Повишено ниво на адреналина

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Адреналин (епинефрин) е хормон, който се синтезира от надбъбречната медула. Произвежда се от тялото от тирозин, аминокиселина, намираща се в храната. Адреналинът се произвежда и при възбуждане на вегетативната нервна система (в синапсите на нервните влакна).

Адреналинът е хормон и невротрансмитер, който се произвежда в сърцевината на надбъбречната жлеза, а също така и от неврони на централната нервна система. Адреналинът има различни действия в зависимост от вида клетки, върху които той действа. Въпреки това, общият му ефект е да подготви тялото за реакция "борба" по време на стрес, тоест за енергично и/или внезапно действие.

Повишено ниво на адреналина: състояния, при които нивото на адреналин в организма се увеличава. Той е познат като хормон на стреса, тъй като се отделя в по-големи количества в стресови ситуации.

Повишеното ниво на адреналина може да се дължи на:

• Новообразувания - аденом на надбъбречната жлеза, феохромоцитом, рак на надбъбречната жлеза, новообразувание в кората на надбъбречната жлеза, надбъбречни инциденталоми.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хиперфункция на надбъбречните жлези.
• Психични и поведенчески разстройства - стрес, страх.
• Други - физически натоварвания.

По-чести причини

Основните причини за повишено ниво на адреналина са:

• стрес (обикновено краткотрайно повишаване)
• синдром на посттравматичен стрес
• феохромоцитом
• хипертонична криза
• остър инфаркт на миокарда
• рязко намаляване на нивата на кръвната захар (хипогликемия)

Стрес

От физиологична гледна точка адреналинът е биологично активно вещество, чието производство се увеличава няколко пъти, когато тялото изпитва стрес. Адреналинът се произвежда от надбъбречната кора. Но рецепторите за това вещество присъстват в цялото тяло.

Стресовите ситуации са неизменна част от живота на всеки човек. Те представляват неврохормонална реакция на организма към всякакви екстремни фактори – физически и психологически. Адреналинът присъства в тялото по всяко време, но нивото му зависи от интензивността на стреса.

Невинаги причината за повишаване на нивото на хормона е реална заплаха за живота. В някои случаи това явление е свързано с ежедневен стрес, например по време на интервю или по време на тест. Адреналин се освобождава и при екстремни дейности – скачане с парашут, каране на влакче. Някои хора обичат да усещат прилив на хормони, така че умишлено се занимават с екстремни спортове.

През целия ден хората са твърде заети или постоянно разсеяни, за да мислят за неща, които им причиняват много безпокойство или стрес. Следователно такива мисли в повечето случаи възникват през нощта или преди сън. Когато сте под силен стрес, има интензивно отделяне на хормони, което може да попречи на съня.

Синдром на посттравматичен стрес

При синдрома на посттравматичен стрес, след различни видове травми, се наблюдава повишаване на концентрацията на адреналин в кръвта дори при мисълта за преживяния стрес. Това е съпроводено с проблеми с концентрацията, безсъние, раздразнителност, апатия и нестабилност на емоционалното състояние.

Феохромоцитом

В някои случаи нивата на адреналин се повишават при доброкачествени или злокачествени тумори в надбъбречните жлези.

Феохромоцитомът е рядък тумор, произхождащ от хромафинови клетки в надбъбречната медула. Клиничните прояви на фетохромоцитомите са резултат от прекомерна секреция на катехоламини. Катехоламините са група от хормони и невротрансмитери, които са от решаващо значение за регулирането на хомеостазата и управлението на реакцията на тялото към стрес. Тези хормони се произвеждат предимно от надбъбречната жлеза и нервната тъкан, включително мозъка. Основните катехоламини са допамин, норепинефрин и епинефрин.

При феохромоцитома епизодите на хипертония често са пароксизмални и са свързани със симптоми като главоболие, тахикардия и изпотяване. Въпреки това, пациентите могат да имат и устойчива резистентна хипертония. Наличието на хипертония, която е резистентна на множество антихипертензивни терапии, трябва да повиши съмнение за феохромоцитом. Тежките епизоди на хипертония могат да бъдат предизвикани от антагонисти на допаминови рецептори, неселективни β-блокери, трициклични антидепресанти, кортикостероиди, симпатикомиметици и невромускулни средства. Симптомите могат да възникнат и по време на операция или въвеждане в анестезия.

Хипертонична криза

Силно повишеното кръвно налягане (равно на или по-високо от 180 mmHg систолно или 120 mmHg диастолно) се нарича хипертонична криза (понякога наричана злокачествена хипертония), поради високия риск от усложнения. Хората с кръвно налягане в този диапазон може да нямат симптоми, но са по-склонни да съобщават за главоболие (22% от случаите) и световъртеж. Други симптоми, придружаващи хипертонична криза, могат да включват влошаване на зрението поради ретинопатия, задух поради сърдечна недостатъчност или общо чувство на неразположение поради бъбречна недостатъчност.

Известно е, че повечето хора с хипертонична криза имат повишено кръвно налягане, но допълнителни причини може да са довели до внезапно покачване.

Периодичната повишена секреция на адреналин от надбъбречната медула повишава концентрацията на адреналин в симпатиковите нервни окончания. Това улеснява последващото освобождаване на норадреналин от тези нерви, което води до продължително повишаване на стимулацията на алфа-адренергичните рецептори и развитие на хипертония.

Остър инфаркт на миокарда

Миокарден инфаркт, наричан още коронарен инфаркт, е остро и животозастрашаващо събитие в резултат на сърдечно заболяване, при което коронарна артерия или един от нейните клонове се запушва или силно стеснява.

По-голямата част от инфарктите възникват в резултат на коронарна болест на сърцето (ИБС). Както всички остри коронарни синдроми, те почти винаги се причиняват от внезапно намаляване на кръвния поток в коронарна артерия, което се дължи на артериосклеротична съдова промяна с допълнителни кръвни съсиреци („коронарна тромбоза“) и може да бъде придружено от спазматично съдово свиване (коронарен спазъм).

Провокиращи фактори за инфаркт могат да бъдат внезапно натоварване и стресови ситуации със силни колебания в кръвното налягане. 40% от всички инфаркти се случват в ранните сутрешни часове (между 6 и 10 сутринта). Сърдечните удари се случват по-често в понеделник, отколкото през останалите дни от седмицата, дори сред пенсионерите след 60-годишна възраст.

Приносът на психосоциални фактори като депресия, тревожност, личност, характер, социална изолация и хроничен стрес за развитието на коронарна болест на сърцето е изследван от десетилетия без ясни резултати. Несъмнено влияние оказват нездравословното поведение, стресът, тютюнопушенето, преяждането и други. Активирането на тромбоцитите или невроендокринната система с освобождаване на хормони на стреса (кортизол, адреналин и норадреналин) с последиците от свиване на кръвоносните съдове, влошаване на свойствата на потока на кръвта и увеличаване на сърдечната честота и кръвното налягане, има допълнителни задействащи механизми.

Хипогликемия

Хипогликемия е спад на кръвната захар до нива под нормалното, обикновено под 70 mg/dL (3,9 mmol/L). Хипогликемията може да доведе до главоболие, умора, тромавост, проблеми с говоренето, объркване, ускорен пулс, изпотяване, треперене, нервност, глад, загуба на съзнание, гърчове или смърт. Симптомите обикновено се появяват бързо.

Най-честата причина за хипогликемия са лекарствата, използвани за лечение на диабет, като инсулин, сулфонилуреи и бигуаниди. Рискът е по-голям при диабетици, които са яли по-малко от обикновено, наскоро са спортували или са консумирали алкохол. Други причини за хипогликемия включват тежко заболяване, сепсис, бъбречна недостатъчност, чернодробно заболяване, хормонален дефицит, тумори като инсулиноми или не-В-клетъчни тумори, вродени грешки в метаболизма и няколко лекарства.

След като нивата на кръвната захар паднат под нормалните граници, се включат допълнителни защитни механизми, за да предотвратят хипогликемия. Панкреасът получава сигнал да освободи глюкагон, хормон, който увеличава производството на глюкоза от черния дроб и бъбреците и увеличава разграждането на мускулите и мазнините, за да осигури глюконеогенезата. Ако повишеният глюкагон не повиши нивата на кръвната захар до нормални, надбъбречните жлези освобождават адреналин. Адреналинът също така повишава глюконеогенезата и гликогенолизата, като същевременно намалява използването на глюкоза от органите, защитавайки снабдяването на мозъка с глюкоза.

Симптоми

Когато се освободи голямо количество адреналин, за тялото става много по-лесно да се справи със стреса. Но в някои случаи излишъкът от този хормон може да има отрицателно въздействие върху здравето. При повишено ниво на адреналина могат да се появят следните симптоми:

• слабост
• световъртеж
• тахикардия
• обща тревожност
• главоболие
• треперене на ръцете или краката
• повишено кръвно налягане
• сърцебиене
• недостиг на въздух
• изпотяване
• хипергликемия
• бледост

При систематично освобождаване на хормона човек става раздразнителен и неспокоен. Ето защо не трябва да се пренебрегват подобни симптоми, ако се появяват редовно. Това е причина да се обърнете към специалист.

Диагноза

В допълнение към пълна медицинска история и медицински преглед, диагностичните процедури за повишено ниво на адреналина могат да включват:

• специфични кръвни тестове за измерване на нивата на хормоните
• тестове за урина за измерване на нивата на хормоните
• радиологични тестове, като компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), ехография или рентгенография

Лечение

Лечението на повишено ниво на адреналина зависи от причината за появата му.

Заглавно изображение: CCO Public domain