Елша, Черна елша, Обикновена елша

Елша, Черна елша, Обикновена елша (Alnus glutinosa) представлява вид дърво от семейство Betulaceae. Нарича се още Европейска елша или Европейска черна елша.

Устройство на елша

Елша израства до 30 метра височина. Листа й са заоблен, с къси дръжки. Образува мъжки и женски цветя тип реса. Плодовете й приличат на шишарки. Семената се разпръскват от вятър и вода. Разполага със стабилна коренова система. Кората на младите дървета е гладка, лъскава и зеленикавокафява, докато при по-старите дървета е тъмносива и напукана. Клоните са гладки и не на всякъде лепкави, със смолисти брадавици по тях. Образува лилавокафяви пъпки с къси дръжки.

Разпространение на елша

Растението води произходът си от Европа, Северна Африка и Югозападна Азия. Вирее на влажни места, където свързването й с бактерията Frankia alni й позволява да расте в почви с лошо качество. Дървото е дом и храна на много насекоми, гъби и лишеи. Има колониален характер на разпространение, като образува смесени гори. За своето разитие се нуждае от слънце. Обикновено загива при ограничеността на такова. Установена е най-често покрай речни корита, блата, покрайнини на гори.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons; EnDumEn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на елша

• шишарки;
• кора;
• листа.

Химичен състав на елша

• шишарки - дъбилни вещества, галова киселина и др.;
• кора - дъбилни и багрилни вещества, тритерпеноиди, смоли и др.;
• листа - флавонови гликозиди, киселини, витамин С и др;
• хирсутанонол, орегонин, генкванин, рододендрин.

Кората и клонките на дървото съдържат 16 до 20% танинова киселина

Лечебни свойства и приложение на елша

Лекарствено елшата се прилага в народната медицина от дълго време. Установени са антибактериалните свойства на семенни екстракти от билката. Поленът от цветовете на дървото е един от основните алергени с растителен произход.

• противовъзпалително и болкоуспокояващо средство;
• повлиява слаби кожни обриви;
• използва се при стомашно-чревни разстройства - ентероколити, ентерити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диарии, дизентерия;
• повлиява хемороиди;
• прилага се срещу ангина и простудни заболявания;
• облекчава състояния на полиартрит, радикулит и подагра;
• употребява се за промиване на рани - циреи, гнойни рани, лишеи;
• действа стягащо, хемостатично, противопаразитно, тонизиращо и възстановяващо.

Отварата от кората на билката се използва за лечение на отоци, възпаления и ревматизъм, повръщане, фарингит, ларингит. Смляна кора се влага в състава на паста за зъби. Вътрешната кора може да се вари в оцет, като с получената течност се прилага за измиване на кожата при кожни заболявания и кожни паразити.

Листа са били употребявани с цел намаляване дискомфорта в гърдите при кърмещи майки. Има данни, че те се прилагат и при различни форми на рак. За облекчаване на ревматизъм, върху засегнатите области може да се постави загрята торба с листа от елша.

Как се прилага елша?

• външно - инхалации, екстракт;
• вътрешно - отвари, запарки, воден извлек;
• за добив на дървесина.

В изследователско проучване е установено, че екстрактите от семената на обикновената елша са активни срещу патогенни бактерии, включително Escherichia coli и устойчивият на метицилин Staphylococcus aureus. При тези резултати се предполага, че семената могат да допринесат за разработването на медикамент срещу Staphylococcus aureus. Единственият екстракт от семената, който показва значителна антиоксидантна активност, е този получен в метанол. Всички екстракти са с ниска токсичност за саламурени скариди - паралелно изследване, което показва безопасността на получените извлеци от елшови семена.

Начин на употреба

• отвара - 5 г шишарки врят в 1 чаша вода за около 15-20 мин. Получената течност се прецежда и се приема по 1/4 чаша няколко пъти дневно;
• при ентероколити - 20 г. кори киснат в 100 мл. спирт 2 седмици. Получената течност се прецежда и се съхранява на тъмно и студено място. Приема се по 30-40 капки екстракт, няколко пъти дневно.

Изображение: Sten Porse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Peter O'Connor aka anemoneprojectors from Stevenage, United Kingdom, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на елша

Кората на елшата се употребява за дъбене и боядисване. Суровините могат да оцветят вълната, памукът и коприната в различни нюанси на кафяво, светлокафяво и жълтеникаво-оранжево. Кората в комбинация със железен сулфат дават черна боя. Издънките на билката дават жълтеникав или канелен цвят. Съцветията могат да дадат зелен цвят, а прясно нарязаната дървесина - розов. Понеже листата на елшата са лепкави, те се използват за ловене на бълхи, разпръснати по пода на стаите.

Дървесината се използва за производство на хартия, влакна, плоскости, използващи се под вода, за направата на дограма и опушване на храни, в дърворезбарството и стругарството - при изработването на мебели, рамки на прозорци, сабо, играчки, блокове, моливи и купи, като твърдо гориво и за получаване на дървени въглища, висококачествени.

Дървото участва в борбата с ерозията на почвата, нейното отводняване при висока влажност, в контрола на температурата и хранителния й статус. Както вече стана ясно елша расте в смесени гори и самостоятелно. Когато е заедно с други дървета като орех, топола, тя засилва растежа и производството им на плодове. Причина за това е гниенето на листата й, който обогатяват почвата на азот.

Елша живее до 160 години. Ако се желае използването на дървесината й, трябва да се отреже на около 60-70 годишна възраст, за да се избегне започващия процес на гниене. Отрязването на дървото трябва да става близо до основата, за да се създадат условия на прорастване на издънки. Видът се култивира като бързо растящ с цел флорална декорация или регенерация на почва и други растителни дървесни видове. Спечелил е наградата на Кралското градинарско общество за градински заслуги.

Дървесината е мека, бяла при рязане, като в последствие придобива бледочервен цвят. Прошарена е от атрактивно петнисти възли. Дървеният материал не осигурява здравина, но има много добра водоустойчивост. Сгради във Венеция са направени от елша. Римският архитект Витрувий споменава, че дървеният материал е бил използван при изграждането на каналите през равенските блата. Той се използва за направата на дограма и фурнир, където са оценени неговият цвят и багрите на възлите му. Поради това, че дървесината е мека, гъвкава и лека, тя лесо се цепи и обработва.

Листата от елша се консумират от крави, овце, кози и коне. Прасетата не ги консумират.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons