Други видове възстановителна хирургична намеса за отстраняване на недостатъци във външността МКБ Z41.1

Пластичната хирургия е специализиран клон на хирургията, който се занимава с лечението на придобити или вродени дефекти и деформации на различни органи. Тя се дели на два големи раздела: реконструктивна и естетична хирургия, които не могат напълно да се отделят един от друг.

Рубриката други видове възстановителна хирургична намеса за отстраняване на недостатъци във външността включва различни интервенции за корекция на външния вид. Една от най-честите пластични операции при жените включват:

• уголемяване на гърдите
• намаляване на бюста
• мастопексия (повдигане на бюста)
• ритидектомия (лифтинг на лицето)

Уголемяването на гърдите е известно също като мамопластика. Тя включва поставянето на гръдни импланти под гръдната тъкан или гръдните мускули. За някои жени, увеличаването на гърдите е начин да се почувстват по-уверени. За други, това е част от възстановяването на гърдата след травма или онкологично заболяване. При консултацията с хирург трябва да се изберат размер и форма на имплантите. Размерът варира от 80 до 800 кубика, но съществуват и по-големи импланти. Формата може да бъде кръгла, капковидна (анатомична). Пациентът има избор какъв имплант да избере и от какъв материал да бъде направен – силикон или салин. Салинните импланти са изпълнени със солеви разтвор (биологична концентрация на солена вода 0,90% w/v NACL, приблизително 300 mosm/L.), а силиконовите импланти са направени от вискозен силиконов гел. Размерът на имплантите трябва да бъде съобразен с телосложението на пациента.

Преди извършването на операцията пациента трябва да е наясно със следното:

• имплантите се сменят поне през 10 години
• загуба или покачване на тегло могат да променят начина, по който имплантите стоят
• гръдните импланти затрудняват извършването на мамография
• могат да възпрепятстват кърменето
• преди операцията е хубаво да се направи мамография за оценка на гърдите

Начините за инцизия (разрез) за въвеждане на импланта са няколко:

1. Инфрамамарен – разрезът се прави под гърдата, в гръдния кош. По този начин се осигурява максимален достъп за поставянето на импланта, но недостатък са по-големите и дебели белези.
2. Периареоларен – разрезът се прави по линията на ареола в долната част, когато в операцията е включено и повдигане на бюста. При този вид разрез е затруднено поставянето на силиконови импланти. Белегът е по-малък и не толкова забележим, за разлика от инфрамамарния подход.
3. Трансаксиларен – разрезът се прави в зоната на аксилата (подмишница) и позволява поставянето на имплантите без видими белези върху гърдите. С този подход е по-вероятно да се получи асиметрия в долните части на двете гърди, затова понякога се налага втори разрез по линията на ареолата или инфрамамарно за корекция.
4. Трансумбиликален (TUBA) — извършва се разрез в пъпа, който е едва забележим и не се налагат допълнителни разрези по гърдите. Този подход не е подходящ за поставяне на силиконови импланти, затова се поставят такива, изпълнени с физиологичен разтвор.
5. Трансабдоминален — методът е подобен на трансумбиликалният с тази разлика, че разрезът се прави в коремната стена.

След като се извърши разреза, се отделя гръдната тъкан от мускулната и съединителна тъкан на гърдите. Това създава джоб отпред или отзад на най-външния мускул на гръдната стена (pectoralis major). Съществуват четири начина за въвеждане на импланта:

1. Субгландуларен (под жлезата) — гръдният имплант е разположен в ретромамарното пространство между млечната жлеза и големият гръден мускул (pectoralis major). Този път осигурява най-естетически резултат. При жени с тънка мускулна тъкан, субгландуларното положение е по-вероятно да покаже контурите на подлежащия имплант.
2. Субфасциален — гръдният имплант се поставя под фасцията (съединително-тъканна ципа) на pectoralis major. Този начин е вариант на субглангуларната позиция на гръдния имплант.
3. Субпекторален — гръдният имплант се поставя под pectoralis major, след като хирургът освобождава долните мускулни връзки. В резултат на това, горният полюс на импланта е частично под pectoralis major, докато долният полюс е в субгландуларната равнина. Тази техника на имплантиране постига максимално покритие на горния полюс на импланта, като същевременно позволява разширяване на долния му полюс.
4. Подмускулен — гръдният имплант се поставя под pectoralis major, без да се освобождават връзките в долната част на мускула. Покриването на импланта изцяло от мускула може да се постигне чрез освобождаване на страничните мускули на гръдната стена — на предния зъбчат мускул (m. serratus anterior) или на малкия гръден мускул (m. pectoralis minor), или и на двата и зашиването им към pectoralis major.

Хирургът поставя импланта в джоба и го центрира зад зърното. Салинните импланти се поставят празни и след това се запълват със стерилна солена вода. Силиконовите импланти са предварително напълнени със силиконов гел.

Белезите заздравяват след около 6 седмици и избледняват след няколко месеца според вида на кожата на жената. Пациентът възобновява нормалната си физическа активност след около 1 седмица. Жената, която е подложена на субмускулна имплантация, обикновено има по-дълъг следоперативен престой, подложена е на повече болка, поради заздравяването на дълбоките мускули. Не се препоръчва да се извършват тежки физически дейности в продължение на около шест седмици.

По време или след операцията е възможно да се появят усложнения като хематом (постоперативно кървене), серома (мека, подвижна подутина). Усложненията, специфични за мамопластиката включват болки в гърдите, променена сетивност, затруднено кърмене, асиметрия, изтъняване на гръдната тъкан. Специфични профилактики за усложненията при поставянето на гръдните импланти — капсулна контрактура (свиване) и капсулната руптура (разкъсване), са профилактични прегледи с ядрено-магнитен резонанс и физикални изследвания. Статистически 20% от жените, които са били подложени на козметична имплантация и 50% от жените, които са претърпели имплантация или реконструкция на гърдата, са поискали премахването му след около 10 години.

Тъй като гръдният имплант е с ограничен срок на годност, основните фактори за разрушаването му са неговата възраст и дизайн. Независимо от това, импланта може да запази своята механична цялост в продължение на десетилетия в тялото на жената. Когато салинен гръден имплант се разкъса и излее, той бързо намалява обема си, като по този начин може лесно да се отстрани, а излятият физиологичен разтвор няма да навреди на организма. Проучване направено от 2009 г. показва, че рискът от пробиване на импланта е 3-5% след тригодишна имплантация и 7-10% след 10-годишна имплантация.

Когато един силиконов гръден имплант се разкъсва, обикновено той не се свива, но силиконовият гел изтича от него и може да мигрира към джоба на импланта. По този начин вътрекапсулното разкъсване (изтичане в капсулата) може да се превърне в екстракапсулна руптура (изтичане извън капсулата). Ако това се случи се налага експлантация (отстраняване). Въпреки че изтеклото съдържимо може да мигрира от гръдните тъкани на друго място в тялото на жената, повечето клинични усложнения са ограничени по локализация до областта на гърдите и подмишниците. Обикновено се проявяват като грануломи (възпалителни възли) и аксиларна лимфаденопатия (уголемени лимфни възли в областта на подмишницата).

Причините, които могат да доведат до едно такова разкъсване са:

• Повреда по време на имплантирането
• Повреда по време на (други) хирургични процедури
• Химическо разграждане на обвивката на гръдния имплант
• Травма
• Механичен натиск от мамографски преглед на гърдата

Понякога тялото може да реагира с имунен отговор срещу импланта, като го капсулира с колагенови влакна, с цел да се запази целостта на тялото чрез изолиране на чуждия обект, и така толерира присъствието на импланта.

Причината за капсулната контрактура не е известна, но често срещаните фактори на заболяването включват бактериално замърсяване, руптура на корпуса на устройството, изтичане на съдържимото на импланта или хематом. Това е болезнено усложнение, което може да изкриви или гръдния имплант, или гърдата, или и двете. Начините за имплантация, с които се намалява честотата на капсулна контрактура, включват подмускулно имплантиране, използването на гръдни имплантанти с текстурирана повърхност (с полиуретаново покритие).

В последните години се е утвърдил нов метод за уголемяване на гърдите – трансфер / присаждане на мастна тъкан (Fat transfer, Fat grafting). Процедурата представлява преместване на мастна тъкан от една област на тялото – в друга. Подходяща е за жени с достатъчно излишна мастна тъкан по тялото си, които искат да увеличат по естествен път бюста си или да коригират несиметричност по тях.

След като мастната тъкан се отстрани чрез липосукция, се филтрира и обогатява със стволови клетки и се инжектира в гърдите на тънки слоеве. След процедурата някои от мастните клетки се резорбират, но по-голямата част остават на мястото си. По принцип чрез този метод пациентите увеличават размера на гърдите си с един номер (чашка).

Редукционната мамопластика е също част от рубриката други видове възстановителна хирургична намеса за отстраняване на недостатъци във външността и представлява пластична хирургична процедура за намаляване размера на гърдите. Макромастия е състояние, при което размера на всяка гърда е по-голям от 500 г., а гигантомастия – когато всяка гърда е с тегло над 1000 г. Големият бюст създава затруднения с дишането, кръвообращението, болки в главата, шията, раменете и гърба и именно това насочва пациентките към редукционна мамопластика. По време на процедурата се отстраняват излишните тъкани (мастна, жлезиста, кожа), основно мастна тъкан, която съставлява около 90% от гърдите и се преместват ареолата със зърното по-нагоре.

Колебанията в теглото, бременността, кърменето и като цяло с напредване на възрастта гърдите се променят – губят еластичност, плътност. В тези случаи се препоръчва извършването на мастопексия. Мастопексията (лифтинг на гърдите, повдигане на бюста) представлява хирургическа процедура, чиято цел е да промени формата на гърдите. По време на интервенцията излишната кожа се отстранява и гръдната тъкан се оформя наново, за да се повдигнат гърдите. Операцията не променя значително размера им. Понякога се налага, за да се добие по-симетричен вид на гърдите, да се преместят ареолите със зърната или да се намали размерът им.

Facelift операция (лифтинг, ритидектомия) е една от интервенциите включени в други видове възстановителна хирургична намеса за отстраняване на недостатъци във външността и е процедура, използваща се за намаляване на бръчки на лицето и други признаци на стареене, с цел подобряване на цялостния външен вид. Лифтинг операцията може да помогне да се коригират вредните ефекти от времето, стрес и излагане на слънце. Препоръчително е пациентът да е със запазена еластичност на кожата, силна костна структура. Ритидектомията е приложима както при жени, така и при мъже.

Лифтингът може да се направи по различни начини:

• Традиционен пълен лифтинг – дава най-голям резултат и се извършва при по-явни признаци на стареене. Подходяща е за пациенти на възраст около 50-60 години.
• Междинен лифтинг – хирургът може да повдигне и опъне тъканите под очите и около бузите. Прилага се при 30-40 годишни пациенти.
• Мини лифтинг – включва по-малко разрези и по-кратко време за възстановяване. Обикновено разрезът се прави по линията на косата и зад ухото. Този вид лифтинг може да се направи и ендоскопски. Процедурата е популярна сред млади пациенти, които показват първите признаци на стареене.
• Долен лифтинг – интервенцията е насочена към долната част на лицето, за премахване на назолабиални гънки, повдигане на увиснали ъгли на устата. Процедурата е подходяща за пациенти от всички възрасти, желаещи да намалят признаците на стареенето.
• Нишковиден лифтинг – това е бърза, минимално инвазивна процедура, като се създават малки шевове под кожата, за да се повдигнат подлежащите мускули.