Недиференцирана проказа МКБ A30.0

Проказата е известна на човечеството от древни времена. Представлява хронично инфекциозно заболяване с ниска степен на вирулентност, което уврежда основно кожата, лигавиците и периферните нерви, а понякога и вътрешните органи.

Първото описание на болестта произхожда от Индия, около 600 г.пр.н.е. В Европа заболяването е пренесено от Далечния Изток няколко века по-късно. Честотата в световен мащаб се оценява на 1 на 10 000 души. Днес лепрата се среща в тропичните и субтропичните райони на Азия, Африка и Южна Америка.

Заболяването проказа се причинява от Mycobacterium leprae - Грам-пложителен бацил с подчертан афинитет към макрофагите и Швановите клетки.

Естествен резервоар на недиференцирана проказа (проказа I) е болният от инфекцията човек, а причинителят се отделя главно чрез носния секрет и в незначителна степен от лепрозните кожни инфилтрати. Лепрата е една от най-слабо гонтагиозните инфекциозни болести и за да настъпи заболяване, е необходим продължителен и интимен контакт.

Инкубационният период е от 6 месеца до 40 и повече години. Заразяването става най-често в детска и юношеска възраст.

Недиференцираната проказа е ранна форма на заболяването. Клиничната картина протича с наличие на една или няколко асиметрични хипопигментни или еритемни макули с различна големина и форма. Налице е незначителна загуба на сетивност. Обикновено лезиите преминават спонтанно, при някои пациенти персистират, а при слаб имунитет прогресират в една от другите форми на заболяването.

Хистологичната находка е неспецифична.

Диагнозата е клинична, като най-висока диагностична стойност имат следните три критерия:

• хипопигментни или еритемни плаки с доказана загуба на сетивност
• задебелени периферни нерви
• наличие на киселинно-устойчиви бацили в кожна натривка или биопсичен материал

За уточняване на диагнозата недиференцирана проказа се търсят лепрозни микобактерии в носната лигавица и лепромите. Препаратите се оцветяват по Ziehl-Neelsen. Лепроминовият тест, т.нар. реакция на Mitsuda, зависи от имунното състояние на индивида.

Диференциална диагноза се прави с ветилиго, pityriasis versicolor, терциерен луес, уртикария, кожни карциноми, саркоидоза, пемфигус, дълбоки микози, лупус еритематозус и др.

Терапията на недиференцирана проказа е комплексна и включва медикаментозен, физикален, психологичен и социален подход. Продължителността на лечението трае от 6 месеца до 2 години. Пациентите се смятат за незаразни след първите 1-2 седмици от лечението. Прилагат се сулфонамиди и антибиотици.