Епидемичен паротит, неусложнен МКБ B26.9

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми при епидемичен паротит, неусложнен

› Поставяне на диагнозата

› Лечение и профилактика на епидемичен паротит, неусложнен

Въведение

Заразяването с Virus Parotitidis води до развитие на епидемичен паротит, известен още като заушка.

Представлява капкова инфекция, с остро протичане и преимуществено засягане на жлезистите органи, в най-честия случай на слюнчените жлези.

В миналото болестта е протичала с развитие на тежки и сериозни усложнения, полиорганни увреждания и дълготрайни последици, но след въвеждането на активната имунизация с ваксината морбили, паротит, рубеола, заболяването протича като спорадични случаи и обикновено под формата на епидемичен паротит, неусложнен.

Причинител и механизъм на предаване

Причинителят на инфекцията представлява малък РНК вирус, принадлежащ към парамиксовирусите, който се отличава със сложна антигенна структура и относително добра устойчивост спрямо действието на дезинфекциращи средства и фактори от околната среда (механични, физични).

Болестта е антропоноза, което означава, че единствен източник на заразяване и разпространяване на инфекцията са болните хора. Не се описват случаи на здраво вирусоносителство, което има голямо значение от епидемиологична гледна точка.

Капковите инфекции се наричат така, тъй като се предават основно по въздушно-капков механизъм.

Паротитният вирус се съдържа във фарингеалните секрети и слюнката на болните лица, които стават заразни около 5 дни преди и 5 дни след появата на клиничните симптоми.

Описват се редки случаи на заразяване след контакт с контаминирани предмети, повърхности, играчки, прибори, както и заразяване по вертикален механизъм от болната майка на новороденото.

Инфекцията е повсеместно разпространена, като боледуват в еднаква степен представителите на различните раси, въпреки че някои автори подкрепят тезата за по-висока заболеваемост сред чернокожите и латиноамериканците. Спорни данни съществуват по отношение на превалирането на някой от двата пола, като масовото становище е, че се засягат в еднаква степен.

Характерни симптоми при епидемичен паротит, неусложнен

Болестта засяга предимно детската популация, а при развитие на инфекцията при по-възрастни пациенти е налице по-тежко и агресивно протичане.

След заразяването с вируса са необходими средно между 11 и 23 дни (така нареченият инкубационен период) за развитие на първите клинични прояви.

При някои пациенти се наблюдават продромални симптоми, които предшестват (с няколко дни) съществените клинични признаци и включват миалгия (болка в мускулите), слабо повишение на температурата (фебрилитет), липса на апетит, фотофобия, катарална ангина, обща отпадналост.

При голяма част от засегнатите пациенти болестта започва остро, като са налице следните признаци:

• изразен фебрилитет
• зачервено гърло
• болка при преглъщане
• възможно е наличие на болка в ухото
• подуване на околоушните слюнчени жлези: първо се подува едната, а до 48 часа след това се подува и другата околоушна жлеза

Характерно за отока на паротитните жлези е наличието на мека и еласатична консистенция, слаба болезненост, лъскава и зачервена кожа.

При около една пета от заразените се засягат и другите слюнчени жлези, подчелюстни и подезични, с развитие на обширен шиен оток и характерен вид на болния.

При паротит без други усложнения процесът се самоограничава, ангажирайки само слюнчените жлези.

Рядко се развиват усложнения, които обикновено включват наличие на вторична бактериална инфекция.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата се поставя след обстоен преглед и разпит на болния, извършване на определени лабораторни и микробиологични изследвания.

Епидемиологичната анамнеза, информативна за контакт с болен от заушка, в съчетание с характерните физикални находки, насочват към вирусното заболяване.

При малка част от пациентите са налице леки промени в кръвната картина, включващи умерена левкоцитоза.

За изолиране на вирусите се извършват серодиагностични тестове, главно ВНР, РСК, ELISA. Прилаганият в миналото кожен тест с алерген от вируса не се използва.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на заушката от:

• вторични, обикновено гнойни, паротити, най-често от стафилококов произход
• туморни процеси в слюнчените жлези
• медикаментозен паротит, израз на алергична реакция спрямо определени медикаменти (сулфонамиди, йод, живак)

Лечение и профилактика на епидемичен паротит, неусложнен

Лечението при епидемичен паротит, неусложнен, е изцяло симптоматично, като е необходим строг постелен режим, адекватна хидратация на организма, прием на препарати, съдържащи витаминни добавки.

За облекчаване на болката се прилагат аналгетици, за лечение на повишената температура се използват антипиретици.

Включват се ниски дози кортикостероиди в комбинация с антибиотици от групата на макролидите, като целта е профилактиране и предпазване от развитие на вторични бактериални инфекции и свързаните с тях усложнения.

Прогнозата е отлична, особено при своевременно диагностициране на инфекцията и овладяване на симптоматиката.

За намаляване на риска от заразяване със заушка е въведена тривалентната ваксина морбили, паротит, рубеола, която осигурява дълготрайна активна защита на организма. Прилага се по схема, след навършване на 13 месеца (до първата година децата имат антитела от майката), с реимунизация на 12 годишна възраст.

Изображения: freepik.com