Татул, Магарешки кестен, Волче, Биволе

Татул (Datura stramonium) представлява едногодишно храстовидно растение, което е представител на семейство Картофови (Solanaceae). Известно е още с имената: Магарешки кестен, Волче, Биволе.

Устройство на татул

Изображение: Agnieszka Kwiecie? (Nova), CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Коренът на татула е вретенообразен. Стъблото е високо разклонено със светлозелени назъбени листа. Плодът представлява бодлива топка с черни семена. Цветът му е бял до лилав с форма на тромпет. Листата на татула представляват шипове с големина от 7 до 20 сантиметра. При разцепване на листната повърхност се отделя неприятна миризма.

Разпространение на татул

За родина на храста е смятана Северна Америка. За първи път растението е описаното от шведския ботаник Карл Линей през 1753 година. В наши дни татулът е диворастящ във всички топли и умерени региони на света. В Европа се среща като плевел.

Изображение: John Tann from Sydney, Australia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Jason Swanson, CC0, via Wikimedia Commons

Използваема част на татул

Въпреки че растението е отровно в народната медицина се употребяват кората на стъблото и корените. Събират се през есента, изсушават се и се съхраняват на сухо място.

Химичен състав на татул

Активните съставки на растението са атропин, L-хиосциамин и L-скополамин. Други химични вещества, влизащи в състава на татула са танини, етерично масло, кумарини, каротин и други.

Лечебни свойства и приложение на татул

В Аюрведа, татулът отдавна се използва инхалаторно за облекчаване симптомите на астма, поради наличието на атропин в състава на билката. В края на 18 век Джеймс Андерсън, генералният английски лекар на Източноиндийска компания, научава за практиката и я популяризира в Европа.

В древен Китай са използвали билката като упойващо средство при болезнени и тежки костни фрактури.

В края на 18 век Уилям Луис открива, че сокът от татул е "мощно лекарство за епилептични гърчове и маниакални психични разстройства" и също така "е установено, че дава лекота при външни възпаления и хемороиди". Това е описано в книгата John Gerard's Herball от 1597 година.

Древните жители на днешната централна и южна част на Калифорния, поглъщали малките черни семена на татула с цел да "комуникират с божествата чрез видения". В други части на Америка, други местни народи като чироките и народите на Мари-Галанте, са използвали татула при свещени церемонии, поради неговите халюциногенни свойства.

В Етиопия употребявали билката за "отваряне на ума", за да бъдат по-възприемчиви към ученето и творческото и въображаемото мислене.

Изображение: No machine-readable author provided. Taka assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; NY State IPM Program at Cornell University from New York, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Механизъм на действие на татула

Ефектите, които предизвиква употребата на билката са свързани с наличието на атропин и скополамин в състава й. Съвременната фармакология определя тези вещества като М-холинорецепторни антагонисти (М-холинолитици). Те инхибират парасимпатиковата стимулация посредством блокиране на М-холинорецепторите. Освен от татула, атропинът се изoлира и от растението лудо биле (Atropa belladona), а скополаминът - от черен блян (Hyosciamus niger).

Лечебни свойства на татул

• действа релаксиращо върху гладката мускулатура на храносмилателния канал;
• релаксира бронхите;
• оказва депресивно действие върху централната нервна система;
• учестява сърдечната дейност;
• спазмолитично;
• аналгетично.

Заболявания и състояния, при които се прилага татул

• менингоенцефалит;
• епилепсия;
• Болест на Паркинсон;
• хистерия;
• астма;
• повишена полова възбуда;
• болка.

Внимание!

Татулът е силно токсичен! Употребата му трябва да се осъществява под лекарски контрол. Възможни реакции при консумация на растението са сухота в устата, повишаване на вътреочичното налягане, безпокойство, халюцинации, делир и кома.

Заглавно изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons