Японски енцефалит МКБ A83.0

Японският енцефалит е остра вирусна невроинфекция с природна огнищност, протичаща с мозъчен оток, тежки възпалителни промени в сивото и бялото мозъчно вещество (паненцефалит) и токсикоинфекциозен синдром.

Заболяването се причинява от Japanese encephalitis virus. Вирусът съдържа РНК и е устойчив на ниски температури, инактивира се при нагряване и от дезинфектанти.

Природен резервоар на причинителя са прасета, говеда и различни птици, а вектор са комарите Culex pipiens, tritaeniorhynchus, annulus, gelidus. Те са заразни от 40 до 90 дни след смукане на кръв от болно животно или човек.

Изследванията в Япония са показали, че заболяванията сред животните се развиват през пролетта, а у човек през късното лято, което се свързва с биологичната активност на комарите. Чрез мониториране на прасета за поява на IgM антитела е възможно предвижване на епидемичен подем на Японския енцефалит у хората.

Възприемчивостта е еднаква за всички възрасти при попадане в природното огнище. Японският енцефалит е разпространен в източното крайбрежие на Азия - от Русия до Южна Индия и Шри Ланка, в климатични зони с температура от 21 до 27ºС.

Вирусът прониква в организма през кожата при ухапване от комар. От мястото на ухапване вирусът навлиза в кръвта и се разпространява в ендотела на съдовете и централната нервна система. Засяга ендотела на съдовата стена, след което прониква в околосъдовите пространства и мозъчния паренхим и причинява тежки увреждания.

Инкубационният период на Японския енцефалит е 4-14 дни. Началото на заболяването е остро, с повишаване на телесната температура до 39-40°С.

Заболяването протича в четири периода:

• начален период - продължава 3-4 дни и се характеризира с общи прояви, главоболие, отпадналост, неразположение, загуба на апетит и тегло. В този период не се наблюдава неврологична симптоматика
• разгар на болестта - температурата се задържа във високи стойности, лицето и конюнктивите се зачервяват, налице е силно главоболие, повръщане и менингорадикуларен синдром. По-късно се наблюдават и огнищни неврологични белези (парези и парализи, анизокория и др.). Рефлексите са усилени, може да има птоза, страбизъм, парези или парализи на отделни черепно-мозъчни нерви. Гърчовете са по-чести при децата. Понякога се развиват хеморагични явления
• подостър стадий - състоянието на болните се подобрява. Температурата се нормализира, но се появяват първите усложнения - пневмонии, тромбофлебити
• реконвалесцентен период - продължава от 4 до 7 седмици. Температурата е субфебрилна или нормална. Огнищните неврологични симптоми постепенно изчезват. Налице е лесна уморяемост, пристъпно главоболие и отслабване на паметта. При малки деца се наблюдава снижение на интелекта

Клиничните форми на Японския енцефалит включват:

• менингеална форма
• абортивна форма
• паркинсоноподобна форма

За поставяне на диагнозата Японски енцефалит е важна анамнеза за пребиваване в ендемични райони, ухапване от комари и клиничните прояви. Потвърждаването на диагнозата става чрез вирусологично изследване и доказване на вируса в кръв, ликвор и мозъчна тъкан. Използват се и серологични изследвания.

В ендемичните райони в Азия масовата имунизация на децата е довела до значително намаляване на честотата на заболяването. В Китай се използват формалин-убити и живи атенюирани ваксини. Протективният ефект на ваксините е над 90% и след 3 последователни дози имуногенността им достига близо 100%. Протективният имунитет трае 3 години, след което се налага приложение на бустерни дози.

Няма специфични средства за лечение на Японски енцефалит. Препоръчва се хоспитализация на пациентите за 3-4 седмици, прием на течно-кашава, калорична и витаминозна храна. Имунотерапия се прави със специфичен серум. При повишено вътречерепно налягане се прилага манитол. Пациентите не подлежат на изолация.

Прогнозата в повечето случаи е лоша. Леталитетът е между 25% - 80 % и настъпва след около 6-7 години.