Носителство на причинители на други уточнени бактериални болести МКБ Z22.3
Staphylococcus aureus е бактерия, често срещана в дихателните пътища и по кожата като част от микрофлората. Тя не е винаги причинител на заболявания, но въпреки това може да бъде честа причина за кожни инфекции, инфекции на горни дихателни пътища или хранителни токсикоинфекции.
Често стафилококът се изолира в гърлото на деца, които не са болни. В тези случаи се говори за носителство.
В носа на възрастните се намира в 60% като временно носителство и 20-30% постоянно носителство от изследваните в носа, а понякога и по кожата. По-често се срещат при мъже, отколкото при жени. Обикновено се изолират в напреднала възраст, поради намалената имунна защита.
Носителството на причинителя не е свързано със здравословен проблем, но може да бъде причина за такъв при:
- намален имунитет,
- претърпяна оперативна интервенция,
- нарушаване на целостта на кожата.
Рискови фактори за разпространяване на стафилокока и предизвикването на инфекция има при нарушаване на целостта на кожата.
Бактериите могат да се разпространяват от човек на човек чрез пряк контакт, посредством замърсени предмети (ключове, дръжки, дистанционни, телефони) и чрез вдишване на инфектирани капчици, разпръснати чрез кихане или кашляне, което е по-честият механизъм.
Инфекциите със стафилокока варират от леки форми до животозастрашаващи. Склонни са да инфектират кожата като често причиняват абсцеси. Инвазирайки кръвта, могат да достигнат до всяка част на тялото, особено сърцето и клапите му, където да причинява инфекциозен ендокардит, дори в костите, където може да причини остеомиелит. Стафилококът има склонност да образува колонии по медицински изкуствени тъкани в организма като клапи, стави, пейсмейкъри, катетри, вкарани в кръвоносните съдове.
Премахването на стафилокока от гърлото или носа не е наложително, тъй като е доказано, че в 99% той не е причинител на ангина, чийто причинител е Staphylococcus pyogenes. Последният обаче не оформя здраво заразоносителство, тъй като той винаги е патогенен. Инфекция с него предизвиква и ревмокардит.
Предотвратяване на инфекциите и особено тяхното разпространение може да се извърши с добра санитарно-битова хигиена, чрез щателно измиване на ръце с вода и сапун или антибактериални гелове или друг дезинфектант за ръце.
Елиминиране на носителството в носа се извършва чрез прилагане на антибиотици.
Менингококовата болест е сериозно инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерий Neisseria meningitidis. Причинява менингит или септицемия. Менингитът е възпаление на мекотъканните обвивки на мозъка, а септицемията е наличие на бактериите и техните токсини в кръвта.
Менингококите са често срещани бактерии. В назофаринкса на около 1 на 10 души могат да бъдат открити менингококовите микроби. Преносителите са обикновено по-млади хора, по-често деца и по-рядко възрастни. При някои хора може да се наблюдава откриване на бактериите в горните дихателни пътища без обаче те да боледуват.
Носителството на менингококите осигурява не само резервоар на инфекцията, но стимулира имунитета на преносителя. Между 5 и 30% от здравите индивиди са преносители на бактерията, но малцина се разболяват.
Носителството на причинителя на менингита протича скрито, самият носител често не знае, че е такъв, а носителството трае кратко - около няколко седмици и по-рядко месец. Neisseria meningitidis не живее дълго във външна среда. Профилактиката включва и разработване на полизахаридни ваксини, но те не са ефективни при малки деца и не са ефикасна защита.
Streptococcus pyogenes е бактерий от стрептококи група А, който може да бъде открит в орофаринкса на около 20% от децата в училищна възраст 5-15 години. В голяма част от времето тези бактерии са безобидни и не представляват опасност за здравето на детето.
Носителството на стрептокок в орофаринска не е фактор за чести инфекции с него. Това носителство е често безсимптомно и не е нужно да бъдат третирани с антибиотици ако си останат безсимптомни. Стрептококът в гърлото се разпространява от човек на човек чрез контакт със слюнка или секрет от носа. По принцип не се насърчава елиминирането на бактерията, освен ако преносителят няма усложнения, причинени от стрептокока или често заразяване на други лица.
Повече информация за:
Коментари към Носителство на причинители на други уточнени бактериални болести МКБ Z22.3