Гранична туберкулоидна проказа МКБ A30.2

Проказа (лепра) представлява хронична, заразна болест, причинена от Mycobacterium leprae, при която се увреждат основно кожата и периферните нерви. Заболяването е подобно на туберкулоидната проказа, но тук кожните лезии са по-малки и по-многобройни.

Проказата може да засегне хора от всички раси по целия свят, но най-често се среща в топлите и влажни райони на тропиците и субтропиците. Има два пика на заболяването - във възрастта 10 - 14 години и 35 - 44 години. При кърмачета се наблюдава много рядко.

Граничната туберкулоидна проказа се характеризира с образуване на плоски папули, които се сливат в еритемо-пигментни плаки. В тях липсва чувствителността за допир, температура и болка.

Плаките нарастват центробежно, а в центъра преминават, като се оформят полициклични фигури, на чието място впоследствие остават ахромия и атрофия на кожата.

В напредналите стадии атрофират потните жлези и космените фоликули, като се развива анхидроза и дефлувиум.

Увреждането на периферните нерви води до парези и парализи със засягане на екстензорните мускули на ръцете и краката и развитие на контрактури. Поради смутената трофика се развива остеонекроза и остеохондроза.

Очните увреждания се изразяват с анестезия на корнеята и лагофталм в резултат на пораженията на седмия черепно-мозъчен нерв.

Кожната реакция на лепромин е положителна. Лепрозни бактерии в кожните лезии се откриват много трудно, но се откриват лесно в носната лигавица.

Хистологично се установява туберкулоиден инфилтрат.

Тази форма на заболяването има добра прогноза. Граничната туберкулоидна проказа (проказа ТВ) протича по-доброкачествено и има тенденция за регресия и спонтанно оздравяване. В редки случаи може да прогресира до гранична проказа, поради отслабена имунна система.

Диагнозата се поставя чрез доказване на лепрозни микобактерии в носната лигавица и лепромите.

За лечение на гранична туберкулоидна лепра се използват антибиотици - дапзон, рифампицин, клофазимин, офлоксацин и др. Назначават се кортикостероиди перорално и талидомид за предотвратяване на уврежданията на нервите. Необходими са дълги курсове, за да се намали тежестта на деформациите и уврежданията. Лечението е продължително и продължава минимум две години.