Дисплазия на бъбреците

Дисплазия на бъбреците: вродено състояние, при което настъпва нарушение при формирането на единия или и двата бъбрека и нормалната бъбречна тъкан се заменя с мехурчета, изпълнени с течност (кисти). При засягане на единия бъбрек новороденото може да расте нормално, с наличие на леки симптоми. При двустранна бъбречна дисплазия често настъпва смърт още през ембрионалния период, а ако бебето се роди, то се нуждае от диализа и бъбречна трансплантация, за да оцелее. Симптомите и усложненията на дисплазия на бъбреците може да включват инфекции на пикочните пътища, високо кръвно налягане, бъбречна недостатъчност и други.

Дисплазия на бъбреците се развива в резултат на слабо или непълно развитие на бъбречните тубули, които служат за събиране на урината от бъбрека и провеждането й през уретерите до пикочния мехур. В резултат на това урината се натрупва в бъбрека и образува кисти.

Дисплазия на бъбреците може да се причини от генетични фактори, прием на някои лекарства и вещества през бременността (АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери на ангиотензин-конвертиращия ензим, кокаин), генетични синдроми, тризомия 9, хидронефроза, синдром на Барайтсър-Родек-Гарнър (Baraitser-Rodeck-Garner), Kudo Tamura Fuse синдром, синдром на Marden-Walker; 46, XX хромозома 7 делеция p13-p21 и други.

46, XX хромозома 7 делеция p13-p21 е хромозомно нарушение, включващо откъсване на малка част от хромозома 7, което причинява различни увреждания и дефекти като бъбречна дисплазия, предсърдни септални дефекти, аномалии във формата на главата, изоставане в психомоторното развитие, церебрална пареза, увеличен клитор, епилепсия и други.