Мозъчна атрофия

Мозъчна атрофия: състояние, което се характеризира със загуба на мозъчни клетки или нарушаване на връзките между тях. Прогнозата за пациенти с това състояние варира в зависимост от вида на атрофията, местоположението и причината. Често се появява спад в мозъчната функция, който с течение на времето прогресира. Атрофията на мозъка включва загуба на мозъчна тъкан, а загубата на неврони е изключително сериозна, тъй като това води до различни неврологични и когнитивни проблеми.

Атрофията може да засегне различни части от мозъка – в зависимост от това бива фокална (засяга определени части от мозъка) и генерализирана (засяга целия мозък).

При фокалната мозъчна атрофия, щетите са концентрирани в определена част от мозъка, което означава, че функциите на областта, за която тази част от мозъка отговаря се нарушат. Генерализираната мозъчна атрофия, както стана ясно обхваща целия мозък и може да бъде свързана с редица проблеми.

Симптоми

Признаците при мозъчна атрофия варират в зависимост от това кой регион в мозъка е засегнат и каква е тежестта на състоянието. Проявяват се:

• деменция – загуба на памет, учене, абстрактно мислене и изпълнителни функции като планиране и организиране;
• припадъци – необичайна електрическа активност в мозъка, която причинява неволеви повтарящи се движения, конвулсии и понякога загуба на съзнание;
• афазия – термин в медицината, с който се означава способността на човек да общува. Някои видове афазия могат да засегнат говора и разбирането на речта, а други способността на човек на чете и пише.
• мускулна скованост, бавни движения, тремор

Мозъчната атрофия може да се дължи на:

• Болести на нервната система - болестта на Алцхаймер (Alzheimer's disease), енцефалит, болест на Пик (Pick's disease), болест на Паркинсон (Parkinson's disease), церебрална парализа, болест на Хънтингтън (Huntington's disease), хидроцефалия (атрофия на мозъка ако не се лекува), множествена склероза.
• Инфекциозни и паразитни болести - невросифилис, СПИН, инфекциозен енцефалит.
• Болести на органите на кръвообращението - артериосклероза, инсулт.
• Болести на окото и придатъците му - синдром на Кърнс-Сейър (Kearns-Sayre syndrome).
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата болестта на Краб (Krabbe desease), левкодистрофия.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - акрофациална дизостоза.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - атаксия, нормално в процеса на стареене.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини – травматично мозъчно увреждане.
• Новообразувания – тумор в мозъка.

По-чести причини за мозъчна атрофия

Мозъчно увреждане

В някои случаи мозъчната атрофия възниква поради внезапно увреждане на мозъка, като удар, травма на главата, инсулт или мозъчен тумор. Тези причини се различават от дегенеративно неврологично заболяване, тъй като не се дължат на прогресивно увреждане.

Прогресивни заболявания

Редица неврологични синдроми се характеризират се дегенерация на определени клетки в мозъка. Болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер са сред най-известните невродегенеративни състояния. Не е ясно защо се развиват – предположенията са генетични фактори и фактори на околната среда.

Понякога придобито състояние, като СПИН, може да бъде свързано с церебрална атрофия и дегенеративна деменция. А синдромът на Вернике-Корсаков може да причини прогресивна мозъчна атрофия и промени в поведението във връзка със злоупотребата с алкохол.

Диагноза и прогноза

Обикновено церебралната атрофия се идентифицира с изследвания, които изобразяват мозъка. Те включват компютъризирана томография, ядреномагнитен резонанс, позитронно-емисионна томография или еднофотонна емисионна компютърна томография.
Прогнозата зависи от местоположението, степента на увреждане и състоянието, което причинява мозъчната атрофия.

Промени в начина на живот

Физическото натоварване, диета с нисък холестерол, контрол на кръвната захар и поддържането на здравословно тегло, може да предотвратят или намалят скоростта на церебралната атрофия.

Трансмазнините, имат вредно въздействие върху организма и могат да увеличат риска от инсулт. Следователно избягването им може да намали риска от инсулт и последваща мозъчна атрофия.

Важно е да контролирате стреса! Той е свързан със състояния като хипертония, сърдечни заболявания и инсулт - всичко това води до съдова деменция. Освен това започват да се оформят теории и доказателства към тях, че стресът може да доведе и до деменция.

Допълнителни материали по темата:

• "Атрофия на мозъка";
• "Ограничена атрофия на главния мозък МКБ G31.0".