Психогенен световъртеж

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

Въведение

Психогенният световъртеж, известен също и като психологичен световъртеж, е състояние, при което чувството на замаяност и загуба на равновесие е свързано с емоционални или психологически фактори, а не с физически проблем. Причините за психогенния световъртеж могат да варират между различните хора, но често включват стрес, тревожност, травма или други емоционални състояния. Най-честите симптоми са замаяност и влошаване на симптомите при емоционален стрес. Работата с психолог или терапевт може да доведе до облекчаване на оплакванията и подобряване на общото психологичното благополучие.

Някои от причините за психогенен световъртеж са:

• Тревожни разстройства- паническо разстройство, генерализирана тревожност
• Депресивни разстройства
• Хроничен психоемоционален стрес

Видове психогенен световъртеж

Основните видове психогенен световъртеж включват:

• Замаяност, предизвикана от тревожност: Често предизвикана от тревожност или повишен стрес, тази форма на замаяност може да включва чувство на замаяност или усещане за „плаване“ без ясна физическа причина.
• Соматично замаяност: Този вид замаяност е свързан с продължителен емоционален или физически стрес, при който психологическият дистрес се проявява като физически симптоми като замаяност, без изяснена медицинска причина.
• Хронично замаяност: В някои случаи психогенното замаяност може да бъде продължително състояние, което се обостря от стрес, тревожност и други емоционални стимули. 
• Замяност по време на паническа атака: остро, епизодично усещане на световъртеж, чувство за загуба на равновесие, объркване, замаяност като реакция на тялото.

По-чести причини

Тревожни разстройства

Има различни видове тревожни разстройства. Към тях спадат генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, хронична тревожност. Изпитването на тревожност е нормална част от живота, но хората с тревожни разстройства често изпитват интензивно, прекомерно и постоянно безпокойство и страх от ежедневни ситуации. Често тревожните разстройства включват повтарящи се епизоди на внезапни чувства на интензивна тревожност, страх или ужас. Тези чувства на тревожност и паника пречат на ежедневните дейности, трудни са за контролиране и могат да продължат дълго време. Симптомите могат да започнат през детството или юношеските години и да продължат в зряла възраст. Някои от тях са:

• Чувство на нервност, безпокойство или напрежение.
• Чувство за предстояща опасност или паника
• Психогенен световъртеж
• Учестен сърдечен ритъм.
• Учестено дишане (хипервентилация).
• Изпотяване.
• Треперене.
• Чувство на слабост или умора.
• Психогенен сърбеж
• Проблеми с концентрацията или мислене за нещо друго, освен за настоящата тревога.
• Проблеми със съня.
• Проблеми с храносмилането.
• Затруднения с контролиране на тревогата.
• Желание да се избягват неща, които предизвикват тревожност.

» Прочетете повече по темата тук: Тревожно разстройство, неуточнено МКБ F41.9

Персестираща перцептивно-постурална замаяност (ППЗС)

Персестиращата перцептивно-постурална замаяност е хронично разстройство, засягащо равновесието. Характеризира се с продължително усещане за нестабилност и замаяност, засилващо се при изправено положение, движение и визуални стимули, при липса на обективна структурна вестибуларна или неврологична патология. ППЗС е възможно да започне след краткотраен епизод на световъртеж или вестибуларен епизод, но поддържането на симптомите е.

Замаяността продължава през повечето дни в продължение на поне три месеца. Симптомите се влошават, когато човек е в изправено положение. Усещането често се усеща като люлеене или люлеене, Обикновено частите на системата за равновесие - очите, мускулите, вътрешното ухо и мозъка работят координирано, за да ви поддържа стабилна стойка на тялото спрямо пространството. При ППЗС тези части спират да се синхронизират правилно. Това води до усещането за нестабилност и замаяност.

Замаяността може да продължи с часове, да се появява и изчезва или да се влошава с напредването на деня. Често се усеща като люлеене или поклащане. Други симптоми могат да включват:

• Затруднено мислене или фокусиране
• Трудност с концентрацията
• Чувство за откъснатост от тялото или заобикалящата среда
• Проблеми с краткосрочната памет

Депресивно разстройство

Депресията е разстройство на настроението, което причинява постоянно чувство на тъга и обща загуба на интерес. Наричано още голямо депресивно разстройство или клинична депресия, то засяга начина, по който човека се чувства, мисли и се държи. Може да доведе до различни емоционални и физически проблеми. Води до затруднения с извършването на нормални ежедневни дейности.

• Чувство на тъга, празнота или безнадеждност
• Изблици на гняв и раздразнителност
• Загуба на интерес или удоволствие от повечето ежедневни дейности, хобита
• Нарушения на съня, включително безсъние или прекалено много сън
• Умора и липса на енергия
• Намален апетит и загуба на тегло или повишено желание за храна и наддаване на тегло
• Тревожност, възбуда или безпокойство
• Забавено мислене, говорене или движения на тялото
• Чувство за безполезност или вина, фиксиране върху минали неуспехи или самообвинение
• Проблеми с фокуса, концентрацията, вземането на решения и запомнянето на информация
• Чести или повтарящи се мисли за смъртта, самоубийствени мисли, опити за самоубийство 

» Вижте повече информация тук: Рецидивиращо депресивно разстройство МКБ F33

Симптоми

Симптомът психогенен сърбеж се характеризира предимно със субективни оплаквания. Някои от тях може да са:

• Постоянно или периодично усещане за замаяност и нестабилност
• Чувство за люлеене, "плуване"
• Влошаване на симптомите при емоционален стрес
• Влошаване на симптомите при визуални стимули
• Липса на обективни неврологични и вестибуларни патологии при изследване 
• Сърцебиене, изпотяване

Изображение: freepik.com

Диагноза

Диагностицирането на симптома психогенен световъртеж се извършва чрез снемане на подробна анамнеза и физикален преглед. Обикновено физикалния преглед е насочен върху неврологичната и вестибуларната функция. Важно е да се направи психологическа оценка на общото ментално състояние, за да се установят основните психични състояния, които могат да допринесат за усещането на световъртеж. Нужни са:

• Психиатрична и психологична оценка на състоянието
• Лабораторни изследвания за пълна кръвна картина
• Неврологична консултация 

Често е необходимо мнението на няколко специалиста- невролог, отоларинголог и психолог, за да се постави окончателно диагнозата психогенна замаяност.

Лечение

Лечението на психогенен световъртеж е насочено към овладяване на психологичното състояние и справяне със симптомите. Важно е ограничението на психоемоционалния стрес. Състоянието може да се контролира и подобри чрез:

• Вестибуларна рехабилитация
• Психотерапия- облекчава тревожността
• Трициклични антидепресанти
• Тетрациклични антидепресанти
• Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина
• Антипсихотици 

Важна е ранната и правилна диагностика на състоянието, за да се определи подходящото лечение. 

Превенция

Превенцията на психогенен световъртеж е насочена към ранно разпознаване на симптомите, контрол над общото състояние и риска от развитието на симптома.

• Ранно разпознаване и контрол на тревожни и депресивни състояния
• Ограничаване на стреса в ежедневието
• Поддържане на редовна физическа активност
• Редовен график за сън и почивка

Изображение: freepik.com