Хламидийна инфекция, неуточнена МКБ A74.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хламидийна инфекция, неуточнена, включва група заболявания с полиморфна клинична картина, редица сериозни заболявания на определени органи и системи, протичащи манифестно или латентно.

Честото безсимптомно и подмолно протичане става причина за развитие на усложнения, като някои форми на инфекцията се асоциират с повишен риск от стерилитет, репродуктивни увреждания, усложнения по време на бременност, развитие на хронични възпалителни процеси и други.

Причини и рискови фактори

Причинителите на хламидиоза са облигатни, интрацелуларни Грам-отрицателни микроорганизми от рода Chlamydia, семейство Chlamydiaceae. Заемат междинно място между вирусите и бактериите.

Съществуват в две морфологично различни форми, а именно елементарни телца и ретикуларни телца (вътреклетъчни телца). Устойчиви са във външна среда и на въздействието на някои антисептици и дезинфектанти.

Хламидиите имат способността да се установяват за дълъг период в клетката гостоприемник, причиняващи хронични хламидиози, като именно хронифицирането на процеса и липсата на добре проявени оплаквания стават причина за развитието на някои усложнения.

Хламидиозата е широко разпространена инфекция и сериозен проблем за здравеопазването в световен мащаб. Тя е честа причина за тежки последици за бременната и плода, за стерилитет, а за ендемичните райони е водеща причина за предотвратима слепота.

Основни причинители са Chlamydia trachomatis (основен причинител на урогенитални, респираторни и очни инфекции), Chalmydia pneumoniae (причинител на респираторни инфекции), Chlamydia psittaci (причинител на орнитоза).

Изложени на по-висок риск са млади хора, с множество сексуални партньори, които не използват предпазни средства при полов акт. Жените са по-уязвими за урогениталната форма, във връзка с анатомичните и физиологични особености на тяхната урогенитална система и по-лесно проникване на патогените.

Имунокомпрометираните пациенти и лица в крайните възрастови групи също са изложени на повишен риск на някои форми на хламидийна инфекция.

Неуточнената форма на болестта се среща по-често при липса на регулярни профилактични изследвания, професионален риск, рисково сексуално поведение, посещение на ендемични за орнитоза региони.

Симптоми и усложнения

Хламидиите причиняват следните заболявания, съобразно механизма на проникване, вида на конкретния причинител и някои индивидуални особености от страна на пациентите:

• Chlamydia trachomatis: основен причинител на урогенитални инфекции, включително уретрити, цервицити, ендометрити, салпингити, бартолинити, проктити, но също и очното заболяване трахома, конюнктивити с включвания, както и пневмонии в новородени и кърмачета
• Chlamydia psittaci: причинява орнитоза или папагалско болест, която при неправилен подход и късна диагноза крие висок риск от усложнения
• Chlamydia pneumoniae: причинява интерстициална пневмония при деца, атипична пневмония, бронхити, синуити и други

Хламидийните инфекции често протичат безсимптомно или нетипично, а когато са налице оплаквания, те зависят от локализацията и естеството на инфекцията.

Основните оплаквания при урогенитални инфекции включват абнормно течение, болка при уриниране и полов контакт, кървене след полов контакт, болка в долната част на корема. При очно засягане често са налице зачервяване, парене, прекомерно сълзене, фотофобия, усещане за пясък или чуждо тяло в окото. Респираторните инфекции протичат неспецифично с висока температура, кашлица, отпадналост, умора и други системни оплаквания.

Липсата на лечение крие риск от усложнения, включително тазово възпалителна болест, стерилитет, извънматочна бременност, безплодие, хронифициране на възпалителните изменения, слепота при трахома, тежка пневмония при орнитоза и други.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на хламидийната инфекция се основава на базата на анамнезата, клиничната картина и инструменталните изследвания, а причинителят се доказва микробиологично:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, посещение на ендемични региони, контакт с болни хора, рискови полови контакти, налични оплаквания, тежест, давност, както и известни рискови фактори
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се разширени лабораторни изследвания с цел оценка на общото състояние на засегнатите, данни за начеващи усложнения и други. Диагнозата се потвърждава с микробиологични изследвания за потвърждаване на причинителя
• образни изследвания: при тежко протичане, противоречиви клинични находки и затруднения в диагностиката, може да се назначат подходящи образни методи на изследване, включително ехография на коремните органи и тазова област, компютърна томография, при необходимост и ядрено-магнитен резонанс

Хламидийната инфекция следва да се разграничи от други предавани по полов път инфекции (гонорея, сифилис, трихомониаза, микоплазмозна инфекция), неспецифични уретрити и вагинити, от други очни инфекции и конюнктивити, както и от други респираторни заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при хламидийна инфекция, неуточнена, се определя строго индивидуално, съобразно вида, тежестта и локализацията на болестните промени.

Стандартно, хламидийните инфекции подлежат на ефективно етиологично лечение (лечение, насочено срещу причинителя) с подходящи антибиотици, назначени емпирично или въз основа на резултатите от антибиограмата.

Най-често използвани са групата на тетрациклините с основен представител доксициклин и групата на макролидите с основен представител на избор азитромицин. Назначават се в подходящи дози и продължителност на лечебния курс, като само при тежките форми и риск от усложнения се налага хоспитализация и парентерално приложение.

При алергия към тях или наличие на противопоказания за приложение могат да се използват подходящи квинолони (леофлоксацин, офлоксацин), при необходимост и метронидазол.

По време на бременност опция на избор са азитромицин и еритромицин, като основни ефективни средства, безопасни в периода на бременността.

Необходимо е проследяване на засегнатите и при нужда профилактични изследвания след приключване на антибиотичния курс. При урогениталните форми е много важно провеждане на лечение при всички сексуални партньори.

Прогнозата при хламидийна инфекция, неуточнена, се определя строго индивидуално въз основа на ранната диагностика, наличието на развили се усложнения, както и редица фактори от страна на засегнатите пациенти.

Късната диагноза и лечение се асоциират с повишен риск от хронифициране на процеса и развитие на различни по вид и тежест усложнения, което влошава прогнозата.

Препоръчва се регулярен скрининг и изследване веднъж годишно за полово предавани заболявания, тъй като урогениталната форма показва най-висока честота и голяма социална значимост.

Изображения: freepik.com