Теснолист живовляк

Теснолист живовляк (Plantago lanceolata) представлява многогодишно, тревисто растение, което често се среща по обработваеми земи и пасища и се приема за плевел. Принадлежи към семейство Живовлекови (Plantaginaceae).

През есента на 2013 г.,  живовлякът е избран от учени от Университета във Вюрцбург за "лечебно растение на 2014 годината", поради съдържащите се в него антибактериални и кръвоспиращи вещества.

Устройство на теснолист живовляк

Изображение: B59210, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Теснолистният живовляк достига височина от 50-60 сантиметра и има гъсто, късо коренище. Богато разклонени, корените могат да достигнат до 60 см в дълбочина. Растението започва своя растеж с листа разположени под формата на розетка. Те са линейно-копиевидни, с остър връх, дълги до 30 см, широки до 4 см, с успоредно жилкуване, с от 3 до 7 листни вени. Листният ръб е леко назъбен, а листната дръжка неясно диференцирана.

Има покрито с власинки, ъгловато цветно стъбло. Цветовете се развиват в шиповидно съцветие, стърчащо над листната маса. Те са малки и кафеви на цвят, като всеки един притежава по 4 големи, жълтеникаво-бели тичинки. Цъфти от май до август месец, като този процес може да започне от април и да приключи до първите застудявания. Цветовете се опрашват от вятъра.

Плодове представляват капсули, дълги от 3 до 4 мм, съдържащи две продълговати, дълги около 2 мм черни семена.

Разпространение на теснолист живовляк

Расте в изобилие в Европа, Северна и Централна Азия. В Алгойските Алпите билката вирее на 1750 метра над морското равнище.

Използваема част на теснолист живовляк

Употребяемата част на билката са нейните листа и по-рядко семена.

Химичен състав на теснолист живовляк

Теснолистният живовляк съдържа около 2-3% иридоидни гликозиди - аукубин, каталпол, асперулозид, глобуларин, дезацетиласперулозидно-киселинен метилестер (desacetylasperuloside-acid methylester). Количеството им в младите листа е по-голямо - около 9%, отколкото в старите - само следи от иридоиди. В младите листа, каталполът е доминиращата съставка, а в по-старите аукубинът е доминиращото съединение. В зависимост от времето на прибиране на билката, съдържанието на аукубин в нея варира. В най-големи количества е през есента. След бране, билката трябва да се суши на стайна температура, защото тогава активните й съставки се запазват в най-големи концентрации. По време на този процес не трябва да се допуща ферментация на листната маса, като признак за това е оцветяването й в тъмно кафеви петна.

Растението съдържа още: арабиногалактан, глюкоманан, рамногалактуронан, рамноарабиногалактан; флавоноиди (апигенин, лутеолин, както и техните производни с основни съединения апигенин-6,8-ди-С-глюкозид, лутеолин-7-О-глюкуронид, лутеолин-7-О-глюкозид, 7-О-глюкуронид-3'глюкозид, 7-О-глюкуронил-гликозиди на апигенин и лутеолин и апигенин-7-О-глюкозид и 7-О-глюкуронид); танин, фенолни карбоксилни киселини (р-хидроксибензоена, протокатехинова, гентисинова, хлоргенова, неохлоргенова); сапонини, етерични масла, минерали (най-много цинк и калий), кумарина ескулетин фенилетаноид.

Лечебни свойства и приложение на теснолист живовляк

Теснолистният живовляк се използва предимно като традиционно лекарство за лечение на орални и фарингеални възпаления, придружени от суха кашлица.

Свойства на теснолист живовляк

• отхрачващо;
• противовъзпалително;
• антиоксидантно;
• антибактериално;
• имуностимулиращо;
• епителизиращо;
• антитоксично;
• кръвосъсирващо;
• спазмолитично;
• противовирусно;
• противоглистно;
• цитотоксично;
• противогъбично;
• хепатопротективно;
• успокояващо;
• стягащо.

Изображение: Rosser1954 Roger Griffith, Public domain, via Wikimedia Commons; Javier martin, Public domain, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага теснолист живовляк

• възпалителни процеси в устата и гърлото;
• задух;
• кашлица;
• възпаление на стомаха и червата;
• заболявания на черния дроб;
• заболявания на жлъчката;
• сърдечни болести;
• захарен диабет;
• катар на дихателните пътища.

Външно, билката може да се използва при ухапвания от насекоми, опарване от коприва, екзема, при възпаления или малки отворени рани. При ухапвания от насекоми, прилагайки го се усеща охлаждащо действие, съответно облекчава болката и действа аналгетично.

В народната медицина, билката се използва предимно при заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, последвано от употреба при болести на жлъчния мехур, напикаване, стомашни спазми, диария и чернодробни заболявания и като диуретик. Външната му употреба се заключва като хемостатично лекарство, ранозаздравяващ агент и такъв, лекуващ циреи. Смачкани листа се прилагат при сърбеж, резултат от ухапване от насекоми.

Начин на употреба

• отвара - 1 супена лъжица билка се вари 5 минути в 400 милилитра вода. Получената отвара се пие 4 пъти на ден по 100 милилитра преди хранене.

Заглавно изображение: Ludwik Polak, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Harry Rose from South West Rocks, Australia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons