Нефролитотомия

› Въведение

› Показания за нефролитотомия

› Как се извършва нефролитотомия?

› Рискове и усложнения

› Възстановяване след нефролитотомия

Нефролитотомията, особено перкутанната нефролитотомия (PCNL), е високоефективна процедура за отстраняване на големи или сложни камъни в бъбреците. Въпреки че носи определени рискове, ползите, като предотвратяване на по-нататъшно увреждане на бъбреците и облекчаване на болката, често надвишават потенциалните усложнения. При пациенти страдащи от камъни в бъбреците, силна болка или усложнения, нефролитотомията е един от основните методи на лечение. При избора на този метод се определя най-добрия вариант за лечение въз основа на размера, местоположението и броя на камъните в бъбреците.

Въведение

Нефролитотомията е хирургична процедура, използвана за отстраняване на големи камъни в бъбреците, които не могат да преминат през пикочните пътища. Тези камъни, известни като бъбречни камъни, са твърди отлагания, които се образуват в бъбреците и могат да доведат до значителна болка, инфекция и дори увреждане на бъбреците, ако не се лекуват. Когато консервативните лечения като медикаменти или литотрипсия с ударна вълна (която използва звукови вълни за разбиване на камъни) се провалят, нефролитотомията се превръща в жизнеспособна опция за пациенти, нуждаещи се от по-инвазивна интервенция.

Нефролитотомията е процедура, която включва хирургично отстраняване на камъни в бъбреците. Обикновено се прилага при големи или сложни камъни, които не могат да бъдат лекувани ефективно с неинвазивни методи. Има два основни вида нефролитотомия:

• Перкутанна нефролитотомия (PCNL) - това е най-честата форма на нефролитотомия, извършвана през малък разрез на гърба. Тънка тръба, наречена нефроскоп, се вкарва директно в бъбрека през кожата, за да локализира и отстрани камъните.
• Отворена нефролитотомия - този подход включва по-голям разрез в корема или хълбока за достъп до бъбрека и отстраняване на камъните. Обикновено се запазва за много големи камъни или когато PCNL не е осъществим поради местоположението или размера на камъните.

Показания за нефролитотомия

Сред основните показания за извършване на нефролитотомия са:

• Големи камъни в бъбреците - конкременти с размер над 2 см е по-малко вероятно да преминат сами, което прави необходима хирургична интервенция.
• Запушване - конкрементите, които причиняват запушване на пикочните пътища, могат да доведат до силна болка и потенциално увреждане на бъбреците.
• Инфекция - камъните могат да увеличат риска от инфекции на пикочните пътища, които могат да доведат до сепсис (животозастрашаваща инфекция), ако не се лекуват.
• Повтарящо се образуване на камъни - някои пациенти изпитват повтарящо се образуване на камъни в бъбреците, което изисква по-агресивен подход за отстраняване на камъни.
• Неуспех на други консервативни лечения - когато нехирургичните лечения, като лекарства или литотрипсия с ударна вълна, не успеят да раздробят или отстранят камъка, може да се наложи нефролитотомия.

Как се извършва нефролитотомия?

Предоперативна подготовка

За диагностициране на бъбречни конрекементи най-често се използват следните методи на изследване:

• КТ (компютърна томография)
• Ехография на корем
• Рентгенография

Преди самата процедура пациентите биват подробно разпитвани за придружаващи заболявания, прием на медикаменти или състояния, които биха довели до повишен риск от кървене по време на самата манипулация. За лекуващият лекар също е важно да знае за алергия към храни и медикаменти. Преди самата нефролитотомия пациентите не трябва да са приемали течности или да са консумирали храни.

Техники за нефролитотомия

Процедурата започва с поставянето на пациента под обща анестезия като се разполага най-често в странична позиция. След това урологът прави малък разрез на кожата около 1 см, чрез който достига до бъбрека. С помощта на нефроскоп биват локализирани и отстранявани самите конкременти.

В някои случаи може да се използва лазер или устройство с ударна вълна (литотриптер), за да се разбие камъка на по-малки части, за да бъде отстранен. След отстраняване на конрементите се поставя уретрален стент.

След процедурата

След отстраняването на конкрементите от бъбрека, те могат да бъдат изпратени за изследване, за да се определи неговия състав. Това може да помогне да се определи причината и да се предотврати образуването на нови конкременти.

След манипулацията пациентите биват извеждани от обща анестезия и се преместват в стаята за възстановяване. След процедурата повечето пациенти имат нужда от обезболяващи средства. Нормално е наличието на малко количество кръв в урината в рамките на една до две седмици след нефролитотомия.

Рискове и усложнения

Както при всяка хирургична процедура, нефролитотомията носи някои рискове, включително:

• Инфекция - въпреки употребата на антибиотици, винаги съществува риск от инфекция, особено ако бъбрекът или околните тъкани са изложени на въздействието за продължителни периоди.
• Кървене - съществува риск от кървене по време или след операцията. В редки случаи може да се наложи кръвопреливане.
• Увреждане на околните органи - бъбрекът се намира близо до няколко други органа, включително черния дроб, далака и червата. Макар и рядко, може да възникне увреждане на тези органи.
• Бъбречно увреждане - в някои случаи самият бъбрек може да бъде увреден, което води до намалена бъбречна функция. Това обаче е необичайно, особено при перкутанни техники.
• Рецидив на камъни - въпреки че нефролитотомията премахва съществуващите камъни, винаги има шанс за образуване на нови камъни в бъдеще.

Възстановяване след нефролитотомия

След нефролитотомия пациентите обикновено се наблюдават внимателно в продължение на няколко дни. Общите следоперативни грижи включват:

• Управление на болката - лека до умерена болка е често срещана след операцията и при необходимост се прилагат аналгетици.
• Хидратация - течностите са от съществено значение за подпомагане на промиването на всички останали фрагменти и насърчаване на заздравяването.
• Ограничения на дейността - пациентите се съветват да избягват напрегната дейност и вдигане на тежести няколко седмици след операцията.
• Проследяване - необходими са редовни последващи посещения, за да се гарантира, че бъбрекът заздравява правилно и да се провери за потенциално повторно появяване на камъни.

Изображения: freepik.com