Болест на ануса и ректума, неуточнена МКБ K62.9

В голямата рубрика други болести на ануса и ректума се включва и развитието на болест на ануса и ректума, неуточнена (аноректално заболяване, аноректално нарушение, анално и/или ректално увреждане, неуточнено). За това състояние се говори при невъзможност за класифициране и категоризиране на увреждането към някои от добре познатите нозологични единици.

Болест на ануса и ректума, неуточнена: особености, симптоми

Аноректалните нарушения са група разстройства или болестни състояния, които настъпват в ануса и/или ректума. Аноректалните симптоми и оплаквания са общи и могат да бъдат причинени от широк спектър от медицински състояния, включително и редица общи заболявания с различна етиология (инфекциозна, възпалителна, автоимунна, неопластична).

Към рубриката болест на ануса и ректума, неуточнена, се отнасят тези заболявания, разположени в аналната и ректалната област, които дават клинична картина, от която първоначално не може да се постави точна диагноза, а са необходими определен набор от изследвания. Такива заболявания, които дават обща симптоматика и за които не се мисли често могат да бъдат, например, анален и ректален полип, пролапс на анус и ректум (неусложнен), анална и ректална стеноза, кръвоизлив от ректум и анус, язва на ректум и анус, радиационен проктит, други форми на неусложнен проктит, перфорация на ректум и анус и други.

Етиологичните причинители на болестите на ануса и ректума могат да бъдат най-разнообразни, варирайки по етиология (вродени и придобити увреждания, инфекциозни, травматични, възпалителни нарушения и други).

Като рискови или благоприятстващи развитието на уврежданията фактори се считат подлежащи заболявания, като улцерозен колит, болест на Crohn, възпалителни болести на интестиналния тракт, лошо контролиран и дългогодишен захарен диабет, имунен дефицит с различна етиология, някои предавани по полов път заболявания и други.

Към рисковите фактори се включват и напредналата възраст, непълноценното хранене, хроничен и нелекуван запек, заседнал начин на живот и други.

Клиничното протичане показва голяма вариабилност при отделните пациенти, като се наблюдават някои общи за всички засегнати прояви, но и редица допълнителни симптоми, в зависимост от провокиращите болестта фактори и общото състояние на пациентите.

Най-общите симптоми включват пруритус или сърбеж около ануса, болка ниско в корема, болка при дефекация, чести позиви за дефекация, неефективна дефекация и чувство за непълно изхождане, ректално кървене, развитие на запек или диария.

При липса на консултация със специалист проявите могат да прогресират с развитие на умерена до тежка хеморагия, формиране на фистула, анемичен синдром, развитие на вторична инфекция, генерализация на инфекциозния процес с развитие на сепсис, формиране на язви и други усложнения, изискващи своевременна медицинска намеса.

Диагностика и лечение при болест на ануса и ректума, неуточнена

Поставянето на диагнозата при болест на ануса и ректума, неуточнена, обикновено се извършва по метода на изключването, като за целта често се назначават многобройни и различни по вид изследвания.

За оценка на аноректалните заболявания се използват различни техники и методи, като се започва със снемане на подробна анамнеза (давност, тежест и особености на оплакванията, наличие на подлежащи заболявания, установяване на рискови фактори и други) и физикално изследване, включително ректално туше.

Лабораторните изследвания се назначават обикновено за оценка на общото състояние на пациентите, установяване на развила се анемия (при хеморагия с хроничен характер), находки за възпалителен и/или инфекциозен процес и други. При съмнения за инфекциозна етиология е уместно извършването на микробиологично изследване.

С най-високо информативно значение са резултатите от образните методи на изследване, които най-често включват ендоскопско изследване, ултразвуково изследване (ехография), а при нужда и компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други по преценка на лекуващия лекар.

Диференциалната диагноза е изключително широка и включва различаване от всички добре познати заболявания в областта, независимо от тяхната етиология.

Терапевтичният подход при пациентите с неуточнено заболяване на ануса и/или ректума се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес, наличните подлежащи увреждания, болести и усложнения, както и от редица особености на конкретния пациент.
Най-общо бива консервативно (с помощта на лекарства, общи мерки, хигиенно-диетичен режим и други методи) и оперативно (използват се различни хирургични техники и минимално инвазивни методи за корекция на уврежданията).

По-често се назначава консервативно лечение, като се прилага локални или системни средства и лекарства от различни фармакологични групи (противовъзпалителни средства, аналгетици, кортикостероиди, антибиотици и други), витаминни добавки и заместително лечение при установяване на дефицит и анемичен синдром, мерки за лечение на диарията и констипацията и други в зависимост от състоянието на болния.

Оперативното лечение се назначава в редки случаи, главно при наличие на тежки усложнения, при липса на желания ефект от консервативното лечение, както и по преценка на лекуващия специалист.

Прогнозата при болест на ануса и ректума, неуточнена, се определя индивидуално, като риск от развитие на сериозни усложнения е налице при неглижиране на състоянието или при неподходящо, непълно лечение и липса на съдействие от страна на пациента.

Заглавно изображение: freepik.com