Други болести, предизвикани от хламидии МКБ A74

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хламидиозите представляват инфекциозни заболявания, които протичат манифестно или скрито. В зависимост от конкретния причинител, инфекциозният процес може да има различна локализация, като най-често се поразяват урогениталният тракт, очите, дихателната система и други. Високата честота на инфекциите, лесното предаване, тяхната висока устойчивост на външни условия и честото безсимптомно протичане в много от случаите стават причина за развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причини и рискови фактори

Хламидийните инфекции се причиняват от микроорганизми от семейство Chlamydiaceae, род Chlamydia.

От видовете в тези родове патогенни за човека са Chlamydia trachomatis (причинител на трахома и урогенитални инфекции), Ch. psittaci (причинител на орнитоза или папагалска болест) и Chlamydophila pneumoniae (причинител на респираторни инфекции), които причиняват широко разпространени инфекции. Другите видове хламидии са патогенни само за животните.

Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Грам-отрицателни микроорганизми, заемащи междинно място между вирусите и бактериите, с уникален диморфен цикъл на размножаване в еукариотните клетки.

Имат изразен тропизъм към епителните клетки на лигавиците. Поради вътреклетъчния си паразитизъм синтезират относително малък брой ензими.

Заразяването се осъществява по различен механизъм, като най-често това става по полов път при липса на предпазни средства и особено при честа смяна на половите партньори, по контактен път (както при директен контакт с болния, така и при индиректен контакт с негови предмети и принадлежности, които са контаминирани с причинителя). Заразяване е възможно по време на раждане (от болна бременна жена към плода).

Изложени на по-висок риск са лица в млада, активна възраст, с множество сексуални партньори, които не използват презервативи при полови контакти, не се подлагат на рутинни, ежегодни профилактични изследвания.

По-висок риск е налице при имункомпрометирани пациенти, лица, пребиваващи в ендемични райони на някои форми на хламидийните инфекции, лица с ниска здравна култура, нисък социално-икономически статус и затруднен достъп до медицински услуги.

Симптоми и усложнения

Хламидиите причиняват различни заболявания с различна социална значимост, които при добри скринингови програми могат да бъдат ранно установени и съответно подлежат на успешно лечение.

Chlamydia trachomatis серовари А, B, и C причиняват трахома. Серовар D, E, F, G, H, I, J и K причиняват уретрити, цервицити, ендометрити, салпингити и проктити. Серовар D, E, F, G, H, I, J и К при жените причиняват мукопуролентен цервицит, уретрити, често асимптомно носителство в цервикса с опасност от асцендентна инфекция с възпалително заболяване на малкия таз и развитие на ендометрит, салпингит, стерилитет, перинефрит, бартолинит и перихепатит. При мъжете причиняват уретрит, простатит, епидидимит, стерилитет и често асимптомно носителство. При новородените тези серовари предизвикват конюнктивити с включвания и интерстициална пневмония. Серовар L1, L2 и L3 причиняват заболяването Lymphogranuloma venerum.

Chlamydia psittaci причинява орнитоза и много рядко инфекциозен аборт.

Chlamydia pneumoniae предизвиква интерстициална пневмония, остър бронхит, синуит, отит, кардит, васкулит и реактивен артрит.

Характерните оплаквания често се леки, неспецифични и се неглижират от засегнатите лица, като варират в зависимост от естеството на инфекцията:

• хламидиен конюнктивит: характерни оплаквания при засягане на очите са парене, сърбеж, поява на секрет, усещане за пясък или чуждо тяло в очите, замъглено зрение и други. Състоянието е силно заразно и налага своевременно стартиране на подходящо антибиотично лечение
• други хламидийни болести: в тази рубрика се включват някои по-редки, но много сериозни усложнения на урогениталните форми, които се развиват при проникване на бактериите в коремната кухина или малкия таз с развитие на хламидиен перитонит или тазово възпалителна болест. Симптомите са неспецифични, но е характерно прогресивно влошаване на общото състояние, висока температура, умора, болки в мускулите, липса на апетит, болка в ниската абдоминална област и други
• хламидийна инфекция, неуточнена: при невъзможност за уточняване вида и характера на инфекцията, което обикновено може да се наблюдава до пълно изясняване на диагнозата, се говори за неуточнена форма на хламидийната инфекция

Тежестта на протичане и рисковете от развитие на усложнения зависят от множество фактори, включително механизъм на заразяване, общо здравословно състояние на засегнатите, ранна медицинска консултация и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при други болести, предизвикани от хламидии, се осъществява с помощта на комплексни диагностични похвати, като по-важните включват разпит, преглед, лабораторни изследвания, за потвърждаване на причинителя се назначават подходящи микробиологични изследвания, а за установяване на усложнения или оценка на риска от развитието им може да се наложи назначаването на подходящи образни изследвания:

• разпит и преглед: данни за рискови контакти, брой сексуални партньори, подлежащи заболявания, прием на лекарства, посещение на определени региони, ендемични за някои форми на хламидийна инфекция, давност, тежест и особености на наличните оплаквания, провеждане на самолечение и други
• лабораторни изследвания: назначават се разширени лабораторни изследвания с проследяване показателите на пълната кръвна картина, маркери на възпалението, чернодробни ензими, бъбречни показатели, които са основно за оценка на общото състояние и локализиране на огнището на инфекцията
• микробиологични изследвания: назначават се подходящи микробиологични изследвания с цел доказване на причинителя и конкретния вид и серотип. При възможност се назначава и антибиограма за оценка на чувствителността на бактериите към рутинно използваните антибиотици и химиотерапевтици
• образни изследвания: при съмнения за усложнения и процеси в коремната кухина или тазовата област се назначават ехография на корема, компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс (по-рядко) и други

Диференциалната диагноза може да бъде много широка при отделните форми на инфекциите, като е важно различаването от други вирусни, бактериални и гъбични инфекции, някои автоимунни и възпалителни заболявания.

Лечение

Инфекциите, включени в рубриката други болести, предизвикани от хламидии, които не се включват към класическите и най-често срещани форми на хламидиоза, също подлежат на етиологична антибиотична терапия с препарати, активни срещу вътреклетъчните патогени.

Антибиотичното лечение е задължително, като изборът на антибиотик зависи от вида на инфекцията, локализацията на процеса, състоянието на засегнатите, наличие на подлежащи заболявания и други фактори. В много случаи се налага и успоредна терапия на всички лица, които са в контакт с болния с цел превенция разпространението на процеса.

Сред най-често използваните антибиотици се включват доксициклин, азитромицин, еритромицин, левофлоксацин, оксифлоксацин и други, като при тежки форми може да се наложи комбинация с метронидазол. При малки деца и бременни се предпочитат макролидите (азитромицин и еритромицин).

Успоредно с етиологичното антибиотично лечение се назначават подходящи симптоматични средства, включително аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни агенти, антипиретици (при висока температура), капки за очи при очните инфекции.

Пациентите се проследяват активно, тъй като рецидивите са чести, а рисковете от усложнения персистират дори на фона на подходящо лечение.

При ранна медицинска консултация и адекватно лечение прогнозата обикновено е благоприятна, с нисък риск от тежки и дългосрочни усложнения.

Късно стартиралото, недостатъчно или неподходящо лечение се асоциира с по-висок риск от усложнения.

Изображения: freepik.com