Носителство на причинителите на инфекциозни болести, предавани предимно по полов път МКБ Z22.4

Гонореята е полово предавана инфекция, причиняваща се от Neisseria gonorrhoeae. Заболяването се предава чрез контакт с пениса, вагината или ануса. Възможно е извън полово заразяване обикновено чрез използване на бельо, общи кърпи, тоалетни седалки, замърсени пръсти, но това е малко вероятно, тъй като бактерията причинител извън организма живее много кратко. По време на раждане новороденото може да се зарази при преминаването си през родовите пътища на майката, която е заразена.

Около 10% от заразените мъже и 80% от заразните жени са асимптоматични, т.е. липсват алармиращи симптоми на заболяване.

Гениталната инфекция предизвиква изтичане на гноен секрет от половите органи, който има неприятна миризма. Други симптоми са възпаление на половите органи, зачервяване, подуване, болезненост, проблеми с уринирането.

Други заболявания, които предизвиква бактерията, според входната врата на заразяване са: конюнктивит, фарингит, проктит и други.

При жените заболяването има по-лоши прогнози, тъй като протича често безсимптомно, а при нелекуване може да доведе до тазово-възпалителна болест, която да доведе до безплодие.

Носителство на причинител на инфекциозна болест, предавана предимно по полов път води сериозни последици, тъй като при липса на симптоми не се предприема търсене на медицинска помощ и лечение.

При малка част от жените може да се наблюдава симптоматика от страна на отделителната система или вагинално течение.

Повече за гонореята може да намерите тук.

Друга полово предавана болест с широко разпространение и сериозни последици за болния е сифилисът. Причинител на заболяването е Treponema pallidum, т.нар. бледа спирохета.

Заболяването може да протича години наред, без да бъде диагностицирано, поради липса на притеснителна за повечето пациенти симптоматика.

Заболяването се предава чрез пряк сексуален контакт с лезии на инфектираното лице. След заразяване със сифилис до около 90 дни може да липсват каквито и да е прояви на заболяването. След това се появяват кожните промени, завършващи еволюцията си в развитие на твърдия шанкър - ulcus durum. Тази лезия се образува на мястото на контакта с лезията на заразения.

При жени най-честата локализация на язвата е шийката на матката, пениса при мъже и по ануса или около него при мъже и жени. Шанкърът се наблюдава около 10 дни, след което изчезва. Липсата на лечение може да продължи много дълго преди изявата на симптомите от втория стадий. Така болният е носител на инфекциозния агент и може да предава заболяването на други здрави хора.

Повече информация за:

• гонорея,
• сифилис.