Вълча ябълка, Вълчанка, Вълчовина, Ябълчина

Вълча ябълка (Aristolochia clematitis) представлява многогодишно тревисто растение, което се развива под формата на малък храст. Класифицира се към семейство Копитникови (Aristolochiaceae). Растението е известно още с имената: Вълчанка, Вълчовина, Ябълчина.

Част от родното име на вълчата ябълка идва от гръцката дума "aristos:, която означава "най-доброто" и "locheia", което означава "раждане" или раждане по отношение на факта, че растенията на някои видове в този род имат цветна структура, която прилича на човешкия плод в утробата, и служат в миналото като източник на древни растителни препарати, използвани за лечение на болка и инфекции, породени от раждането. Специфичният епитет "Clematis" означава "наподобяващ".

Устройство на вълча ябълка

Вълчанката има изправено стъбло и пълзящо коренище. Листата й имат дълги дръжки и са последователно закрепени по клончетата. Оцветени са в жълто-зелено, като по долната си повърхност имат добре изразено жилкуване. Формата им е от кръгла до сърцевидна, а дължината от 3 до 15 см. Листният ръб е гладък. Развива двустранно симетрично съцветие. Цветовете в него са събрани по няколко в листните легла. Те са жълти, фуниевидни, състоящи се от слети венчелистчета, образуващи тръбица. Вълчовината цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Плодът й представлява крушовидна кутийка. Съдържа множество тристенни семена. Билката има неприятна миризма.

Разпространение на вълча ябълка

Родният ареал на разпространение на вълчовината е Европа. У нас се среща по сенчести и сухи места покрай пътища, по нивите из цялата ни страна на надморска височина до 700 метра. Въведено е и е натурализирано в някои части на Северна Америка, включително Квебек, Онтарио и Ню Йорк, Охайо и Мериленд, където най-често се среща в дивата природа край пътищата и в пунктовете за отпадъци.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на вълча ябълка

Използват се надземната част и коренището на ябълчината. Стръковете на билка се берат по време на нейния цъфтеж. Коренищата се вадят след като узреят семената й. Обработете и съхранявайте частите на растението само под съветите и контрола на билколечители или медицинско лице.

Химичен състав на вълча ябълка

Надземната част на билката съдържа следните вещества

• флавоноиди;
• витамин С;
• ябълчна киселина;
• етерично масло;
• алкалоиди;
• сапонини.

От коренището й са изолирани:

• горчиви и дъбилни вещества;
• етерично масло;
• алкалоиди;
• аристолохиево жълто багрило.

Във вълчанката са открити още клематитин, антибиотични вещества, аристолохиева киселина (aristolochic acid). Последното вещество е изключително отровно.

Изображение: wikimedia.org

Лечебни свойства и приложение на вълча ябълка

Билката съдържа голямо количество аристолохиева киселина, която е причина за нейната висока отровност. Това вещество е изключително канцерогенно, а в сравнение с никотина и ултравиолетовата светлина много пъти повече. Така, като алтернативен вариант на лечение растението не е за предпочитане. Опасност крие както външното, така и вътрешното й приложение, които не са съпътствани от лекарски контрол.

Това е ароматна тонична билка, която стимулира матката, намалява възпалението, контролира бактериалните инфекции и насърчава оздравителния процес. Съдържащата се в нея аристолохиева киселина, която както бе споменато вече, въпреки че стимулира активността на белите кръвни клетки и ускорява заздравяването на рани, също е канцерогенна и уврежда бъбреците.

Свойства на вълчовината

• потиска развитието на много бактерии - противомикробно;
• повишава защитните сили на организма при заболявания;
• отпуска бронхиалната мускулатура;
• засилва сърдечните конт­ракции;
• понижава кръвното налягане;
• противовъзпалително;
• спазмолитично;
• потогонно;
• стимулиращо менструалния поток;
• антипиретично;
• общо тонизиращо;
• действие подобно на окситоцина (вещество, което стимулира маточните контракции).

В миналото съществува убеждението, че това растение помага за лечението на проблеми с раждането. Съответно, сокът от растителните стъбла, който съдържа аристолохиева киселина, се използва често като лекарство по време на родилния процес. Днес е известно, че аристолохиевата киселина е много отровна за хората (редовното поглъщане на много малки количества може да причини рак на пикочните пътища и бъбречна недостатъчност). През 2001 г. FDA предупреждава, че не трябва да се използват билкови лекарства, съдържащи аристолохиева киселина.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изследването на билката като причина за развитието на раково заболяване и бъбречна недостатъчност започва през 1956 година и продължава до 2010 година, когато влиза забрана за използването на медикаменти и други подобни средства, който съдържат аристолохиева киселина. През този период от време се установява така наречената БЕН - балканска ендемична нефропатия. Тя е резултат от приема на токсичната киселина посредством тестени изделия, произведени в домашни условия от брашно, което се произвежда от пшеница смесена с билката. Полученото брашно, консумирано постоянно, създава условията за развитие на патологиите, като клиничните признаци се появяват след около 15 години хранене с пшеничния продукт. Биват установени хронични отравяния с аристолохиева киселина, резултат от приема на лекарство за отслабване. Допуснати са и са изследвани други причини, които биха могли да доведат до рак на пикочните пътища и бъбречна недостатъчност. В полезрението на учените попадат пациенти в групи и единични случаи, чието изследване води до отравяне с вълча ябълка. Проучени са и множество китайски билкови лекарства, в чийто състав влиза растението и чийто прием отново довежда до развитие на споменатите заболявания. В процеса на изследване са публикувани много статии в научни списания и изложени много доклади пред обществеността.

Като се има предвид, че екстракти от растенията от рода Aristolochia имат доказани ефекти върху човешкото тяло, предстои доста работа, за да се установи дали тези ефекти могат да бъдат полезни. През август 2011 г. резултатите от лабораторно изследване предполагат, че някои компоненти в билките биха могли да бъдат полезни при лечението на определен тип лекарствено резистентна туберкулоза.

Състояния и заболявания, при които се прилага вълчата ябълка

• при възстановяване от тежки вирусни заболявания;
• артрит;
• язвена болест;
• хемороиди;
• гърчови състояния;
• херпес;
• гнойни възпаления на кожата, сърбеж, язви, охлузвания;
• рани.

Аристолохиевата киселина уврежда кръвоносните съдове и нанася некротични възпаления в тубуларния апарат на бъбреците. Има достатъчно доказателства и клинични случаи на злокачествени заболявания на уринарния тракт сред хора, които са консумирали растението. Връзката между бъбречната недостатъчност и аристолохиевата киселина е открита и в Клиника по затлъстяване в Белгия, където се използват растителни продукти на базата на друго растение от същия род като диуретик. След няколко месеца някои от пациентите са проявили бъбречна недостатъчност.

Начин на употреба

• запарка - към половин литър гореща вода се добавят 2 лъжици билка. Престоява 1/2 час и се пие три пъти дневно, по една кафена чаша, преди хранене.

Дали прилагате външно или вътрешно билката, тя трябва да се употребява под надзора на лекар. Използвайте я с повишено внимание. Вътрешната й консумация може да се окаже токсична за Вас. Външното й приложение се изразява в лечението на бавно зарастващи рани, екзема, инфектирани пръсти и нокти на пръстите и други подобни лезии.

Декоративна стойност на ябълчина

Растението се използва в цветното оформление най-вече заради богата си зелена маса. Не на заден план остават и интересно оформените й цветове. Добре се разполага из между другите цветя когато е засадена на туфи (купчини).

Внимание!

Съдържащата се във вълчата ябълка аристолохиева киселина е изключително токсична. Тя стимулира активността на белите кръвни клетки и ускорява зарастването на раните, но също така е канцерогенна и уврежда бъбреците. Според други изследвания се оказва, че е активен антитуморен агент, но е твърде токсична за клинична употреба. Резултати от поредни изследвания показват, че аристолохиевата киселина може да се използва в комбинация с химиотерапия и лъчетерапия, стимулирайки клетъчния имунитет и фагоцитозата.

Във Врачанския регион са установени множество хора със заболявания на бъбреците и рак на пикочните органи. Отначало това се свързва със замърсяването на питейната вода с тежки метали. По-късно, при провеждане на задълбочени изследвания, е установено, че причина за развитието на тези болести е замърсяването на брашното със семена от вълча ябълка. Подобен проблем е имало и в Босна и Херцеговина, Югославия, Хърватия и Румъния - места където растението също е много разпространено.

Изображение: Zolonko, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Как брашното от вълча ябълка се оказва кумулативна отрова?

В края на 50-те години на ХХ век е описано хронично състояние на бъбреците при хора от някои балкански земеделски селища край Дунав. Заболяването не е наследено, а те показват симптоми едва 15 години след раждане, което предполага, че причината за него се крие в околната среда. Наскоро, силни доказателства показват, че се касае за кумулативно хранително отравяне с аристолохиева киселина, мощен канцерогенен и бъбречен токсин, който е причина за развитието на заболяването и свързания с него рак. Как това се е случило? Вълчата ябълка се явява плевелна растителност из между житните култури. Така при жънене части от нея заразяват житните зърна, използвани за производството на хляб. Следователно произведеното брашно от тях се оказва токсично обсеменено с аристолохиева киселина. При консумацията му, под различни форми, по малко но сигурно количество от токсина постоянно попада в организма на жителите от крайдунавските селища. Така в даден етап от живота започва клиничната проява на хроничното отравяне.

Въпреки опасностите от използването им, видовете Aristolochia продължават да се прилагат като традиционни лекарства.

Поради отровността на вълчата ябълка, приемът й задължително да се извършва по лекарско предписание и контрол.

Да не се употребява от бременни и кърмещи жени.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons