Леблебия, Нахут, Сланутък

Нахут (Cicer arietinum) представлява храстовидно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нарича се още леблебия, сланутък.

Устройство на нахут

Изправено растение достигащо на височина 100 см, с прости и разклонени стъбла. Нахутът има осева коренова система с един главен корен (проникващ на дълбочина 80-100 см в почвата) и странични разклонения. По корените се образуват грудки, благодарение на азотфиксиращите бактерии. Листата са тънкоперести с елипсовидна или обратно яйцевидна форма с назъбена периферия и са покрити с власинки.

Цветовете имат 10 тичинки, 1 плодник и 5 венчелистчета оцветени в бяло, розово, розово-червено, виолетово или синьо. Отделният цвят е разположен на тънка дълга дръжка. Плодът е боб с ромбовидна или овална форма, като на върха има шипче. Едно бобче има 1-2 семена.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons; Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Разпространение на леблебия

Нахутът има две родини Африка (Абисиния) и Азия (Индия и Таджикистан). Отглежда се най-вече в Турция, Северна Африка, Мексико, Афганистан, Индия, Пакистан и Испания. Растението има два основни вида: "деси"- дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран и "кабули" с по-големи и светлобежови зърна с гладка повърхност.

Използваема част на леблебия

Употребяват се плодовете, листата и стъблата на нахута.

Химичен състав на леблебия

Плодовете на растението съдържат лецитин, витамин Е, В1, В2, В6, В9, РР, А, С, минерални вещества - калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, мед, манган, селен. Жлезните секрети включват ябълчна и оксалова киселина.

Лечебни свойства и приложение на леблебия

Свойства на нахут

• диуретично;
• лаксативно;
• противогъбично;
• противовъзпалително;
• предизвикващо менструация;
• спомагащо храносмилането;
• отхрачващо.

Някои състояния и заболявания, при които се използва нахут

• анемия;
• полипи на колона;
• диабет;
• висок холестерол;
• лоша циркулация на кръвта;
• недохранване;
• увеличение на далака;
• анорексия;
• констипация;
• треска;
• камъни в бъбреците;
• остеопороза;
• импотенция;
• пърхот;
• бронхит;
• херпес;
• затлъстяване;
• повръщане;
• болести на кожата.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Нахутът е изключителен източник на някои кардиопротективни хранителни вещества. Множество епидемиологични и клинични проучвания показват, че фибрите в леблебията помагат за понижаване на холестерола, съответно намаляване на риска от развитието на коронарна болест. Фолиевата киселина в нея контролира високите нива на хомоцистеин, който е друг известен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Леблебията съдържа минералите цинк и мед в големи количества. Тези две вещества са от съществено значение за развитието и функцията на имунните клетки.

Това бобово растение се бори и срещу излишните килограми, тъй като съдържа множество фибри и протеини, които дават чувство за ситост.

Леблебията е полезна за храносмилателния тракт. Изследвания показват, че хранителен режим богат на нахут може да подобри общото здраве на червата чрез подпомагане на движението на хранителните маси през тях и предотвратявайки запек.

Нахутът е препоръчителна храна при анемия, поради високото съдържание на желязо в него.

Растението намалява риска от появата на някои видове рак. Когато полезните микроорганизми в червата ферментират фибрите на нахута се получава метаболит - бутират, който е мастна киселина. Той от своя страна потиска пролиферацията и предизвиква апоптоза (самоунищожение) на раковите клетки. Освен това бета-ситостерола, основния фиростерол на леблебията е показно, че намалява туморите на дебелото черво.

Нахутът от векове е признат за афродизиак при двата пола.

Нахут в кулинарията

Изображение: Hannahdownes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Нахутът е използван широко в Азия, Близкия Изток, Северна Африка, Южна Америка и Средиземноморието. От него се приготвят супи, фалафели, яхнии, салати, предястия. Едни от световноизвестните ястия приготвени от нахут са арабския хумус (смачкан нахут с тахан и зехтин) и индийското къри с растението channa masala. От леблебията се прави и напитка, доближаваща се до вкуса на кафето, но без съдържание на кофеин.

Нахутът като храна за животните

Това растение се използва за фураж и е добър източник на протеини и микроелементи за животните.

Важно!

Нахутът има високо съдържание на пурини. Повишената консумация на леблебия води до образуване на по-високо количество пикочна киселина в организма. Поради тази причина за хора, страдащи от подагра е препоръчително да се въздържат от прекомерна употреба на нахут!

Изображение: Judgefloro, CC0, via Wikimedia Commons