Хипоксия

Нормалното протичане на всички физиологични процеси в организма се осъществява благодарение на използването на кислород от различните тъкани и органи, означаващо се с термина кислородна консумация. Всеки индивид се характеризира със собствени кислородни потребности, които пряко зависят от телесна маса, растеж, функционален статус, телесна температура и т.н. При покой консумацията на кислород е около 200-250мл/минута, а при физически натоварвания тя може да достигне до 4-5 литра/минута. Снабдяването на организма с кислород под тези нива е свързано с появата на хипоксия.
Хипоксията е патологично състояние на кислороден дефицит на ниво организъм, орган, телесен участък, клетки, митохондрии. Системите, внасящи, пренасящи и използващи кислорода и техните регулаторни механизми не са в състояние да обезпечат жизнените потребности на организма.

Симптоми при хипоксия

Клиничните симптоми, наблюдаващи се при състояние на хипоксия, са:

• Цианоза (посиняване)
• Задух
• Анемичен статус (хемоглобин под 100mg/ml)
• Хипо- или хиперкинетична циркулация
• Главоболие
• Изпотяване
• Безсъние
• Тахикаридия
• Стенокардия (болка в областта на гърдите)
• Некроза или апоптоза на ниво тъкани
• Моно- или полиорганна недостатъчност на ниво органи

Класификация на хипоксиите

Чрез своя патогенетичен принцип на действие хипоксиите се делят на:

• Хипоксична хипоксия - тя е изява на недостатъчното постъпване на кислород от атмосферата в кръвта, вследствие на различни фактори
• Хемична (кръвна) хипоксия - характеризира се с намалена дихателна площ на кръвта, в резултат на което се нарушава хемоглобиновия транспорт на кислорода. Разделя се на две основни форми - анемичен и инактивитетен тип.
• Циркулаторна хипоксия - изразява се с нарушено снабдяване на тъканите с кислород, поради нарушени функции на сърдечно-съдовата система и при нормално количество кислород в артериалната кръв. Дели се на: исхемичен, застоен и смесен (шоков) тип.
• Утилизационна хипоксия - нарушено е използването на кислорода от самите клетки, за разлика от горепосочените три вида хипоксии.
• Смесена хипоксия - най-често срещана в клиничната практика, като при нея страдат от недостиг на кислород две или повече системи (напр. белодробна и сърдечно-съдова системи). Примери за смесена хипоксия са всички критични за организма състояния на организма като множествени и комбинирани травми, декомпенсиран шок, ДИК-синдром, остър респираторен дистрес синдром при възрастни, както и при напреднала хронична органна недостатъчност и т.н.

Повече за патогенетичния механизъм на различните видове хипоксии и тяхната класификация може да прочетете на:

»Хипоксия

На какво може да се дължи хипоксията?

Хипоксията може да се дължи на:

• Болести на дихателната система - бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробен оток, облитериращ бронхиолит, пневмония, емфизем, фиброзиращ алвеолит.
• Болести на органите на кръвообращението - инфаркт на миокарда , сърдечна недостатъчност, белодробна емболия, аортна клапанна стеноза, белодробна хипертония, сърдечен шънт, стеноза на трикуспидната клапа.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - планинска болест, вдишване на въглероден окис, вдишване на дим, вдишване на серен диоксид, мастна емболия, отравяне.
• Инфекциозни и паразитни болести - магарешка кашлица (коклюш), дифтерия, инфекция с хантавирус.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - белодробна артериовенозна малформация, белодробна атрезия с камерен преграден дефект, вродени нарушения на сърдечната преграда, транспониране на големите артерии, тетралогията на Фало (Fallot's tetralogy).
• Болести на храносмилателната система - остър панкреатит, чернодробна недостатъчност.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - муковисцидоза.
• Болести на нервната система - злокачествен невролептичен синдром, сънна апнея
• Новообразувания - бронхогенен карцином.
• Някои състояния, възникващи в перинаталния период - неонатална асфиксия.

По-чести причини за хипоксия

Бронхиална астма 

Едно от най-срещаните заболявания на дихателната система с честота между 1 и 18% в различните страни, като децата са по-засегнати, за разлика от възрастните. Астмата представлява хроничен възпалителен процес на дихателните пътища, който се изразява с хиперреактивоност към различни стимули от околната среда, с невинаги възстановима, но обратима и вариабилна обструкция (запушване, възпрепятстване) срещу въздушния поток. Клиничната проява на заболяването е свързана с появата на епизоди на хрипове, стягане в гърдите и кашлица, най-вече рано сутрин и през нощта, като считаме за астматичен статус пристъп, продължаващ с часове, неповлияващ се от приложеното лечение. Независимо от вида на астмата (алергична или неалергична, лекуваща се с кортикостероиди или рефрактерна на тях и т.н.) патогенетичният механизъм се изразява в спазъм на гладките мускули на дихателните пътища, образуване на мукусни запушалки, оток и ремоделиране на дихателните пътища. Всички тези фактори могат да доведат до появата на хипоксия, която е очаквана, тъй като както беше посочено, при бронхиалната астма имаме обструкция на дихателните пътища.

Пневмонии 

Пневмонията е състояние, което е водеща причина за смъртност в ранната детска и старческа възраст. Пневмониите са резултат от бактериални, вирусни, микотични, протозойни или комбинирани инфекции. Основното патогенетично звено при пневмониите, независимо от техния вид или локализация, е образуването на възпалителен инфилтрат, който се явява и пневмонична рестрикция. Развитието на хипоксия при пневмония е абсолютно показание за хоспитализация, тъй като най-тежкото усложнение, което може да даде заболяването е появата на остра дихателна недостатъчност, която да бъде фатална за организма.

Хронична обструктивна белодробна болест, ХОББ

Социално-значимо заболяване, характеризиращо се с хронична, неспецифична и прогресираща обструкция на дихателните пътища, резултат на патологичен възпалителен отговор към инхалирани вредни частици и газове. Основният рисков фактор за появата на ХОББ е тютюнопушенето, заедно със замърсяването на атмосферния въздух и факторите на средата-прахове, вредни газове, металургични и текстилни дейности и др. Основните клинични последици при ХОББ се изразяват в кашлица, храчки и различни звукови феномени при дишане, поради мукозната хиперсекреция, нарушение в газовата обмяна - появата на хипоксия и/или хиперкапния (повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта), като те се появяват вследствие на нарушеното отношение вентилация/перфузия и алвеоларната хиповентилация. Появата на хипоксия при ХОББ дава началото на редица ремоделизационно-дистрофични процеси.

Инфаркт на миокарда

Инфаркта на миокарда е проява на остра исхемична болест на сърцето. Развива се при продължителен спазъм на коронарните артерии на базата на хипертонична болест и атеросклероза или тромбоза. Най-често инфарктите са локализирани в областта на сърдечния връх и предната стена. Тъканните промени, които предшестват некрозата, се характеризират с понижаване ефективността цикъла на Кребс, повишаване активността на гликолизата, както и развитието на хипоксия в засегнатия участък. На ниво организъм симптомите, които се наблюдават при инфаркт на миокарда са свързани на първо място с характерна гръдна болка в лявата област, като може да ирадиира към лявата ръка, рамото, долната челюст. Появата на аритмия с тахикардия при наличието на инфаркт се нарича тахиаритмия, вследствие на която се влошава доставката на кръвта и тъканите с кислород, а оттам може като симптом да се наблюдава и цианоза (посиняване) в областта на пръстите, устните и т.н. Какво представлява инфарктът и какви са причините за неговата поява, може да намерите информация на:
»Инфаркт

Мастна емболия

Настъпва при размачкване на костния мозък при костни фрактури, подкожна мастна тъкан или мастно дегенерирал черен дроб (при травма), при което мастни капки попадат във венозните съдове. Мастната емболия засяга най-често съдовете на малкия кръг на кръвообращение, т.к. мастните капки произлизат обикновено от вените на големия кръг на кръвообращение. Първите симптоми на мастна емболия се проявяват между първи и трети ден след травмата, като се наблюдават предимно белодробни смущения като задух и хипоксемия, както и хематологични, свързани с появата на анемия и тромбоцитопения, както и петехиални обриви в различни части на тялото.

Тетралогия на Фало 

Едно от най-често срещаните заболявания при новородени, класифициращо се като цианотичен сърдечен порок. Налице са четири сърдечни ммалформации, присъстващи едновременно, а именно - стеноза на белодробната артерия, медукамерен дефект, декстропозиция на аортата, хипертрофия (уголемена) дясна камера. Тетралогията на Фало може да бъде в лека и тежка форма, като при тежката се изисква оперативно лечение и могат да се наблюдават поредица от остри хипоксични епизоди, характеризиращи се с диспнея (задух), цианоза, тревожност и синкоп (загуба на съзнанието), в резултат на намалената сатурация на кислорода или понижаване на системното съдово съпротивление. Повече информация за тетралогията на Фало може да намерите на:
»Тетралогия на Фало

Отравяне с въглероден оксид

Въглеродният оксид представлява безцветен газ без миризма, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали. Обикновено отравянията с него са в резултат на пожар, на изгорени електроуреди като готварски печки, отоплителни уреди и т.н. или с цел опит за самоубийство. Патофизиологично промените, които настъпват в организма след инвазията на въглеродния оксид, са свързани с нарушеното пренасяне на кислорода и използването му на ниво клетка, съответно ще водят до най-тежки промени в органите, консумиращи най-много кислород като сърце, мозък, бъбреци и т.н. От една страна при свързването на въглеродния оксид с хемоглобин се получава съединението карбоксихемоглобин, който е причината за намаленото отдаване на кислород към хипоксичните тъкани, но от друга афинитетът на въглеродния оксид към миоглобина е по-голям от този към хемоглобина, поради тази причина се появява и миокардна депресия с хипотензия (понижено хидростатично налягане в съдове, кухини и др.), усилващи тъканната хипоксия. Първите симптоми на отравяне с въглероден оксид (горепосочените, заедно с главоболие, гръдна болка, грипоподобни симптоми и т.н.) се появяват при насищането на кръвта с 10%, а при насищане между 50-70% настъпва кома и смърт.

Как се установява хипоксията?

Наличието на симптоми не е единствения белег, чрез който може само да се установи хипоксията. На първо място наличието и е свързано с промяна в някои лабораторни показатели като изследването на артериални кръвни газове (ABG-test). Изследването е много точно, но и болезнено поради неговата особеност-кръвта, която се взима за анализ е от артерия, а не от вена. Нормалните стойности са между 75-100mmHg. Алтернатива на това изследване е пулсоксиметърът-това е уред, чрез който се изследва нивото на кислород в кръвта индиректно чрез поглъщане на светлина. Изследването на еритроцити също може да даде информация тогава, когато хипоксията е свързана с промяна в надморската височина, както и при интоксикации, тъй като еритроцитите се стимулират под действието на хормона еритропоетин, който се повишава при тези състояния, а оттам респективно ще се промени и броят на еритроцитите. Изследването на хематокрита (HCT) при хипоксични лица показва висока стойност.

Лечение

Хипоксията не е заболяване, а състояние, породено от предшестващо такова. За да се справите с хипоксията на първо място трябва да изясните причините за нейната поява с помощта на своя Личен лекар, който от своя страна ще Ви насочи към специалиста, от когото се нуждаете в зависимост от патологията на проблема.

Изображения:freepik.com