Бамя, Баян

Бамя, Баян (Abelmoschus esculentus) е цъфтящо растение, принадлежащо към семейство Слезови (Malvaceae), към което се причисляват много икономически важни растения, като памука, какаото, хибискуса и други. Бамята е известна също със синонима Hibiscus esculentus, тъй като преди е била класифицирана към род Хибискус, след което е отделена в Abelmoschus.

В много англоезични страни бамята е известна като "дамски пръсти" (ladies' fingers), заради по-тънките, пръсто-образни шушулки на някои сортове.

В Африка и Азия растението е високо ценено векове наред, а приложение намират всичките му части.

Устройство на бамя

Изображение: Challiyan, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Бамята достига обикновено 1,5-2 метра височина, макар да са регистрирани екземпляри високи 4 метра. Видът е многогодишен, но се отглежда като едногодишно растение. Стъблото е месесто, с твърди влакна. Цялото растение излъчва приятен аромат, наподобяващ карамфил.

Листата са единични, прости, като на широчина достигат около 50 см, а на дължина - 35 см. Те са назъбени и осеяни с множество власинки и на двете повърхности. При различните сортове листата търпят промяна - при някои са дълбоки лобове, а при други лобовете са по-малки. Отделните делчета може да са от 3 до 7. Всяко листо има отделна дръжка, свързваща го със стъблото и достигаща около 50 сантиметра дължина.

Цветът е нежен и невероятно красив, също както прекрасните хибискуси, към чийто род е принадлежала бамята. Обикновено е жълт (по-рядко бял) с тъмночервен, лилав или морав център. Цветът достига до 8 сантиметра в диаметър, като е захванат за стъблото чрез дебела цветна дръжка, дълга около 4 сантиметра.

Цветовете на бамята са хермафродитни (двуполови). Тичинките (мъжката част) са бели, многобройни, съвсем къси и прибрани към плодника (женската част), образувайки колона с дължина до 2,5 сантиметра. Близалцето (част от плодника) обикновено е тъмнолилаво, приличащо на нежно кадифе. "самоопрашващо се растение." Цъфтежът се наблюдава от юли до септември.

Чашката е изградена от два кръга чашелистчета: вътрешни, по-големи и външни, по-малки и тънки, което е характерен белег за голяма част от представителите на семейство Слезови. Защитна роля имат вътрешните чашелистчета, а външните - по-скоро декоративна.

Плодовете, заради които най-често се отглежда растението, представляват капсула (шушулка) с дължина от 10 до 25 см - варира при отделните сортове. Капсулките са издължени, пирамидални, с остър край, като в сечение най-често са звездовидни (наподобяват звезда с много лъчи), но може да бъдат и кръгли (по-рядко срещани). Разположени са поединично в пазвите на листата и са захваната чрез дебела дръжка за стъблото. Плодовете се събират когато са млади и крехки, преди да узреят на 3-ти - 5-ти ден от развитието си, когато са лъскави и по тях липсват жълто-кафяви петна.

В този период цветът на шушулките е

• бледо- или тъмнозелен,
• жълт,
• червен или червено-зелен,
• лилаво-червен,

също в зависимост от сорта, като най-разпространена е зелената бамя.

Изображение: Andrew Z. Colvin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

При пълното узряване плодовете потъмняват, разделят се на сегменти (по ръбовете) и се разтварят, за да изпадат семенцата.

Когато целта е да се съберат семенцата и да се използват за посев, от голямо значение е шушулките да се оставят да презреят и изсъхнат на стъблото, но трябва да се съберат преди да се се разпукали - за да се избегнат значителни загуби от реколтата.

Семената на бамята са сферични или овални. Във всяко плодче има до 100 броя семенца, наредени в концентрични редове по дължината на плода, разделени чрез съвсем тънки ципи. В младите (неузрели) плодници семенцата са бели на цвят. При пълно узряване стават масленозелени до черни, осеяни с множество фини линийки и с бяло връхче. Кълняемостта им се запазва до 5 години.

Разпространение на бамя

Бамята е култигенно растение (растение, което е било променено от хората чрез процес на селективно размножаване). Точният й произход не е известен, поради алополиплоидния й характер (съдържа хромозомен набор на два различни вида - Abelmoschus ficulneus и A. tuberculatus).

Има три теории за произхода на бамята - от Южна Азия, Западна Африка и от Източна Африка. Привържениците на третата теория изтъкват наличието на предполагаемите "родители" на бамята в този район. Подкрепящите западноафриканския произход на растението напомнят за по-голямото разнообразие на бамя в тази част на континента. А привържениците на третата теория посочват източници за отглеждането й в Египет още през 2000 г. пр. н. е.

Интересно е да се отбележи, че египтяните и маврите през 12-ти и 13-ти век използват арабската дума за растението, bamya, от което може да се съди, че е пренесено в Египет от Арабския полуостров. Според други източници обаче, бамята е навлязла много по-рано от Етиопия към Арабия през пролива Баб ел-Мандеб.

Какъвто и да е произхода на растението, днес то е широко разпространено и се отглежда в тропическите, субтропическите и топли райони с умерен климат по целия свят. Бамята е особено популярна в Африка, Индия, Филипините, Тайланд, Бразилия, Турция, Испания, Европа и южната част на САЩ.

Бамята се развива добре върху песъчливи и глинести почви, които трябва да са добре дренирани. Относно рН, бамята е толерантна към киселинни, неутрални и основни (алкални) почви, като може да расте и в силно алкални почви.

Това, към което е капризна бамята е топлината, слънцето и поливането. Растението е изключително топлолюбиво и не може да расте на сянка. Обича влагата както в почвата, така и във въздуха.

Използваема част на бамя

Използват се всички части на растението:

• плодове;
• листа;
• семена;
• кората на стъблото;
• корен.

Химичен състав на бамя

Бамята е с високо съдържание на фибри и богата на витамини и минерали, включително калций и витамин C. Тя е източник на ценни хранителни вещества, като например:

• пектин;
• желязо;
• витамин А;
• галактуронова киселина;
• рамноза;
• глюкоза.

В половин чаша нарязана и сварена бамя (около 70-75 грама) се съдържат:

• калории - 25;
• диетични фибри - 2 грама;
• протеин - 1,52 грама;
• въглехидрати - 5.76 грама;
• витамини: витамин А - 21 мкг; витамин С - 13.04 мг; витамин Е - 0,18 мг; витамин К - 20 мкг
• фолиева киселина - 36,5 микрограма;
• минерали: калций - 50,4 мг; желязо - 0,4 мг; калий - 256.6 мг; магнезий - 46 мг; фосфор - 47 мг; цинк - 0, 40 мг.

Лечебни свойства и приложение на бамя

Свойства и действие на растението

Различните части на растението имат разнообразно действие, като:

• спазмолитично;
• облекчаващо;
• потогонно;
• диуретично;
• стимулиращо;
• омекотяващо;
• овлажняващо;
• регенериращо.

Редовната консумация на бамя има редица ползи за здравето, а именно

• Високото съдържание на фибри в бамята спомага за стабилизирането на кръвната захар, чрез ограничаване на скоростта, с която захарта се абсорбира от стомашно-чревния тракт.
• Бамята има силни антиоксидантни и имуностимулиращи свойства.
• Лепкавия клей на бамята се свързва с "лошия" холестерол и жлъчните киселини, при което ги извежда от организма, осигурявайки пречистване на черния дроб.
• Бамята подпомага смазването на дебелите черва, осигуряващо редовно и меко изхвърляне на отпадните продукти, благодарение на което лесно може да се елиминира запека. Освен това, тя има способността да абсорбира водата, при което помага да се предотврати диарията.
• За разлика от суровите пшенични трици, които може да раздразнят чревния тракт, клеят на бамята дори успокоява раздразненията.
• Бамята насърчава развитието на пробиотични бактерии, което допринася за здравето на стомашно-чревния тракт.
• Клеят на бамята се използва за лечение на язви, както и за поддържане подвижността на ставите.
• Редовната консумация на бамя поддържа структурата на капилярите. Препоръчва се при синдром на раздразнените черва, депресии, чувство за слабост, астма и други белодробни проблеми; за предотвратяване на катаракта, диабет, атеросклероза; за нормализиране нивата на кръвната захар и високия холестерол.
• Бамята предпазва от появата на пъпки и поддържа кожата млада и красива.

Бамята се прилага основно във

• в кулинарията, под формата на храни и напитки;
• за медицински цели;
• за производство на влакно, хартия и други.

Приложение на бамята с медицински цели

Изображение: Earth100, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В традиционната източна медицина листата и незрелите плодове на бамята се използват от векове. Тя помахала на хората да запазят здравето и красотата си.

Под формата на лапи те се прилагат за облекчаване на болката, овлажняване на кожата, предизвикване на изпотяване, предотвратяване на скорбут и лечение на инфекции на пикочните пътища. Отварата от младите плодчета се прилага при простудни инфекции, дизурия и гонорея.

В Конго (Бразавил) отвара от листата се прилага при сърдечни болки и за улесняване на раждането.

Сокът от корените се използва външно в Непал за лечение на порязвания, рани и циреи. А в полуостров Малака коренът е бил използван за лечение на сифилис.

Клеят на бамята се използва за подмяна на плазмата в кръвта и за увеличаване на кръвния обем.

За получаване на клей, неузрелите шушулки се нарязват на филийки и се поставят във вода, която след това се вари. Клеят е киселинен полизахарид, съставен от галактуронова киселина, рамноза и глюкоза и има тенденция да се разпада при прегряване.

Отварата от печени семена действа спазмолитично и потогонно.

Според проведени проучвания, приемът на стрити на прах семена и кора на растението бамя е ефективен при хиперлипидемия и диабет. Резултатите показват значително повишаване нивото на хемоглобина (Hb) и общия протеин (TP); намаляване на серумната глутамат-пируват трансфераза (SGPT) и нивото на гликирания хемоглобин (HbA1); както и нормализиране на липидния профил.

В кулинарията

• Приложение на плодовете

Плодовете на бамята имат уникален вкус и консистенция, а при обработка освобождават лепкав клей, който се използва за сгъстяване на ястия и супи. Именно клеят е причината, поради която мнозина не харесват този ценен зеленчук. Не всички знаят обаче, че мазната текстура може да се намали чрез малко по-продължително варене в подсолена вода, последвано от промиване с вода.

Бамята се използва широко в африканската, индийската, карибската и кухнята на Близкия изток. Известна е също и в южните части на САЩ, където тя е ключова съставка в прочутата яхния „гъмбо“ (gumbo) - традиционно ястие, приготвяно от месо или морски дарове (най-често скариди или миди), целина, лук, чушки и бамя, за ароматизиране и сгъстяване на ястието.

Незрелите плодове обикновено се варят, но също така се приготвят и пържени, задушени, печени, а някои ги консумират сурови. Използват се използва за направата на супи, сосове, яхнии, къри и дори салати.

Бамята може да се запази за дългосрочна употреба чрез мариноване или изсушаване и смилане на прах.

Лепкавата слуз, която отделя бамята също е била използвана за избистряне на сока от захарна тръстика, при приготвянето на меласа в Индия.

• Приложение на листата

В Западна Африка и Югоизточна Азия се използват младите листа на растението като зеленчуци, така както спанакът например. Понякога се изсушават и смилат на прах за дългосрочно съхранение. При недостиг на храна, в тези райони се консумират дори цветните пъпки и листенцата на цвета, най-често варени.

• Приложение на семената

В някои области, печените семена от бамя се смилат и се използва като заместител на кафето. В Централна Америка, Африка и Малайзия са смятани за най-добрият заместител на кафето.

Семената на бамя често се използват както зърната на граха, боба или лещата, в ястия с ориз и супи. В Нигерия се приготвя традиционно ястие от семена на бамя, известно като dandawan betso. В Индия от тях се приготвят ароматни къри сосове и дипове.

След смилане, от семената може да се прави хляб или продукт подобен на соевото тофу.

• Приложение на корена

Коренът на растението е ядлив, но много фиброзен, лепкав, без особен вкус. Използва се по-скоро с лечебна цел.

Добиване на влакна

От кората на стъблото на бамята се получава копринено влакно, което много лесно се извлича. То е бяло до жълто на цвят, силно, но и доста сурово.

Блакното добито от стъблото на бяма може да се усуче в прежда, въже и зебло, поради което е намерило приложение при изработка на рибарски въдици, капани за дивеч, хамаци и други.

Стъблото е било използвано също и за производство на хартия и картон.

Други приложения

Листата от бамята и сухите шушулки от семената понякога са били използвани като храна за добитъка, а листните връхчета са давани на тревопасните.

Клеят на бамята е добавян като лепило при гланциране на хартията в Китай.

Начин на употреба на бамя

Вече стана въпрос за кулинарните употреби на бамята, затова тук ще се спрем на конкретни рецепти за извличане на лечебните й свойства.

Лечебна вода от бамя

За да се възползвате от гореизброените ползи от бамята е важно да я консумирате редовно. Най-добър и мощен ефект обаче има лечебната вода от бамя, която може да приготвите много лесно. Рецептата е следната:

• избирате 5 млади, свежи и лъскави плодове бамя, на които изрязвате шапчиците (краят откъм дръжките); вечерта ги поставяте в чаша вода; сутринта отстранявате шушулките и изпивате лечебната вода на празен стомах.

Рецепта за разкрасяване с бамя

Бамята има изключителни регенериращи свойства приложена върху кожата, като стимулира производството на колаген, овлажняването и изглаждането на тена. Освен това предпазва от акне, псориазис и други кожни заболявания.

За да се възползвате от чудодейните свойства на бамята и върху лицето си:

• сварете 2 чаши нарязани млади шушулки в 2 чаши вода за 10-15 минути. Отстранете тенджерата от печката и оставете да се кисне още 10 минути. Отцедете бамята и я смесете с масло от жожоба или друго базово масло. Направете каша и я нанесете върху лицето и шията. Оставете да подейства 15-20 минути, след което изплакнете с топла вода.

Повтаряйте процедурата веднъж седмично.

Интересно за бамята

Оказва се, че семената на бамята са изключително маслодайни. Така например от някои сортове може да се добие до 40% масло. Едно от много интересните приложения на бамята е употребата на маслото й като биогориво.

Според проучване, проведено през 2009-та година, освен като здравословен заместител на кафето, семената от бамя се оказват и чудесен потенциален заместител на бензина.

Отглеждане на бамя

Ако искате да отглеждате това полезно и красиво растение, е важно да спазвате няколко препоръки.

Можете да засадите семената от бамя на закрито, в саксии, 3 до 4 седмици преди датата на последната пролетна слана. Важно е саксиите да бъдат поставени на слънчево място.

Семенцата се засаждат на 1,5 - 2 сантиметра дълбочина. За да се ускори покълването, може да ги поставите предварително за една нощ в чаша хладка вода.

Преди да поставите разсадите в земята се уверете, че те са достатъчно силни и че времето е устойчиво топло (не се очакват резки спадове на температурата или обилни валежи). Най-добър ориентир е температурата на почвата. Тя трябва трайно да се задържи на 18-21 градуса.

Почвата трябва да е плодородна и добре дренирана. Мястото не бива да е сенчесто.

Засадете коренчетата на 30-45 сантиметра едно от друго в редове, като между самите редове трябва да има около 1 метър разстояние. Това е необходимо, понеже растенията стават високи и широки и трябва да има достатъчно място, за да се обгрижват и берат. Редовно поливайте и плевете младите растения.

Първата реколта обикновено е готова около 55 дни след покълването на семенцата, а млади плодове се появяват през цялото лято до началото на есента.

Потенциални проблеми

Като цяло отглеждането на бамя не е свързано със сериозни проблеми, във връзка с болести и инвазия на насекоми. Все пак е възможно насажденията да бъдат нападнати от листни въшки, белокрилки, голи охлюви и други вредители.

При лошо дренирани почви пък може да се появи кореново гниене. Бамята е податлива на брашнеста мана, което налага предприемане на своевременни мерки.

Внимание!

Влакънцата по шушулките на плода, листата и стъблата може да предизвикат кожно раздразнение при бране, познато като фитодерматит. Вследствие на това се появява зачервяване, парене и сърбеж.

За да се избегне това дразнещо неразположение, се препоръчва при бране на по-големи количества бамя да се използва защитно облекло, а именно риза (блуза) с дълги ръкави и ръкавици. При измиване на плода, влакънцата се отстраняват.

Както беше споменато, плодът е захванат за стъблото чрез дебела дръжка. Поради това, за по-голямо улеснение може да използвате лозарски ножици.

Заглавно изображение: Delince.J, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons