Персистираща постурално перцептуална замаяност

› Въведение

› Какво е персистираща постурално перцептуална замаяност?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Персистиращата постурално перцептуална замаяност (често означавана в англосаксонската медицинска литература с абревиатурата PPPD, произхождаща от термина Persistent Postural-Perceptual Dizziness) представлява хронично функционално разстройство, характеризиращо се с продължително усещане за замаяност, нестабилност и нарушена пространствена ориентация. Състоянието често се развива след остър епизод на световъртеж, заболяване на вестибуларния апарат или силен психоемоционален стрес. Въпреки липсата на структурни увреждания, състоянието може значително да влоши качеството на живот при липса на своевременно диагноза и подходяща терапия.

Какво е персистираща постурално перцептуална замаяност?

Персистиращата постурално перцептуална замаяност представлява хронично функционално разстройство на равновесието, характеризиращо се с продължително усещане за замаяност, нестабилност и нарушена пространствена ориентация, без наличие на структурно увреждане на вестибуларната система или централната нервна система.

PPPD се приема като разстройство на сензорната интеграция, при което мозъкът започва да обработва неправилно информацията от вестибуларния апарат, зрителната система и проприоцептивните сигнали от мускули и стави.

В резултат се формира персистиращ модел на свръхвнимание към равновесието и стойката, който поддържа симптомите дори след отшумяване на първоначалния отключващ фактор.

Персистиращата постурално перцептуална замаяност се дефинира от няколко основни особености, а именно хроничен ход (симптомите персистират над три месеца), влошаване при изправено положение, ходене или продължително стоене, засилване на оплакванията при визуална стимулация (сред тълпи, в супермаркет, движение на автомобили, работа пред екран) и отсъствие на обективни неврологични находки при стандартните изследвания.

Причини и рискови фактори

В повечето случаи персистиращата постурално-перцептуална замаяност се развива след остро или подостро събитие, което нарушава нормалното усещане за равновесие. Най-честите отключващи фактори включват остри вестибуларни заболявания, доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж, вестибуларен неврит, лабиринтит, вестибуларна мигрена.

Епизодите на замаяност могат да отзвучат, но да оставят трайна свръхчувствителност към движение и визуални стимули.

Дори леки черепно-мозъчни травми или наранявания тип камшичен удар могат да предизвикат продължителна дезадаптация на постуралния контрол и да причинят състоянието.

Остри епизоди на силна тревожност или паник атаки, съпроводени със замаяност, също могат да станат причина за поява на състоянието.

Други соматични заболявания, протекли със замаяност или нестабилност, като например вирусни инфекции, тежки хипотонични епизоди или медикаментозно индуцирана замаяност също могат да лежат в основата на персистиращата постурално перцептуална замаяност.

Редица фактори могат да повишат риска от поява на PPPD, включително повишена тревожност или тревожни разстройства, депресивна симптоматика, перфекционизъм, склонност към хиперфокусиране върху телесни усещания, забавена или непълна вестибуларна компенсация след остро събитие и други.

Състоянието се среща по-често сред жени на възраст между 30 и 60 години.

Симптоми

Персистиращата постурално перцептуална замаяност се характеризира с хронични, флуктуиращи, но почти постоянни оплаквания, които значително влошават качеството на живот, въпреки липсата на обективни находки при изследванията.

Най-характерните прояви на състоянието включват:

• замаяност: постоянно или почти постоянно усещане за замаяност, която обикновено се описва като лекота или празнота в главата, чувство за люлеене или нестабилност
• нестабилност: налице е чувство за нестабилност при стоене и ходене, като пациентите често имат усещане, че ще залитнат или паднат, че подът се движи и тялото им не е стабилно в пространството
• влошаване при изправяне: налице е засилване на симптомите в изправено положение. Оплакванията са по-слаби в легнало положение и се влошават при продължително стоене, ходене, особено в открити пространства
• съпътстващи симптоми: освен основната замаяност, често се наблюдават и умора и лесно изтощаване, напрежение в областта на шията и раменете, главоболие, особено от тензионен тип, затруднена концентрация
• провокиращи фактори: типично за PPPD е ясната зависимост на симптомите от определени ситуации, включително визуални стимули, тълпи от хора, супермаркети и молове, движение на автомобили, работа пред компютър или телефон, активно или пасивно движение (въртене на главата, изкачване и слизане по стълби, пътуване с автомобил), стрес и емоционално напрежение

Важно в клиничното протичане на персистиращата постурално перцептуална замаяност е, че симптомите са персистиращи, а не пристъпни, липсват обективни неврологични дефицити, интензитетът варира, но рядко напълно изчезва.

Усложнения

Персистиращата постурално перцептуална замаяност рядко води до тежки соматични усложнения, но хроничният характер на симптомите може да предизвика значими вторични проблеми, които допълнително влошават състоянието на пациента:

• влошено качество на живот: постоянното усещане за замаяност и нестабилност често води до ограничаване на ежедневните дейности, затруднения при работа и шофиране, намалена физическа активност
• социална изолация: много пациенти развиват така наречената поведенческа адаптация чрез избягване, при която съзнателно или несъзнателно се ограничават ситуации, провокиращи симптомите, включително посещение на търговски центрове, използване на обществен транспорт, престой в претъпкани или шумни пространства
• психични усложнения: хроничната замаяност е тясно свързана с развитие или задълбочаване на тревожни разстройства, депресивни състояния, панически атаки, хипохондрия

Пациентите с PPPD често се налага да преминават през многократни образни и лабораторни изследвания, консултации с различни специалисти, продължителен или неадекватен медикаментозен прием, което от своя страна може да засили тревожността, да влоши протичането и цялостното им благосъстояние.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при персистиращата постурално перцептуална замаяност е предимно клинична и се базира на характерна анамнеза, типични симптоми и изключване на други органични причини за замаяност.

Според международно приетите критерии, за поставяне на диагнозата са необходими персистиращи симптоми на замаяност, нестабилност или нарушена пространствена ориентация за период от три или повече месеца, засилване на симптомите при изправено положение, активно или пасивно движение, клинично значимо функционално увреждане със затруднения в ежедневието, работата или социалните контакти и липса на друго заболяване, което да обясни по-добре симптомите.

Подробният разпит е ключов и често по-важен от апаратните изследвания. Типично пациентите съобщават за наличие на характерните за състоянието симптоми, които се влошават при излагане на съответните тригери.

Липсва специфичен тест за доказване на PPPD. Изследванията имат за цел изключване на органична патология, във връзка с което може да се наложи назначаване на ядрено-магнитен резонанс на главата, компютърна томография, вестибуларни тестове и други.

Диагнозата изисква разграничаване от други състояния, протичащи със замаяност, включително доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж, вестибуларна мигрена, болест на Мениер, ортостатична хипотония, неврологични заболявания, тревожни разстройства с вегетативни прояви.

Лечение

Лечението при персистираща постурално перцептуална замаяност е комплексно и строго индивидуализирано, като целта е прекъсване на порочния кръг между замаяност, тревожност и неадаптивен постурален контрол:

• обучение и информиране на пациента: първата и изключително важна стъпка в терапията е разясняване на функционалния характер на заболяването, уверяване, че не става дума за прогресиращо или животозастрашаващо състояние, разясняване на механизма на поддържане на симптомите
• вестибуларна рехабилитация: вестибуларната рехабилитация е основен стълб в лечението на PPPD и включва упражнения за баланс и координация, контролирана експозиция на движения и пози, адаптация към визуални стимули, като целта е възстановяване на нормалната сензорна интеграция и редуциране на свръхзависимостта от зрителната система
• психотерапия: когнитивно-поведенческата терапия има доказана ефективност при PPPD, особено при пациенти с изразена тревожност, избягващо поведение, страх от движение или падане. Терапията подпомага промяна на неадаптивните мисловни модели, намаляване на хиперфокуса върху телесните усещания, постепенно връщане към нормална активност
• медикаментозно лечение: медикаментите не са първа линия при всички пациенти, но могат да бъдат полезни при изразени и персистиращи симптоми, съпътстваща тревожност или депресия, като най-често използваните групи са селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин. Те повлияват както тревожността, така и централната обработка на сензорната информация

Поддържането на умерена физическа активност е от ключово значение, като много добре се отразяват редовно ходене, леки аеробни упражнения, избягване на продължително залежаване, както и редуциране на стреса, добър режим на сън, ограничаване на кофеин и алкохол.

Прогноза

Прогнозата при персистираща постурално перцептуална замаяност е благоприятна при навременно разпознаване и правилен терапевтичен подход. При комбиниране на вестибуларна рехабилитация, психотерапия и при необходимост подходящо медикаментозно лечение, при повечето пациенти се постига значително подобрение или пълно овладяване на симптомите. Забавянето на диагнозата и липсата на активна терапия могат да доведат до хронифициране и трайно влошаване на качеството на живот.

Изображения: freepik.com