ имунен дефицит, вследствие на друго заболяване, насочват към болестта
• физикален преглед: находките от прегледа на болния рядко са особено информативни, тъй като са неспецифични
• лабораторни показатели: при голяма част от пациентите се наблюдава развитие на различен по тежест анемичен синдром, тромбоцитопения, повишение на лактат дехидрогеназата и алкалната фосфатаза
• микробиологични изследвания: за потвърждение на диагнозата е необходимо изолиране на причинителя, като за целта се използва материал от кръв, храчка и други телесни и тъканни течности
• образна диагностика: за установяване на точната локализация на уврежданията се извършва рентгенография, ехокардиография, компютърна томография

Терапията при симптоматичните пациенти с Американска хистоплазмоза включва продължителен прием на противогъбични средства, главно азоли и амфотерицин В, в комбинация със симптоматични препарати. При тежките състояния при необходимост се включват и кортикостероиди.

Прогнозата обикновено е благоприятна, като главен прогностичен фактор е здравословното състояние на пациента и степента на инвазия с Histoplasma capsulatum.