Други хламидийни болести МКБ A74.8
Хламидиите заемат междинно положение между вирусите и бактериите. Те са по-едри от вирусите и по-дребни от бактериите. Подобно на вирусите, хламидиите са облигатни вътреклетъчни микроорганизми. Не се размножават на изкуствени хранителни среди. За размножаването си изискват жива клетка, за своята репликация използват клетъчния субстрат, клетъчните ензими и клетъчния метаболизъм на клетката гостоприемник.
Родът Chlamydia има два вида: Chlamydia trachomatis и Chlamydia psittaci.
Chlamydia psittaci е известна като причинител на т.нар. папагалска болест - антропозооноза, пренасяна от папагали, гълъби, пойни и водоплаващи птици. При човека тя причинява грипоподобни състояния и интерстициални пневмонии.
Chlamydia trachomatis в зависимост от своя серотип причинява три групи заболявания при човека:
- очното заболяване трахома
- екзотичното венерическо заболяване Lymphogranuloma venereum
- уро-гениталната хламидиаза
Други хламидийни болести са усложненията, които поразяват урогениталната система при жената и могат да бъдат обхванат органите в малкия таз - тазова възпалителна болест.
Тазово-възпалителната болест включва някои болестни единици, протичащи едновременно като ендометрит, оофорит, възпаление в Дъгласовото пространство. Освен една от най-честите причини за развитие на стерилитет у жените, хламидията може да е причина и за развитие на хламидиен перитонит.
Възпалителният процес предизвиква хиперемия и вазодилатация в перитонеума с последваща ексудация в коремната кухина. Развива се чревна пареза с дилатация, нарушават се реабсорбцията и перфузията на чревните гънки. В чревния лумен се образуват ендотоксини от разпадането на Грам-ортицателните бактерии и некротичните тъкани. Токсините преминават през мукозната бариера, навлизат в кръвообращението, мобилизират по ензимен път съдово-активни вещества - катехоламини, серотонин, хистамин, кинини, хормони от надбъбрека. Симптомите се обуславят от общата ендотоксинемия и бактериемия и интоксикацията на организма, поради резорбция на голяма част от ендотоксините в перитонеалната кухина. Това води до бързо увреждане на целия организъм.
Болните имат типичен израз на страдание - facies Hippocratica, който се характеризира с изострени черти, хлътнали очи с тъмните кръгове около тях и с изразено ноздрено дишане. Пулсът е ускорен, а в крайната фаза на заболяването става филиформен. Езикът е сух и обложен, температурата е висока. В напредналите стадии на заболяването общото състояние се влошава. Голяма част от болните са в еуфория. Настъпва период на олигурия или анурия, придружен от субиктер и студена пот с нормална телесна температура.
Кръвната картина се характеризира с тежка левкопения, а в урината се открива голямо количество албумин.
Локалните симптоми са силно проявени, коремът на болните е опънат и в началото на заболяването има силно изразен дефанс. Мускулната защита се открива при почти всички форми на перитонита. Разбира се, и това правило има изключение и перитонеално дразнене може да не се улови при силно нарушено общо състояние, при възрастни и изтощени хора, които имат намалена реактивна способност, както и при болни в терминален стадий на перитонита.
При дифузни перитонити мускулната защита обхваща целия корем, а при локалните форми само определени части от него. При палпация на корема се установява силна болезненост и много често коремът на болните е така чувствителен, че те не могат да понасят дори чаршаф върху корема. При перкусия във фланговете на коремната кухина се открива притъпление, дължащо се на голямо количество ексудат. При аускултация на корема при дифузния перитонит чревна перисталтика не се долавя, а се установява абсолютна тишина, "гробна тишина".
По-късно състоянието на болния се влошава и перитонитът предизвиква паралитични изменения на червата, мускулната защита изчезва, коремът се раздува с появата на балонаж и намаление на болката. Болните повръщат често и упорито при развилия се дифузен перитонит, като в напредналия стадий на заболяването повърнатото често пъти има черен цвят, което се смята за лош прогностичен белег.
Диагнозата на хламидийния перитонит се поставя на базата на клиничната картина, лабораторните и инструментални методи за изследване. Категорична диагноза хламидиен перитонит се поставя на база на изолиране на причинителя (по Giemsa).
Лечението на други хламидийни болести е предимно оперативно. Прилагат се антибиотици във високи дози клиндамицин, гентамицин, доксициклин.
Подробна информация за хламидиен перитонит можете да прочетете тук:
Коментари към Други хламидийни болести МКБ A74.8