Алтернативни средства за лечение на проказа

Проказата (известна още като лепра и болест на Hansen) е инфекциозно заболяване, причинено от вътреклетъчната грам-положителна бактерия Mycobacterium leprae (Микобактериум лепра). Въпреки че, рядко в съвременните страни се среща по-рядко, проказата все още съществува и е сред причините за периферна невропатия по целия свят.

Какво знаем за проказата?

Първите описани случаи на проказа датират около 600 г. пр. н. е. През четвърти век болестта е била внесена в Европа, където достига връх в разпространението си през 13-ти век. Заболяването е открито от Герхард Амари Хансен (Gerhard Henrik Armauer Hansen), който е установил бактерията Mycobacterium leprae в кожните лезии (нодули) на болни от проказа, в Норвегия през 1873. Това е първата бактерия, която е свързана с човешко заболяване.

Как се развива проказата?

Вътреклетъчните микобактерии навлизат в организма и атакуват миелиновата обвивка на нервните клетки, в резултат на което настъпва хронична грануломатозна реакция, проявяваща се с поява на плаки, възли и папули по кожата, както и нарушаване на пигментацията и кожната чувствителност. Увреждането на нервите и защитната им обвивка (миелиновата обвивка) води до трайни неврологични увреждания.

Заболяването се предава от човек на човек по въздушно-капков път (причинителят най-вече се отделя от носния секрет), контакт със заразена кръв, както и директно през наранена или увредена кожа при контакт със заразен.

Смята се, че някои раси имат генетична предразположеност, свързана с разликите в имунологичния отговор към Микобактериум.

Тежестта на заболяването, което се развива при отделния индивид зависи от неговия имунен отговор:

Туберкулоидна проказа се характеризира с ограничен растеж на причинителя и висок клетъчно-медииран имунитет.

В другия край на спектъра е лепроматозната проказа, при която клетъчно-медиираният имунитет е неефективен и причинителят се разпространява бързо в организма.

Между туберкулоидната и лепрозната форма, съществуват няколко гранични форми, които може да се разделят на три подгрупи: гранична туберкулоидна проказа, гранична и гранична лепроматозна проказа.

Въпреки че, в днешно време са настъпили значителни постижения в лечението и контрола на проказата, то тя остава обществен здравен проблем в много страни, поради високата си честота и скорост на разпространение. По-голяма част от случаите вече са локализирани в Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка, а 64 % от всички случаи се срещат в Индия.

Какви са симптомите на проказа?

Симптомите на проказа може да не се проявят най-малко една година след контакт с причинителя. При повечето пациенти това отнема пет до осем години, което се обяснява с бавното размножаване на причинителите. След като вече са се проявили, симптомите се влошават в продължение на дълъг период от време.

Първоначалната кожна лезия често се означава като недиференцирана проказа и може да премине спонтанно. Ако това се случи, последващото развитие на заболяването ще зависи от имунния отговор на пациента.

Туберкулоидна проказа: проявява се с кожни лезии, представляващи единични или множество плоски, белезникави области по кожата. Обикновено областта, в която се намира обривът е изтръпнала и с намалена чувствителност, тъй като бактерията уврежда периферните нерви. Повече за симптомите на туберкулоидна проказа може да прочетете тук.

Лепроматозната проказа води до обезобразяване в значително по-голяма степен спрямо туберкулоидната. Обикновено причинява множество малки неравности по кожата (нодули или възли) или повдигнат кожен обрив. Симптомите на изтръпване и слабост в мускулите са по-силно изразени, в резултат на което често по стъпалата на тези пациенти може да се наблюдават рани и кожни мехури, които поради липсата на болка остават незабелязани и прогресират до деформиращи обриви и язви. Още за лепроматозната проказа може да прочетете тук.

Проказа, при която има високо бактериално натоварване и дифузни инфилтрации може да засегне не само кожата, но още дихателните пътища, очите и лимфните възли.

Други симптоми, които могат да се развият при проказата включват:

Неврологични увреждания: увреждане на малките нерви по кожата, водещо до намалена чувствителност на кожата и анхидроза (липса на изпотяване) или увреждане и удебеляване на задния тибиален нерв, лакътния, медианния нерв, подколенният, големият ушен нерв и/или други. Увреждането на периферните нерви може да доведе до слабост на мускулите на крайниците.

Очни нарушения: увреждане на очите водещо до слепота може да настъпи като комбинация от увреждане на нервите и попадане на микроорганизми директно в окото. Засягането на троичния нерв може да доведе до намалена способност за мигане и увреждане на роговичната чувствителност, в резултат на което да настъпи нараняване и образуване на язви на роговицата.

Системни нарушения: тежка форми на лепра може да бъде свързана със системно заболяване, което засяга дихателните пътища, тестисите, лимфните възли, бъбреците и костите. Ако не се лекува, проказата може да доведе до проказна слепота, физически деформации, ставни увреждания, вторична амилоидоза и други.

Проказата трябва да бъде отдиференцирана от други заболявания със сходна проява, като сирингомиелия, мононевритис мултиплекс, диабетна невропатия и други причини за невропатия.

Ранното откриване и лечение са от съществено значение за предотвратяване на неврологичните усложнения

Поставянето на диагнозата се основава на няколко основни признака:

• Наличие на червеникави петна или области с намалена пигментация по кожата с намалена чувствителност.
• Удебеляване на периферните нерви.
• Откриване на причинителя в кожна проба.

Лекува ли се проказата?

Проказата се приема като заплаха поради свързаните с нея усложнения и социално клеймо. Страхът от зараза също допринася за принудителното изолиране на болните от проказа. Хората трябва да приемат проказата като обикновено лечимо заболяване и да са наясно, че за него има ефективно лечение.

Лечението на проказа обезателно включва ефективни антимикробни вещества, но също така лечението трябва да обхване имунните реакции и неврологичните увреждания. Обикновено лечението продължава с месеци. При наличие на деформации, свързани с неврологични усложнения може да се налага и декомпресивна или козметична хирургия.

Алтернативна медицина при проказа

В миналото, проказата е лекувана с природни средства, които и до днес намират приложение за облекчаване на симптомите:

Псоралея

Псоралия е билка, която се смята за една от най-ефективните за лечение на проказа. Частта от растението, която се използва са семената. Те се стриват на прах, който се приема вътрешно или се използва под формата на паста или мехлем.

Масло от хиднокарпус

Това масло се получава от семената на Taraktogenos kurzii - дърво, произхождащо от Югоизточна Азия (Мианмар). Плодовете му са с размер на портокал и има кафяви семена с неправилна форма, които са изключително богати на растително масло. За лечение на проказа маслото може да се прилага, както външно, така и вътрешно.

Акация

Ранни лабораторни проучвания дават основание да се предполага ефективност на акацията в лечението на проказа. В момента ефектите са предполагаеми и са необходими допълнителни изследвания относно ефикасността и безопасността.

Предупреждения: Да се избягва акация при наличие на алергия към акация, цветен прашец или представители на семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Да се използва предпазливо при прием на амоксицилин или желязо, както и при стомашно-чревни разстройства, респираторни заболявания или конюнктивит. Акацията може да попречи абсорбцията на някои лекарства. Не се препоръчва при бременност и кърмене.

Хмел

Предполага се, но не е научно доказано, че хмелът може да помогне за лечението на проказа.

Да се избягва при алергия към полени на хмел, фъстъци, кестени или банани. Да се използва внимателно при анамнеза за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата, ендометриоза, както и диабет, язва на стомаха, припадъци или астма. Да се използва предпазливо при шофиране и работа с машини.

Нийм

За лечение на проказа може да се използват листата на растението нийм, известно още като Azadirachta indica. Те имат отлично антисептично действие, което помага за унищожаването на бактериалния причинител. Освен това, имат успокояващо действие върху кожата и подобряват текстурата й. Листата може да се стрият под формата на паста, смесват се с растително масло и се нанася върху засегнатите участъци най-малко два пъти на ден. Също така, може да се смеси пастата с малко черен пипер на прах.

Коренище

Коренищата притежават противогъбична активност и се използват като антидоти при редица отравяния. Екстрактът от сухи коренища се прилага при пациенти с проказа и епилепсия, вътрешно и външно, в зависимост от това как са обработени. Коренищата имат горчив вкус и топъл, опияняващ аромат. Може да се използват и при някои венерически заболявания.

Коренищата може да се прилагат под формата на сок или пюре върху кожните лезии за облекчаване на симптомите.

Азиатско хидрокотиле

Хидрокотиле е билка, по-позната като Готу Кола (Centella Asiatica) е малко пълзящо растение, което се използва широко в борбата с кожните заболявания като проказа и псориазис. Днес тази билка се използва за лечение на рани, възпаления, а също и други кожни заболявания.

Нужни са около 1 шепа прясна билка, която трябва да се почисти и да се вари докато водата намалее до ¾ от първоначалното количество. След това се прецежда и се пие 3 пъти дневно.

Екстракт от азиатско хидрокотиле може да се използва за локално приложение, след което се покрива с превръзка. Може да се консумира като чай, външно като мехлем или прах. Билката помага за облекчаване на възпалението на кожата и проблемите с пигментацията.

Цинк

Древните Египтяни са използвали цинкови мехлеми, за да подобрят заздравяването на раните при болни от проказа. Няколко проучвания са изследвали ефикасността на цинка в терапията на проказа. Някои изследвания декларират положителни резултати от пероралния прием на цинк, но все още са нужни допълнителни изследвания, за да се потвърди ефикасността.

Омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастните киселини се съдържат в рибеното масло и някои растителни масла.

Да се избягва при алергия към риба или ядки също и по време на активно кървене и преди операция. Да се използва внимателно при нарушения в кръвосъсирването, диабет, ниско кръвно налягане или при прием на лекарства, билки или добавки, свързани с тези условия.

Ароматерапия

Ароматерапията включва употреба на концентриран екстракт на растения съдържащи етерични масла. За лечение на проказа се препоръчва етерично масло от ливан, тъй като то е отличен тоник за кожата и антисептично средство. Също така, облекчава болката в крайниците и прочиства горните дихателни пътища.