Бъбрек (ren, nephros)

Всеки бъбрек е с дължина около 12 см, широк е около 6 см и дебел около 3 см. Левият бъбрек е по-дълъг и по-тесен. Двата бъбрека заедно тежат около 300гр, но левия е малко по-голям от десния. Бъбреците са разположени ретроперитонеално, зад коремницата. Намират се на ниво на 12 гръден и 1 или 2 поясен прешлен.

Бъбреците се намират в близки съотношения с други органи. С горната част те допират до диафрагмата, а с долната част в улея образуван до два мускула. Към горния им полюс залага надбъбречната жлеза. Предната им повърхност е покрита от коремницата, медиалния ръб се намира в близост с дванадесетопръстника, а латералния с ободното черво. Левият бъбрек с предната си повърхност граничи и със стомаха, слезката, опашката на панкреаса и примките на тънкото черво.

Бъбрека е покрит с фиброзна капсула - capsula fibrosa. Между капсулата на бъбрека и самия бъбрек се намира мастна тъкан която също е означена като мастна капсула - capsula adipose, която предпазва бъбрека от удари и сътресения.

Субстанцията на бъбрека се състои от две части: външен, дебел 5-10мм, наречен кора - cortex renalis и вътрешна част или сърцевина - medulla renalis. В сърцевината на бъбрека се намират бъбречните пирамиди - pyramides renales. Те са 7-20 на брой. Основата на пирамидите - basis pyramidis е обърната към кората, а върха им е насочен централно и се вдава в кухината на бъбречната пазуха. Тази част се нарича papilla renalis. Като бъбречен дял (lobus renalis) се приема всяка пирамида с прилежащата и корова част. Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е 2-3 милиони. Всеки нефрон се състои от бъбречно или Малпигиево телце, проксимално извито каналче, проксимално право каналче, дистално право каналче, дистално извито каналче и събирателно каналче. Посочените части се продължават последователно една в друга.

Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от a. renalis, който е директен клон на аортата. При хилуса на бъбрека, артерията се разделя на три клона. В бъбречния синус тези три клона се делят на по-малки които навлизат в бъбречната субстанция и се разполагат между бъбречните пирамиди. Артериите преминават в капилярна мрежа която се разполага около събирателните каналчета. От капилярната мрежа започват венулите които преминават в по-големи вени които следват пътищата на артериите.

Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение plexus renalis, около a. renalis.