Носителство на причинителя на друга инфекциозна болест МКБ Z22.8

Епидемичният паротит (заушка) е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология, което се характеризира с поразяване на слюнчените жлези, по-рядко половите жлези, менингите други жлезни органи.

Изворът на заразата е болният човек, но голямо епидемиологично значение имат атипичните форми на инфекцията, безсимптомните форми, както и носителството на вируса от здрави заразоносители.

Всички тези форми, оставайки неразпознати, разширяват разпространението на болестта, а от друга страна увеличават имунната прослойка на населението.

Засягат се предимно деца между 5 и 15 години.

След преболедуване имунитетът е траен.

Скарлатината е остро токсико-инфекциозно заболяване с характерна клинична картина - ангина, дребно петнист обрив с лющене на кожата и температура. Засяга предимно децата и се причинява от бета хемолитичен стрептокок от група А.

Извор на заразата при скарлатина е човекът - болен, както и носител на причинителя на заболяването.

Причинителят на скарлатината се предава преимуществено по въздушно-капков път. Стрептококите се локализират в гърлото и носоглътката и се отделят във външната среда с капки слуз и слюнка при кашляне и кихане. Причинителят попада в организма на здравия индивид при вдишване на въздух, съдържащ заразени капчици. Възможно е предаване чрез играчки, облекло на болния, а също и чрез заразена със стрептококи храна - мляко и млечни продукти основно.

Дихателната (респираторна) микоплазма е антропоноза с въздушно-капков механизъм на предаване, повсеместно разпространение, предимно под формата на епидемични взривове. Причинители са основно три вида микоплазми - M.pneumoniae, M.hominis, Ureaplasma urealiticum.

Респираторната микоплазма е разпространена инфекция във всички райони на света. Свързва се най-често с респираторните инфекции на горните и долни дихателни пътища.

Източник на заразата е болният човек в острия период на болестта и реконвалесцентни заразоносители. Здравото заразоносителство се среща рядко, е неепидемичните периоди на разпространение.

Въздушно-капков механизъм на предаване на заразата като попаднал във външна среда причинителят преживява за кратко. След преболедуване се изгражда хуморален, секреторен и клетъчен имунитет. Продължителността на имунитета е от 5 до 10 години и се свързва с интензивността на прекарания инфекциозен процес.

Повече информация:

• епидемичен паротит,
• скарлатина,
• микоплазмена инфекция.