Други хламидийни болести МКБ A74.8

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хламидиалните инфекции са едни от най-често срещаните предавани по полов път заболявания в световен мащаб. Освен типичните форми на заболяването е възможно развитие на някои по-специфични, редки, но много опасни усложнения, включително хламидиен перитонит, тазово-възпалителна болест и други. Обикновено се развиват след неглижирана, нелекувана или неправилно лекувана урогенитална хламидийна инфекция или вторично развила се инфекция при процеси в коремната кухина или малкия таз. Протичат с тежко влошаване на общото състояние и изискват спешна медицинска намеса за стабилизиране на пациентите.

Причини и рискови фактори

Хламидиите заемат междинно положение между вирусите и бактериите. Те са по-едри от вирусите и по-дребни от бактериите. Подобно на вирусите, хламидиите са облигатни вътреклетъчни микроорганизми.

Не се размножават на изкуствени хранителни среди, като за размножаването си изискват жива клетка, за своята репликация използват клетъчния субстрат, клетъчните ензими и клетъчния метаболизъм на клетката гостоприемник.

Родът Chlamydia има два основни вида, а именно Chlamydia trachomatis и Chlamydia psittaci. Chlamydia psittaci е известна като причинител на така наречената папагалска болест (орнитоза), представляваща антропозооноза, пренасяна от папагали, гълъби, пойни и водоплаващи птици. При човека тя причинява грипоподобни състояния и интерстициални пневмонии.

Chlamydia trachomatis, в зависимост от своя серотип, причинява три групи заболявания при човека, а именно очното заболяване трахома, екзотичното венерическо заболяване Lymphogranuloma venereum и уро-гениталната хламидиаза.

Към други хламидийни болести се включват хламидиен перитонит, тазово-възпалителна болест и някои редки техни усложнения.

Основната причина за развитието им е нелекувана урогенитална хламидийна инфекция, която може да се разпространи към коремната кухина и/или репродуктивните органи. Причина може да бъде и вторична инфекция след други възпалителни процеси в малкия таз и коремната кухина.

Изложени на по-висок риск от развитие на състоянията са лица с отслабена имунна система, лица с множество сексуални партньори, практикуващи незащитен полов акт, прекарани вече полово предавани заболявания, неглижиране на налични оплаквания и отлагане на консултацията с медицински специалист.

Липсата на своевременна диагностика и лечение на банална хламидийна урогенитална инфекция може да стане причина за развитие на перитонит и тазово-възпалителна болест.

Симптоми и усложнения

Други хламидийни болести са усложненията, които поразяват урогениталната система при жената и могат да бъдат обхванат органите в малкия таз с развитие на тазова възпалителна болест или да обхванат коремната кухина с развитие на перитонит.

Тазово-възпалителната болест включва някои болестни единици, протичащи едновременно като ендометрит, оофорит, възпаление в Дъгласовото пространство.

Възпалителният процес предизвиква хиперемия и вазодилатация с последваща ексудация в коремната кухина. Токсините преминават през мукозната бариера, навлизат в кръвообращението, мобилизират по ензимен път съдово-активни вещества, включително катехоламини, серотонин, хистамин, кинини, хормони от надбъбрека. Симптомите се обуславят от общата ендотоксинемия и бактериемия и интоксикацията на организма, поради резорбция на голяма част от ендотоксините в перитонеалната кухина. Това води до бързо увреждане на целия организъм. Сред най-честите симптоми при тазово-възпалителна болест се включват болка ниско в корема, висока температура, болка при полов акт, обилно и с неприятна миризма вагинално течение.

При хламидиен перитонит са налице коремна болка, гадене, повръщане, подуване.

Локалните симптоми са силно проявени, коремът на болните е издут и в началото на заболяването има силно изразен дефанс. Мускулната защита се открива при почти всички форми на перитонит.

При дифузни перитонити мускулната защита обхваща целия корем, а при локалните форми само определени части от него. При палпация на корема се установява силна болезненост и много често коремът на болните е така чувствителен, че те не могат да понасят дори чаршаф върху корема.

По-късно състоянието на болния се влошава и перитонитът предизвиква паралитични изменения на червата, мускулната защита изчезва, коремът се раздува с появата на балонаж и намаление на болката.

Болните повръщат често и упорито при развилия се дифузен перитонит, като в напредналия стадий на заболяването повърнатото често пъти има черен цвят, което се смята за лош прогностичен белег.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при други хламидийни болести изисква комплексен диагностичен подход, оценка на клиничните признаци, лабораторни и микробиологични находки, находки от образните методи на изследване:

• разпит и физикални находки: данни за известна подлежаща хламидиаза или други предавани по полов път заболявания, данни за брой на половите партньори, използване на предпазни средства при полов акт, общо състояние и подлежащи заболявания, налични оплаквания (вид, давност, тежест) и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и уринен анализ с цел оценка на общото състояние, засягането на черния дроб, бъбреците и други органи, оценка на промените в маркерите на възпалението и редица други показатели
• микробиологични изследвания: назначават се различни микробиологични изследвания, включително PCR, серологични изследвания, микроскопия и културелно изследване (по-рядко) с цел доказване на причинителя. Необходимо е и назначаване на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към някои от често използваните антибиотици
• образни изследвания: с важно значение са ехография на коремна кухина и малък таз, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

При диференциалната диагноза е важно различаването на хламидиен перитонит, тазово-възпалителна болест и другите усложнения от остър апендицит, остър аднексит с друга бактериална етиология, ендометриоза, гонорея, други предавани по полов път инфекции, дивертикулит и други.

Лечение

Терапевтичният подход при други хламидийни болести се определя строго индивидуално, съобразно вида, тежестта и локализацията на болестния процес, възрастта и общото състояние на засегнатите и редица други фактори. Основната цел на лечението е ерадикация на инфекцията, облекчаване на симптомите, превенция или лечение на усложненията.

В много от случаите се налага спешна оперативна намеса за корекция на нарушенията и възстановяване на анатомичната цялост на засегнатите структури.

Успоредно с оперативната намеса се назначават подходящи антибиотици и симптоматични средства.

При някои по-леки форми на тазово-възпалителна болест може да се предприеме консервативно етиологично лечение с антибиотици под строг мониторинг на лекуващия лекар.

Опции на избор за антибиотичната терапия са тетрациклините, главно доксициклин за период от една до три седмици, като е необходимо изследване и лечение и на сексуалните партньори на засегнатите пациенти. Самостоятелното им приложение рядко е ефективно при тежките форми на протичане, във връзка с което се комбинират с широкоспектърни цефалоспорини (например цефтриаксон) и метронидазол.

При алергия или противопоказания за лечение с доксициклин, опция на избор може да бъде азитромицин, офлоксацин и други.

Симптоматично се назначават подходящи обезболяващи средства, противовъзпалителни лекарства, антипиретици и други.

Изображения: freepik.com