Носителство на причинител на инфекциозна болест МКБ Z22

Носителство на причинител на инфекциозна болест се осъществява от макроорганизъм, в който живее и се размножава друг микроорганизъм без обаче да предизвиква клинична симптоматика или заболяване.

Носителите могат да предадат инфекциозните причинители на околните. Обикновено това са хора, които са преболедували от дадена инфекциозна болест и след клиничното си оздравяване продължават да отделят микроорганизмите в околната среда и да са предават заболяването.

Повечето преносители след определен период престават да предават заболяването, след като организмът се справи с причинителите напълно. Например заболяването от Salmonella след клинично излекуване може да продължи отделянето на бактерии в изпражненията няколко седмици, а понякога година. Лечението при тях следва да е продължително следва да се приключи след 2 последователни отрицателни проби от изпражнения или урина на заболял.

Има такива, които предават източниците на заболяване над 1 година и те са хронични преносители на инфекциозна болест. Такива хронични преносители са болните от хепатит В хронична форма, независимо от клиничното състояние на болния. Рискът за развитие на хепатит В е различен. Например при бебета, родени от заразени майки е 90% вероятност за хронифициране.

Съмнение за носителство на причинител на болестта следва да има при заболявания като коремен тиф, стафилококови токсикоинфекции в детски градини, училищни и студентски столове и други, менингококови инфекции, стрептококови и други също в колективи.

При поява на тези заболявания в затворени колективи, където част от колектива заболява, а друга не, задължително трябва да се търси безсимптомно носителство, ако се говори за детска градина - всички деца, възпитатели, готвачи и помощник възпитатели. Здравото заразоносителство може да бъде прекратено във всички случаи, когато представлява заплаха за здравето на околните, тъй като в повечето случаи не е патогенно за самия носител.