Оток на роговицата

› Въведение

› По-чести причини

› Оток на роговицата след операция

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Оток на роговицата представлява състояние, характеризиращо се с набъбване, увеличаване размера и възпаление на външната прозрачна, фиброзна обвивка на окото, наречена роговица или корнея. В резултат роговицата губи своята прозрачност, удебелява се и се нарушава преминаването на светлината. Това води до различно степенно нарушение на зрението - замъглено зрение, отблясъци, повишена чувствителност към светлина и болка. Отокът на роговицата може да бъде проява на различни очни заболявания, както и да възникне вследствие на травми или хирургични интервенции.

Роговицата, наречена още корнея, е част от външната обвивка на очната ябълка. Тя представлява прозрачната предна част на окото и има ключова роля за пречупването и фокусирането на светлинните лъчи върху ретината. За да изпълнява тази функция, тя трябва да запази своята прозрачност и огледална повърхност. Това се осигурява основно от ендотелните клетки, които непрекъснато регулират количеството течност в роговичната тъкан. При нарушаване на този механизъм настъпва задържане на течности, което води до развитие на оток на роговицата.

» Повече информация по темата: Роговица 

Отокът на роговицата може да се дължи на:

• Болести на окото и придатъците му - синдром на Чандлър (Chandler's syndrome), дистрофия на роговицата, язва на роговицата, глаукома.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет, мукополизахаридози.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - травма на окото, изгаряния с киселини или основи, термично изгаряне, фотокератит, продължително носене на контактни лещи, оток след операция на окото, попадане на чуждо тяло в окото, странични ефекти на някои лекарствени медикаменти (траватан, лумиган, ксалатан).
• Инфекциозни и паразитни болести - бактериален или гъбичен кератит. 
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродена наследствена ендотелна дистрофия, вродена глаукома.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - хронично повишено вътреочно налягане

По-чести причини за възникване

Носене на контактни лещи

Продължителното или неправилно носене на контактни лещи може да бъде причина за развитие на оток на роговицата. Това се наблюдава най-често при носене на лещи за по-дълго от препоръчаното време, спане с контактни лещи, използване на неподходящ тип лещи или при недостатъчна хигиена. Контактната леща може да ограничи достъпа на кислород до роговицата, което води до хипоксия и нарушава нормалната функция на роговичния ендотел. 

» Повече информация по темата: Контактни лещи 

Чуждо тяло в окото

Попадането на чуждо тяло в окото е честа причина за развитие на локален или дифузен оток на роговицата. Най-често в окото попадат метални частици, прах, пясък, дървени стърготини или други малки чужди тела. Контактът с чуждото тяло води до механично увреждане на роговичния епител и предизвиква локална възпалителна реакция. Най-застрашени от попадане на чуждо тяло в окото са хората, работещи в строителството, металообработването, дървообработването и промишлеността. Попадане на чуждо тяло в окото се наблюдава особено при работа без използване на предпазни очила. 

Термично или химично изгаряне

Термичните и химичните изгаряния на окото са едни от най-тежките причини за развитие на оток на роговицата и могат да доведат до трайно увреждане на зрението. Термичните изгаряния възникват при контакт с горещи течности, пара, нагорещени предмети или открит пламък, докато химичните изгаряния се причиняват от киселини или основи. Особено опасни са алкалните вещества (основи), тъй като проникват бързо в дълбоките слоеве на окото и могат да разрушат роговичния ендотел и останалите очни структури. 

Глаукома 

Глаукомата представлява термин, характеризиращ група хронични очни заболявания, при които се наблюдава повишено вътреочно налягане. Това обикновено води до прогресивно увреждане на зрителния нерв и необратима загуба на зрението. Глаукомата е една от водещите причини за слепота в световен мащаб. Заболяването засяга предимно хора над 40-годишна възраст като рискът нараства с напредване на възрастта. 

» Повече информация по темата: Глаукома 

Ендотелна дистрофия на Фукс 

Ендотелната дистрофия на Фукс е една от най-честите причини за хроничен оток на роговицата при възрастни. Заболяването е наследствено и се характеризира с постепенно намаляване на броя и функцията на ендотелните клетки, които поддържат роговицата дехидратирана и прозрачна. Тъй като тези клетки практически не се възстановяват, с напредване на заболяването се натрупва течност в роговицата и се развива оток.

» Повече информация по темата: Дистрофия на Фукс

Оток на роговицата след операция 

Оток на роговицата се развива най-често след различни очни хирургични интервенции. Oтокът обикновено се проявява непосредствено след операцията и в повечето случаи се резорбира спонтанно в рамките на 2 до 4 седмици. Основният механизъм за възникване на следоперативен оток е увреждането на ендотелните клетки. Тези клетки образуват най-вътрешния слой на роговицата и за разлика от други клетки в организма, човешките роговични ендотелни клетки практически не се делят. При тяхното увреждане броят им намалява необратимо. Когато загубата надхвърли компенсаторния капацитет на останалите клетки, настъпва натрупване на течност в стромата и епитела на роговицата, което води до развитие на оток.

Най-често следоперативен роговичен оток се наблюдава при следните хирургични интервенции:

• Операция на катаракта
• Трансплантация на роговица
• Оперативно лечение при глаукома
• Витректомия (хирургично отстраняване на стъкловидното тяло)
• Имплантиране или подмяна на вътреочна леща
• Други хирургични интервенции в предния очен сегмент

Рискът от развитие на следоперативен оток е значително по-висок при някои хора. Най-важните рискови фактори включват:

• Ендотелна дистрофия на Фукс
• Напреднала възраст
• Ниска ендотелна клетъчна плътност
• Захарен диабет
• Предходни очни операции
• Глаукома (повишено вътреочно налягане)
• Травма на окото

Някои хора обикновено се оплакват от замъглено зрение непосредствено след операцията, повишена чувствителност към светлина, отблясъци и усещане за чуждо тяло. 

Симптоми

Симптомите при оток на роговицата зависят от причината, тежестта и продължителността на състоянието. В ранните стадии оплакванията могат да бъдат леки и да се проявяват само сутрин, когато роговицата естествено задържа повече течност по време на сън. С прогресиране на отока зрителните нарушения и дискомфортът се засилват, а при тежки случаи може да се развият болезнени промени по повърхността на роговицата. Симптомите най-често включват:

• Замъглено зрение
• Намалена зрителна острота
• Повишена чувствителност към светлина (фотофобия)
• Усещане за чуждо тяло в окото
• Болка в окото 
• Усилено сълзотечение 
• Зачервяване на окото
• Усещане за парене или дразнене

Поставяне на диагноза

При поява на симптоми като замъглено зрение, болка, зачервяване или чувствителност към светлина е важно човек да се обърне към офталмолог (очен лекар). Ранното поставяне на диагнозата е от съществено значение, тъй като отокът на роговицата може да бъде признак на различни очни заболявания, някои от които изискват спешно лечение. По време на прегледа лекарят ще разпита за оплакванията, предходни очни операции, травми, носене на контактни лещи и наличие на придружаващи заболявания.

За поставяне на диагнозата най-често се използват следните изследвания:

• Биомикроскопия (преглед със срязана лампа) - Позволява на офталмолога да огледа подробно роговицата и да установи наличието и степента на отока.
• Пахиметрия - Измерва дебелината на роговицата. При наличие на оток тя обикновено е увеличена.
• Спекуларна микроскопия - Оценява броя и състоянието на ендотелните клетки, които са отговорни за поддържането на прозрачността на роговицата. 
• Измерване на вътреочното налягане - Помага да се установи дали глаукома или повишено вътреочно налягане са причина за отока.
• Изследване на зрителната острота - Определя до каква степен е засегнато зрението и служи за проследяване на състоянието по време на лечението.

Лечение 

Лечението на отока на роговицата зависи от причината, която го е предизвикала, както и от тежестта на състоянието. В някои случаи отокът е временен и отзвучава след лечение на основния проблем, докато при по-тежки увреждания може да се наложи хирургична намеса. Целта на лечението е да се възстанови прозрачността на роговицата, да се подобри зрението и да се предотвратят трайни увреждания.

Усложнения

Ако не бъде диагностициран и лекуван навреме, отокът на роговицата може да доведе до редица усложнения, някои от които причиняват трайно увреждане на зрението. Рискът от усложнения зависи от причината за отока, неговата тежест и продължителност, както и от това колко бързо е започнато лечението. Някои от усложненията включват:

• Трайно намаляване на зрителната острота: Продължителният оток нарушава прозрачността на роговицата и може да доведе до необратимо влошаване на зрението.
• Булозна кератопатия: Образуват се мехурчета (були) по повърхността на роговицата, които могат да се разкъсат и да причинят силна болка.
• Роговични белези: След тежък или продължителен оток могат да останат белези, които трайно нарушават прозрачността на роговицата.
• Инфекции на роговицата: Увредената повърхност на роговицата е по-податлива на развитие на бактериални, вирусни или гъбични инфекции.
• Хронична ендотелна недостатъчност: При необратимо увреждане на ендотелните клетки роговицата губи способността си да поддържа нормалното си водно съдържание, което води до постоянен оток.
• Необходимост от трансплантация на роговица: При тежки и необратими случаи единственият начин за възстановяване на прозрачността на роговицата и подобряване на зрението може да бъде хирургична трансплантация.

Изображения: magnific.com