Мозъчна атрофия

› Въведение

› Какво представлява

› Видове

› На какво може да се дължи

› По-чести причини за мозъчна атрофия

› Кой е изложен на риск от мозъчна атрофия

› Симптоми на мозъчна атрофия

› Кога трябва да посетите лекар

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Може ли мозъчната атрофия да бъде предотвратена

Въведение

Мозъчната атрофия (церебрална атрофия) представлява загуба на неврони и на връзки между тях. Причинява се от различни състояния, включително невродегенеративни състояния, травма и инфекциозни заболявания. Симптомите и тежестта на мозъчната атрофия зависят от конкретното заболяване и от мястото на увреждането. Лечението се състои в овладяване на подлежащото заболяване.

Какво представлява?

Мозъчната атрофия представлява състояние, което се характеризира със загуба на мозъчни клетки или нарушаване на връзките между тях. Може да доведе до намаляване на общия размер на мозъка или на определени негови части, като засяга различни мозъчни процеси в зависимост от засегнатите зони. Тази загуба на мозъчна тъкан може да причини разнообразни когнитивни, двигателни и функционални нарушения - проблеми с мисленето, паметта и изпълнението на ежедневни задачи. Колкото по-значителна е загубата, толкова по-тежки са нарушенията.

Известна степен на свиване на мозъка се случва естествено с динамичния процес на стареене. Структурните промени продължават през зрялата възраст, тъй като свиването на мозъка започва след 35-годишна възраст, със скорост от 0,2% годишно. Скоростта на този процес се ускорява, когато индивидите достигнат 70-годишна възраст. До 90-годишна възраст човешкият мозък ще е претърпял 15% загуба на първоначалното си пиково тегло.

Церебралната атрофия е често срещана характеристика на много от заболяванията, които засягат мозъка. Това не е заболяване, а по-скоро признак на едно или повече заболявания или биологични процеси. Много заболявания, които причиняват мозъчна атрофия, са свързани с деменция, гърчове и група езикови нарушения, наречени афазии.

Деменцията се характеризира с прогресивно увреждане на паметта и интелектуалните функции, което е достатъчно тежко, за да повлияе на социалните и работните умения. Паметта, ориентацията, абстракцията, способността за учене, визуално-пространственото възприятие и висшите изпълнителни функции като планиране, организиране и подреждане също могат да бъдат нарушени.

Припадъците могат да приемат различни форми, проявяващи се като дезориентация, странни повтарящи се движения, загуба на съзнание или конвулсии. Афазиите са група от разстройства, характеризиращи се с нарушения в говоренето и разбирането на езика.

Мозъчната атрофия може да се класифицира в две основни категории: генерализирана и фокална атрофия. Генерализираната атрофия се проявява в целия мозък, докато фокалната атрофия засяга клетки на определено място. Ако са засегнати мозъчните полукълба (двата лоба на мозъка, които образуват главния мозък), могат да бъдат нарушени съзнателното мислене и волевите процеси.

Прогнозата за пациенти с това състояние варира в зависимост от вида на атрофията, местоположението и причината. Често се появява спад в мозъчната функция, който с течение на времето прогресира. Атрофията на мозъка включва загуба на мозъчна тъкан, а загубата на неврони е изключително сериозна, тъй като това води до различни неврологични и когнитивни проблеми.

Видове

Мозъчната атрофия се класифицира в две категории.

Според засегнатата област на мозъка церебралната атрофия бива:

• генерализирана
• фокална

При фокалната мозъчна атрофия увреждането засяга една определена зона на мозъка, което означава, че функциите на областта, за която тази част от мозъка отговаря, се нарушават. Генерализираната мозъчна атрофия засяга целия мозък и може да бъде свързана с редица проблеми.

Според разпределената зона на загуба на обем мозъчната атрофия бива:

• централна
• кортикална

При централната атрофия се установява, че загубата на обем на бялото вещество е по-голяма от тази на сивото вещество, а обратното се наблюдава при кортикалната атрофия.

Съществува и мозъчна хемиатрофия, при която загубата на обем обхваща едното полукълбо.

На какво може да се дължи?

Мозъчната атрофия може да се дължи на:

• Болести на нервната система - болестта на Алцхаймер (Alzheimer's disease), енцефалит, болест на Пик, болест на Паркинсон, церебрална парализа, болест на Хънтингтън, хидроцефалия, множествена склероза.
• Инфекциозни и паразитни болести - невросифилис, СПИН, инфекциозен енцефалит.
• Болести на органите на кръвообращението - артериосклероза, инсулт.
• Болести на окото и придатъците му - синдром на Кърнс-Сейър.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - болест на Крабе, левкодистрофия.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - акрофациална дизостоза.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - атаксия, нормално в процеса на стареене.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травматично мозъчно увреждане.
• Новообразувания - тумор в мозъка.

По-чести причини за мозъчна атрофия

Невродегенеративни заболявания

Някои невродегенеративни състояния, като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, фронтотемпоралната деменция и болестта на Хънтингтън, могат да доведат до ускорена мозъчна атрофия. Тези заболявания се характеризират с прогресираща дегенерация на определени зони в мозъка, което води до по-бърза и изразена загуба на мозъчна тъкан.

С напредването на заболяването загубата на неврони води до намаляване на мозъчния обем и постепенно влошаване на паметта, мисленето, движението или поведението.

Травматично мозъчно увреждане

Сериозните черепно-мозъчни травми могат да доведат до трайно увреждане на нервните клетки и техните връзки.

Тежките травми на главата, като например получените при злополуки или падане, могат да причинят непосредствено и локализирано увреждане на мозъка, което с течение на времето води до развитие на мозъчна атрофия.

В зависимост от тежестта и локализацията на травмата по-късно може да се установи локална или по-разпространена атрофия. Рискът се определя от фактори като тежестта на травмата, наличие на мозъчен кръвоизлив, продължителност на загубата на съзнание, увреждане на бялото мозъчно вещество, повторни травми.

Повече информация може да прочетете тук:

» Последици от травми на главата МКБ T90

Съдови заболявания

Заболявания, засягащи кръвоносните съдове - като инсулт, високо кръвно налягане и атеросклероза - могат да нарушат кръвоснабдяването на мозъка и да допринесат за развитието на мозъчна атрофия.

При исхемичен или хеморагичен инсулт част от мозъчните клетки може да бъде необратимо увредена поради прекъсване на кръвоснабдяването или кръвоизлив. След острото увреждане засегнатата област може постепенно да загуби обем и да се развие фокална атрофия.

Високото кръвно налягане, диабетът, високият холестерол и други съдови рискови фактори са свързани с мозъчно-съдови промени и могат да допринесат за когнитивен спад и промени в мозъчната структура.

Инфекции на мозъка

Инфекциозните заболявания на централната нервна система могат да причинят възпаление и увреждане на нервната тъкан. Сред възможните причини са енцефалит, HIV инфекция и свързани неврологични усложнения, невросифилис, някои други вирусни, бактериални или паразитни инфекции.

Степента на увреждането зависи от вида на инфекцията, тежестта и продължителността на възпалението, както и от това колко бързо е започнато подходящо лечение.

Автоимунни и възпалителни заболявания

Автоимунните и възпалителни заболявания причиняват мозъчна атрофия, когато персистираща имунна активност и провъзпалителни цитокини увреждат кръвно-мозъчната бариера, активират централните мозъчни клетки и водят до прогресивна невронална и синаптична загуба.

Множествената склероза е възпалително и демиелинизиращо заболяване на централната нервна система. Възможни са не само лезии на бялото вещество, но и загуба на нервна тъкан и мозъчна атрофия.

Автоимунният енцефалит - състояние, предизвикано от антитела, насочени към невронните рецептори - причинява тежко локализирано възпаление, водещо до значителна фокална атрофия в хипокампуса, темпоралните лобове и малкия мозък.

При първичен васкулит на централната нервна система възпалението, ограничено до кръвоносните съдове на мозъка и гръбначния мозък, ограничава кръвния поток, което води до локализирани микроинсулти и вторична тъканна атрофия.

Злоупотреба с алкохол и други вещества

Хроничната консумация на алкохол и злоупотребата с определени вещества (например наркотици) могат да окажат пагубно въздействие върху мозъка, водещо до развитие на мозъчна атрофия.

При алкохола особено значение имат продължителността и количеството на употребата, хранителните дефицити, чернодробното увреждане, повтарящите се интоксикации и абстиненции, травмите и епизодите на хипоксия. Продължителната тежка употреба на алкохол може да доведе до намаляване на мозъчния обем. Това понякога се нарича алкохол-свързано мозъчно увреждане.

Злоупотребата с наркотични вещества може да бъде причина за мозъчно увреждане и последваща мозъчна атрофия чрез директно токсично действие върху нервните клетки. Някои вещества могат да предизвикат хипоксия, съдови инциденти, гърчове или тежки метаболитни нарушения, които допълнително увреждат мозъчната тъкан. Продължителната употреба на определени наркотици може да доведе до промени в мозъчния обем, бялото вещество и различни структури на мозъка. Степента на увреждането зависи от вида на веществото, количеството и продължителността на употребата, както и от наличието на други рискови фактори.

Хранителни дефицити

Мозъкът се нуждае от постоянен прием на енергия, белтъци, витамини и други хранителни вещества. Хранителните дефицити могат да доведат до мозъчно увреждане и в някои случаи до последваща мозъчна атрофия, особено при тежко и продължително недохранване.

Недостигът на витамини от група B, най-вече на тиамин (витамин B1), може да наруши енергийния метаболизъм на нервните клетки и да причини значими неврологични увреждания. Дефицитът на витамин B12, фолат и други важни хранителни вещества също може да допринесе за нарушения във функцията на нервната система и когнитивните способности. Рискът е по-висок при продължително недохранване, тежки стомашно-чревни заболявания, нарушения в усвояването на хранителни вещества и хронична злоупотреба с алкохол.

Кой е изложен на риск от мозъчна атрофия?

Някои фактори могат да повишат вероятността от развитие на мозъчна атрофия, като:

• Напреднала възраст
• Фамилна анамнеза за генетични заболявания, като болестта на Хънтингтън.
• Фамилна анамнеза за неврологични заболявания, като болестта на Алцхаймер
• Травма на главата или мозъка
• Прекомерна консумация на алкохол
• Тютюнопушене

Симптоми на мозъчна атрофия

Симптомите на церебрална атрофия могат да варират и зависят от степента и местоположението на загубата на мозъчна тъкан. Някои често срещани симптоми на мозъчна атрофия включват:

• Когнитивно увреждане: Трудности с паметта, решаването на проблеми, вземането на решения и други когнитивни функции могат да бъдат отличителен белег на мозъчната атрофия. Чест признак е деменцията - загуба на памет, учене, абстрактно мислене и изпълнителни функции като планиране и организиране.
• Моторна дисфункция: Церебралната атрофия може да засегне двигателните региони на мозъка, което води до трудности с координацията, баланса и движението, например нарушено равновесие, нестабилна походка или липса на координация.
• Промени в личността и поведението: Мозъчната атрофия може също да засегне емоционалните и поведенчески центрове на мозъка, което води до промени в личността, настроението и социалните взаимодействия, например повишена тревожност, депресия, апатия.
• Трудности с езика и комуникацията: Церебралната атрофия може да засегне езиковите центрове на мозъка, което води до проблеми с речта, разбирането и комуникацията. Езиковите проблеми (афазия) могат да включват затруднения при говорене, писане или разбиране на думи. 
• Сензорни и перцептивни промени: В зависимост от засегнатите региони на мозъка, хората с мозъчна атрофия могат да изпитат промени в сетивата си, като зрение, слух или допир.
• Припадъци: Мозъчната атрофия може да доведе до необичайна електрическа активност в мозъка, която причинява неволеви повтарящи се движения, конвулсии и понякога загуба на съзнание.

Кога трябва да посетите лекар?

Важно е да потърсите медицинска помощ, ако Вие или Ваш близък изпитвате някакви симптоми на мозъчна атрофия, като:

• Когнитивно увреждане, включително затруднена концентрация, объркване или загуба на паметта
• Промени в настроението или личността
• Затруднено равновесие, координация или мобилност
• Неясен говор или затруднено преглъщане
• Упорито главоболие или световъртеж

Диагноза

Изображение: V. Velickaite, V. Giedraitis, K. Ström, I. Alafuzoff, H. Zetterberg, L. Lannfelt, L. Kilander, E-M. Larsson and M. Ingelsson, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Диагностицирането на мозъчната атрофия включва комбинация от медицинска анамнеза, физикален преглед и различни диагностични тестове. Някои от често използваните методи за диагностициране на мозъчна атрофия са:

• Образни изследвания: Образните процедури, като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, могат да предоставят подробни изображения на мозъка и да помогнат за идентифициране на области на атрофия. Тези изследвания могат също да помогнат за изключване на други потенциални причини за загуба на мозъчна тъкан, като тумори или инсулт.
• Невропсихологично изследване: Специализираните когнитивни и поведенчески оценки могат да помогнат за оценка на когнитивното, двигателното и емоционалното функциониране на индивида, предоставяйки ценна информация за степента и въздействието на церебралната атрофия.
• Анализ на гръбначномозъчна течност: В някои случаи лекарите могат да извършат лумбална пункция (гръбначномозъчна пункция), за да съберат малка проба от цереброспиналната течност, която може да бъде анализирана за биомаркери, които могат да показват наличието на подлежащи неврологични състояния, допринасящи за церебралната атрофия.
• Кръвни изследвания: Някои кръвни тестове могат да помогнат за идентифициране на потенциални подлежащи причини за церебрална атрофия, като хранителни дефицити или съдови състояния.
• Генетично изследване: В някои случаи лекарите могат да препоръчат генетично изследване, за да открият всички подлежащи генетични фактори, които могат да причинят развитието на мозъчна атрофия.

Лечение

Няма едно единствено лечение за мозъчна атрофия, тъй като тя може да е признак на едно или повече заболявания. По-скоро лекарят приспособява лечението с цел контрол на симптомите на подлежащото заболяване.

Мозъчната атрофия може да бъде трудна за контрол, тъй като потенциалните подлежащи причини могат да бъдат сложни и разнообразни. Няколко подхода за лечение обаче могат да помогнат за забавяне на прогресията на състоянието и подобряване на цялостната мозъчна функция, като:

• Лекарства: В зависимост от подлежащата причина за мозъчна атрофия, лекарят може да предпише лекарства за справяне със специфични симптоми или насочени към подлежащото състояние.
• Когнитивно-стимулираща терапия: Редовното занимание с умствено стимулиращи дейности, като пъзели, кръстословици или усвояване на ново умение, може да помогне за поддържане и дори подобряване на когнитивната функция при хора с мозъчна атрофия. Тази терапия може да активира и укрепи невронните пътища, потенциално забавяйки скоростта на загуба на мозъчни клетки.
• Физически упражнения: Редовната физическа активност може да повлияе положително на здравето на мозъка, намалявайки риска от церебрална атрофия. Аеробните упражнения, по-специално, могат да помогнат за подобряване на кръвообращението към мозъка и да стимулират растежа на нови мозъчни клетки.
• Диетични промени: Някои промени в храненето могат да подкрепят здравето на мозъка и да забавят прогресията на мозъчната атрофия. Те включват консумация на хранителни продукти, богати на антиоксиданти, омега-3 мастни киселини и други хранителни вещества, и ограничаване на храни, богати на трансмазнини.
• Промени в начина на живот: Различни фактори, свързани с начина на живот, като стрес, качество на съня и социална ангажираност, могат да повлияят на здравето на мозъка. Прилагането на техники за намаляване на стреса, подобряването на навиците за сън и участието в социални дейности могат да смекчат ефектите от мозъчната атрофия.
• Допълнителни терапии: При някои хора допълнителните терапии, като акупунктура, медитация или практики, базирани на осъзнатост, могат да помогнат за овладяване на симптомите на мозъчна атрофия и да подобрят цялостната мозъчна функция.

Прогноза

Прогнозата зависи от местоположението, степента на увреждане и състоянието, което причинява мозъчната атрофия.

Мозъчната атрофия обикновено е необратима. Веднъж настъпили, уврежданията не могат да бъдат поправени.

Въпреки това, в сътрудничество с медицинските специалисти, е възможно овладяване или контрол на подлежащото заболяване и евентуално компенсиране на част от симптомите за по-пълноценен живот.

Може ли мозъчната атрофия да бъде предотвратена?

Известна степен на промяна в обема на мозъка е нормална при остаряването.

Въпреки че няма гарантиран начин за предотвратяване на мозъчна атрофия, има няколко фактора, свързани с начина на живот, които могат да помогнат за намаляване на риска или забавяне на прогресията на състоянието:

• Поддържане на здравословен начин на живот: Прием на балансирана диета, редовните упражнения,  техниките за управление на стреса, осигуряване на достатъчно сън могат да допринесат за по-здрав мозък и по-нисък риск от мозъчна атрофия.
• Когнитивна стимулация: Умствено стимулиращите дейности могат да помогнат за поддържане на когнитивната функция и намаляване на риска от мозъчна атрофия. Те могат да включват изучаване на нов език или инструмент, играене на стратегически игри или четене.
• Контрол върху подлежащите здравословни проблеми: Системни заболявания като хипертония, диабет, депресия и високи нива на холестерол могат да увеличат риска от мозъчна атрофия. Търсенето на лечение и контролът на тези заболявания може да помогне за смекчаване на риска.
• Избягване на вредни вещества: Прекомерната консумация на алкохол и тютюнопушенето са свързани с повишен риск от мозъчна атрофия. Избягването на тези вещества може да помогне за защита на здравето на мозъка.
• Редовни прегледи: Рутинните медицински прегледи и скринингови изследвания могат да помогнат за идентифициране на ранни признаци на мозъчна атрофия или подлежащи заболявания, които могат да допринесат за състоянието. Ранната интервенция може да бъде от решаващо значение за забавяне на прогресията на мозъчната атрофия.

Допълнителни материали по темата:

» Атрофия на мозъка

» Ограничена атрофия на главния мозък МКБ G31.0

Заглавно изображение: Public domain, via Wikimedia Commons

Изображения: magnific.com