Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Вирусология Вирус на беса

Вирус на беса (Rabies virus)

Вирус на беса (Rabies virus) - изображение

Обща характеристика

Семейство Rhabdoviridae включва шест рода - везикуловирус, лиза вирус, ефермервирус, норвирхабдовирус, цитохебдовирус и нуклеорабидовирус. Два от вирусите заразяват човека - вирусът на беса (RABV) и вирусът на везикулозния стоматит (VSV.). Тези два вируса са съответно в родовете на лизавирус и везикуловирус.

Вирусът на беса принадлежи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus и причинява заболяването бяс. Бесът (Rabis) е остро инфекциозно заболяване на централната нервна система, поразяващо човека и топлокръвните животни.

Още от древността е известно, че вирусът на беса може да бъде предаден чрез ухапване от животни. Заболяването е споменато в няколко древни литературни произведения като книгата на Аристотел (300BC), която отбелязва беса като едно от болестите, които засягат кучетата и всяко животно, което кучето ухапе. През първи век Целс подробно описва клиниката на заболяването. Луи Пастьор и Емил Руук - разработват първата ваксина срещу бяс през 1885 г. Тази ваксина е използвана за пръв път на човек на 6 юли 1885 г.- на деветгодишния Йозеф Мейстер. Тяхната ваксина се е състояла от проба на вируса, събрана от заразени (и задължително мъртви) зайци, който бил отслабен поради факта, че събраните проби били подложени на изсушаване за 5 до 10 дни. Подобрен вариант на ваксината е направен през 1908 г.

Структура и култивиране

Вирусът на беса притежава пръчковидна или куршумообразна форма и е с размери от 80 nm в диаметър и дължина от 200 nm. Съдържа едноверижен РНК геном и има спираловиден тип симетрия. Нуклеокапсидът е обвит с двойна мембрана. В обвивката на вируса се съдържат белтъци, въглехидрати и липиди.

Вирусът е патогенен за всички топлокръвни животни. Култивирането му се извършва в клетъчни култури и диплоидни клетъчни щамове от опитни животни.

Епидемиология

rabiesИзточник на беса са болните животни, а предаването на инфекцията се осъществява главно със слюнката чрез ухапване. Заразяване е възможно и при попадане на слюнка върху наранена кожа. В световен мащаб оценките сочат, че човешката смъртност е най-висока в Азия, като най-високата честота и смъртни случаи са докладвани в Индия.

От въвеждането на ваксината насам броят на смъртните случаи от бяс продължава да намалява всяка година. Навсякъде по света повече от 15 милиона души се ваксинират, след като са били ухапани от животни, за които се предполага, че носят вируса на бяс, което се очаква да спаси стотици хиляди човешки животи всяка година. Болестта е по-разпространена в развиващия се свят, отколкото в индустриализираните страни. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че бесът е причина за 35 000-50 000 смъртни случая годишно в световен мащаб. Неваксинираните кучета са основният резервоар за бяс.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационен период

Инфектираният индивид остава безсимптомен през този период. Средната продължителност на инкубацията е 20-90 дни. Рядко се съобщава инкубация от 7-19 дни. В над 90% от случаите инкубацията е с продължителност по-малко от 1 година. Пациентите може да не помнят експозицията поради продължителния инкубационен период. Инкубационният период е по-кратък от 50 дни, ако пациентът е ухапан по главата или шията. При човек с драскотина на ръката развитието на симптоми може да отнеме повече време, отколкото ако е получил ухапване. Вирусът на бяс е сегрегиран от имунната система през този период и не се наблюдава антитяло отговор.

От входната врата вирусът достига ЦНС по хода на периферните нерви, от там по nervus facialis достига до слюнчените жлези и се отделя чрез слюнката. Наблюдават се три стадия на развитие:

  1. Продромален стадий;
  2. Стадий на възбуда;
  3. Паралитичен стадий.

Продромален стадий

Продължителността на този период е 1-3 денонощия. Появяват се неспецифични симптоми и признаци. Паренето или мравучкането на мястото на ухапването са характерни за този период. Симптомите на продромалния стадий биват:

  • безпокойство;
  • главоболие;
  • втрисане;
  • гадене;
  • загуба на апетит;
  • възбуда;
  • безсъние.

Остър неврологичен период

Този период е свързан с обективни признаци на развитие на болестта. Продължителността е 2-7 дни. Симптомите включват мускулни фасцикулации, повишена възбудимост на гълтателната и дихателната мускулатура. Спазмите на гълтателната мускулатура правят гълтателнето невъзможно, от тук произлиза хидрофобията, при която опитът за пиене предизвиква гърчове на гълтателната мускулатура. Сетивността на болния е повишена, наблюдават се фотофобия и аерофобия.

Паралитичен стадий

През този период може да се развие буйната формата на бяс. Пациентите развиват:

  • възбуда;
  • хиперактивност;
  • безпокойство;
  • хапане;
  • объркване;
  • халюцинации.

След няколко часа до дни, състоянието става епизодично. Може да възникнат гърчове. Тази фаза може да завърши със сърдечно- респираторен арест или да прогресира до парализа.

Друга форма на болестта е паралитичният бяс. Парализата възниква от самото начало, а треската и главоболието са силно изразени. Комата възниква до 10 дни след началото на заболяването и е с различна продължителност.

Микробиологична диагностика

Диагностиката на бяс се осъществява в специализирани лаборатории, изследват се:

  • мозъчна тъкан;
  • слюнка;
  • храчки;
  • ликвор;
  • урина;
  • фецес.

Съществуват различни тестове за бяс. При наличие на бяс, в натривки от мозъчна тъкан микроскопски се доказват телцата на Бабеш-Негри, които представляват сферични или продълговати цитоплазмени включения. След оцветяването им по метода на Селерс телцата се оцветяват в яркочервено. Провеждат се и биологични проби върху опитни животни, но най-бързият и точен метод е имунофлуоресценцията.

Специфична профилактика и имунитет

Най-сигурното профилактично средство е противобясната ваксина. В България се използва пречистена лиофилизирана ваксина. При случай на ухапване ваксината се прилага заедно с човешки антирабичен гама-глобулин. Антителата у имунизираните се образуват на 14-15 ден от имунизацията, достигат своя максимум около 40 ден, след което понижават своите стойности и се съхраняват с години. В случай на повторно ухапване се провежда нов курс на имунизация.

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.news-medical.net/health/Rabies-Epidemiology.aspx
https://emedicine.medscape.com/article/220967-clinical
https://www.medicinenet.com/rabies_virus/article.htm

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияХранене при...СнимкиНовиниИсторияМедицински изследванияБотаника