Носителство на причинителя на вирусен хепатит МКБ Z22.5

Хепатитът е заболяване на черния дроб с разнообразна етиология, най-честата, от които е вирусната и се характеризира с възпалителни прояви в черния дроб, които могат да хронифицират и да доведат до дистрофични промени.

Хепатит В се причинява от ДНК вирус. Съдържа се във всички биологични течности на организма.

Предаването е най-често по полов път, чрез преливане на кръв и кръвни продукти, при използване на общи игли, нестерилизирани инструменти, както и от заразената майка на детето й.

При заразяване имунната система на организма образува антитела срещу антигените на вируса. Някои антитела нямат защитен ефект, а дори са отговорни за някои симптоми.

Един от повърхностните антигени на вируса (HBsAg), австралийски антиген, се използва за диагностика на остра и хронична инфекция, както и проследяване на с хепатит В. Той е първият маркер, който се появява по време на острата фаза на инфекцията.

HBsAg се използва и като индикатор, който показва възстановяването от инфекцията, а изчезването на серумния HBsAg от серума и наличието на антитела срещу него (анти-HBs) означава преминала инфекция.

Около 5% от болните не развиват антитела и инфекцията хронифицира. При хроничния хепатит В има различни вариации от хронично носителство до увреждане на черния дроб в различна степен. Като увреждането може да доведе до развитие на цироза.

При хроничния процес е възможно вирусът да се активира на няколко пъти и да задълбочава заболяването.

При HBsAg положителни пациенти трябва да се проследяват периодично някои клинични и лабораторни показатели като оценка на състоянието и задълбочаване на процеса:

1. Преглед: наличие на задълбочаване на увреждане на черния дроб - жълтеница, асцит, оглед за кожни прояви,

2. Изследване на биохимични показатели: ASAT/ALAT, билирубин, албумин, протромбиново време. Тези показатели се проследяват минимум на 6 месеца,

3. Проследяване на антигени и антитела за определяне има или няма вирусна активност.

Носителство на причинителя на вирусен хепатит крие риск за всяко лице, с което болният има сексуални контакти без предпазни средства, особено с болни в остра форма на хепатит В. Членове на семейството на болен, включително и интимни партньори са изложени на риск от заболяване и ако не са все още заразени е необходимо да бъдат ваксинирани. Така трябва да се действа и при новородени с майки, които са заразени. В последния случай се прилага хепатит В имуноглобулин, който също се прилага за осигуряване на защита.

Повече информация:

• вирусен хепатит В